Александра Ивойлова: Екатерина Йосифова. През огледалната бариера

ЧЕТЯЩИЯТ

стихотворение
сутрин
в леглото
около осем минути

става
справя се с
каквото там трябва, излиза
и добре понася другите часове

                                  Екатерина Йосифова

Какъв е подтикът на четящия (стихотворението) да желае да надникне в тайната на „четящият (стихотворение)“ от Екатерина Йосифова? Да премине през бариерата на огледалото, където е той самият? …

Стихотворението се състои от единствено изречение, чийто подлог е носител и на основното действие. Първият дял (безглаголна форма) изрежда четири обстоятелства (отговарят на въпросите – четящият какво? кога? къде? колко?). Словесните линии в четиристишието се градират, започвайки със стихове от по една дума и удължавайки се в края, тъй че строфата напомня купчинка пясък с опора в основата; сякаш думите се стичат през по-тесен отвор и се натрупват долу. Всяка подобна на песъчинка, която отмерва времето. Достатъчно самостойна, за да бъде стих. Особено въздействащи са алитерациите – в шептящата атмосфера на „стихотворение“: „сутрин“, „осем минути“. (Прошепнати, те изграждат единна звукова среда за случващото се.)

Споменатият конкретен брой минути („до минута“) говори за важността на числото, а съчетанието около осем – за свободата на времето, за нефиксирано време. Самото число обаче носи и свой вътрешен заряд на свобода. Осем – някъде между неустойчивостта на девет и квадратната завършеност на десет (в контекста на минутите) от една страна – и краткостта на пет (нещо свършено набързо) от друга, създава усещане за пълнота. Този момент на задържане на времевия поток отвежда към психичното време, към духовното преживяване. „Четящият стихотворение около осем минути“ извършва действие извън времето, в свои измерения.

Вторият дял – резултатът – отново започва с отделни думи-стихове, в същата звукова среда. Една нова пясъчна купчинка „изсипва“ четири действия: става, справя се, излиза, понася (симетрично противопоставяне на споменатите четири обстоятелства). Всъщност вторият стих би бил „справя се с каквото там трябва“, но анжамбманът го разделя на две, затваряйки звуково първия ред с предлога с; така се запазва ритмическата конфигурация, подчертава се още веднъж звуковото единство, постига се пластичност на изказа. (Изразът „каквото там трябва“ насочва към разговорната реч, към всекидневното „справяне“ с дребното наглед, което изтъкава нишката на дните ни.) Глаголът „излиза“ не носи отчетлива самостойност, за да бъде отделен стих. Същевременно е отграничен с единствения препинателен знак (запетая). Извежда към своеобразна поанта, към нещо съвсем ново. Това е дума, равнозначна на прехода в една проста музикална форма. Глаголът „излиза“ е малък тунел, просвет, през който стихът се изнизва като дух от предшестващото, за да се влее в „другите часове“ (звуковата среда е нова, звучност на по-висок глас). Финалната дълга линия може да задържи изправени двете вътрешни словесни пирамиди и общата, чийто връх е заглавието на творбата. Двутактовият ритъм на последния стих се определя от силни и слаби времена и звукови индикации (д-р, др). (Цялото стихотворение има отчетлив темпоритъм, който напомня бавен сърдечен пулс. Времето се измерва със сърцето – взаимна обвързаност на обективно и субективно, на духовно и материално.)

Рамка на стихотворението е фразата „четящият – добре понася другите часове“ (с една алитерация по диагонал). Тогава става ясно, че „другите часове“ са онези трудните, не най-духовните, различните от четенето, от самата поезия. Но заредени с нейната сила, са заредени с вяра в устояващото изкуство, в надмогващия дух. Всъщност рамката е „четящият стихотворение добре понася другите часове“. Но първият ред умело е разделен на заглавие и начален стих – тъй че „четящият“ добива обобщаващо звучене, а „стихотворение“ е ключова дума за стихотворението, тя е звуково и смислово ядро, от което се изтеглят нишките на словесната тъкан.

Основната идея е кодирана в плътта на словото – в неговата форма, в степенуването на детайлите, във вътрешните връзки. Минимализмът, при който нюансът добива основно значение („Птица да въздъхне / всичко се променя“ – Иван Методиев.) А това е майсторство, което се постига по пътя на „отхвърлянето“ (Е. Йосифова). На отказ от съблазънта на излишното.

Уникално смислово, формално, фонетично, дори оптофонично единство има в тази миниатюра. Абсолютно реалистичното, конкретното, делничното дори – има жива пулсираща духовна сърцевина. Две пирамиди една след друга, обединени от обща голяма – рисуват течащото време. Същевременно в общата си рамка се стремят нагоре, към духовното начало – началото на всички начала („В началото бе словото.“).

Най-защитената територия е поезията, след нея е домът; излизайки сме готови за битка в „другите часове“. Така стихотворението е алегория на борбата на дух и бездуховност, на поезия и прозаичност, на изкуство и реалност. На борбата на човека, който има куража да съхрани поезията в прагматизма на деня. Въздействащ е контрастът, противопоставянето на „около осем минути“ и „другите часове“. На двете страни на везните стоят неизмерими времеви величини – но по-тежък е мигът, зареден с поезия, това време извън времето (самата поезия е кратка, но надмогва цялата проза на бита и битието).

Обмислени или спонтанни са скритите, въздействащи на читателя детайли, които „продължават в дълбочина“? Всъщност всяко творчество е съчетание от двете. Едва ли има нещо случайно в тази лаконична мисловна поезия, която издига в култ простотата. Стихотворението оставя впечатление за изказ на един дъх – и всички сложни, изтънчени в замисъла си детайли въздействат на подсъзнателно ниво. Защото това, което не достига задължително до съзнанието, безпогрешно се декодира от емоцията. Самата авторова емоция е превърната в мисъл, в действие, в обикновени конкретни събития. Реалност, подарена ни да я наситим със собствените си чувства. А животът ни не е ли точно това?

аз четящият стихотворение(то)
преминавам през зримия свят
през огледалната бариера на кристала
където е ТАЙНАТА

за около осем минути достигам
където за осемстотин и
осем хиляди години
не успяват да достигнат

където е Той
достигам
влизайки в себе си

                  Александра Ивойлова

София, 2015-03-21

Екатерина Йосифова в Диаскоп

Александра Ивойлова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.