Аника Мроуз Ризи: Изкуството да НЕ пишеш

То е ключов инструмент за писателите.

Ето как и кога го използват.

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Вие сте писател. Пишете! Или, поне, наистина трябва да пишете… Имам предвид, ако се отдалечите от клавиатурата за дълго, все още ще се броите ли за истински писател? За Бога, да.

Писатели, които не пишат, често са обзети от вина и съмнения. Но времето, прекарано далеч от бюрото, не само e добро за баланса работа-живот. То също е много важна част от писателския процес.

Да знаеш как и кога да се отдалечиш от страницата е важен елемент от занаята – такъв, който е не по-малко съществен от фината настройка на ухото за диалог, изостряненото на уменията за редактиране или усъвършенстването на гласа ви като писател. Като при всички тези умения, ще откриете как най-добре да си отвоювате време чрез експериментиране и практика.

Първата стъпка към това да станеш добър в неписането е да признаеш, приемеш и повярваш, че да се отдалечиш от работния процес – в правилния момент и по правилния начин – е част от самата работа. Така както страниците се нуждаят от бяло пространство, писателите имат нужда от почивка. Не може да се пише постоянно.

Втората стъпка е да се осъзнае кои са тези правилни моменти и правилни начини за вас и вашите проекти. Няма два съвършено еднакви писателски метода и техники, а при вас самия може да има разлика между отделните творчески начинания.

С практикуването и усъвършенстването на тънкото изкуство на почивката, ето няколко примерни начина за откъсване от писателския процес, които бихте могли да изпробвате. Бъдете настойчиви и целенасочени относно времето, което си отделяте и не се страхувайте да експериментирате! Помнете, че да (не) пишеш трябва да е удовлетворяващо. Ако го направите добре, може да е забавно.

Фазата на ферментиране

Точно както този ордьовър със закваската, който сте си изградили по време на пандемията, се нуждае от време да се надигне и шупне, така и идеите ви трябва да се подхранват с мая от въздуха, преди да замесите страхотния хляб. (Може ли да си взема ето това? Благодаря.) Целта по време на този генеративен период за писане далеч от бюрото, е да мислите по малко за проекта си всеки ден – докато шофирате, миете чинии, четете, заспивате – и да улавяте идеите, щом се появят, без да се тревожите за писането. Дръжте тетрадки и химикали на ключови места, примерно в джобовете на сака и якета и близо до леглото си, но не насилвайте самия процес. Ще отнеме толкова време, колкото си е необходимо. Ако трябва, напомняйте си: Мисленето е толкова важно колкото писането!

Почивка от рутината

Дисциплиниран писател ли сте с железен график и ненарушим дневен режим? Невероятно! Щом това ви се получава, правете го. Но когато се почувствате малко заседнал в рутината, дайте ново гориво на мозъка си и вдъхновение, като промените установените си модели. Ако обикновено работите на компютъра върху бюрото си, станете, вземете тетрадка и химикал и идете в парка. Ако винаги започвате да пишете още в ранната утрин, пропуснете и вместо това напишете нещо набързо вечерта. Да се въведе елемент на нещо ново, непознато или изненадащо в обичайния ви процес може да освежи и черновата, и мисълта ви.

Закуската и дрямката

Понякога не сте в добро настроение, за да творите. Може би сте разсеян от житейски проблеми или социалните медии. Просто не ви се пише. Не се насилвайте. Станете от бюрото и си направете почивка за танц или пък изяжте малко шоколад. Покатерете се на някое дърво. Попечете се на слънце. Обадете се на приятел. Дремнете. Направете каквото е нужно, за да се разсеете и да се върнете на работа по-фокусиран и разведрен.

Времето да забравите

Когато сте твърде близо до черновата, не виждате какво точно има на страницата – ще виждате само това, което мислите, че е върху нея. Преди да редактирате, отдалечете се от ръкописа и, в идеалния случай, забравете какво сте написали. Оставете го да отлежи няколко седмици или месец. Мислете – и правете – нещо различно.

Не позволявайте на чувството за вина, че не пишете, да ви завладее през това време. Препрограмирайте си го в съзнанието не като време за почивка, а като инвестиция. Понякога да не се работи е работата. Между черновите най-доброто нещо, което можете да направите за писането си, е просто да го игнорирате.

Да станеш дебелокож

Когато съм докарвала сама някой проект до възможно най-крайната степен, често съм била нетърпелива за обратна връзка, но пък прекалено уязвима, за да я получа. Ако реагирате прекалено отбранително на редакции или критика, вероятно сте просто човек и може да се нуждаете от няколко дни, за да се отдръпнете и да си промърморите „никой не оценява гениалните ми идеи”, преди отново да се заловите за работа. Така че, дайте си това време. Дори ако сте нетърпелив да получите обратна връзка, дайте си няколко дни да се уталожи емоцията, преди да се захванете с въпроса как най-добре да подходите към ситуацията.

Изчакайте колкото е необходимо,  докато почувствате готовност да се запитате: „Ако трябваше да намеря начин да включа мнението от тази обратна връзка, как щях да го направя?” Може да откриете, че, всъщност, вие не сте могли да оцените достатъчно гения на редактора. Просто ви трябва още малко време, за да стигнете до този момент.

Кратка забежка

Когато усещате, че напредвате с черновата мъчително, оставете я настрана и сътворете нещо забавно. Напишете писмо, песен или просто пишете в дневника си. Нарисувайте нещо смешно. Напишете план за проект. Напишете и предложете малък материал за The Writer. Съчинявайте лимърици*. Играйте си с думи и идеи, несвързани с проекта, който сте игнорирали за известно време и запалете отново творческата си искра, като изцяло се наслаждавате на нещо различно. Отделете си време да се забавлявате и си върнете радостта и удоволствието. Спомнете си какво точно харесвате в творческия процес.

Някой да ù вземе играчката от ръцете

Занимавате ли се с черновата си, просто за да си играете? Много е вероятно това да не ви помага. Отделете се от нея и, на всяка цена, изкарайте напрежението си в нещо друго, но оставете словото на мира.

Когато се вторачвате върху малки промени, които превръщат едно изречение или сцена в нещо различно, но не непременно по-добро – или когато повече не сте в състояние да прецените дали правите правилното нещо – необходимо е за известно време да оставите химикала или компютъра настрана. Същото важи и ако преди сте харесвали много неща, свързани с черновата си, но сега виждате, че цялото нещо ви е противно.  

Моменти на обезверяване се появяват във всеки проект. Махнете с ръка и не ги превръщайте в нещо драматично.

____________________________________

*лимърик - кратка поетична форма от пет стиха с точно определена рима: А-А-Б-Б-А. Възникването му се свързва с ирландския град Лимърик и е популярен най-вече в англоезичния свят. (б. пр.)

Удовлетворението да свършвате добра работа всеки ден

Изпитвате ли постоянна вина или паника, защото, без значение колко сте написали, работата никога не свършва? Избягвате ли да пишете изобщо, защото знаете, че не можете да напишете достатъчно? Дайте си умствена почивка. Поставяйте си малки, постижими и реалистични цели за всяка сесия на писане – така го правете, че да успявате. Когато постигнете някоя цел, отбележете я в списъка с нещата за правене и си позволете чувството на свършена работа, поне за момента. Приключили сте с работата за деня и е време да не поглеждате повече към часовника и графика.

Почивката като награда

Писането е дълъг процес. Като правите малки стъпки към по-големите цели, важно е да ги отбелязвате, да се чувствате горди и да празнувате малките триумфи и постижения. Спрете, за да се насладите на постигнатото. Възхитете се на най-добрите си изречения. Тези малки победи ще подхранят самочувствието ви по време на дългия работен процес.

Истинската почивка

Спете. Почивайте. Не изпитвайте вина. Правете различни неща. Дайте си почивка от писането.

Истинската почивка е най-ефективна, когато сте целенасочен и решен да я направите. Използвайте времето добре, като се отърсите от това да се чувствате зле, че си почивате. Ще ви се отрази най-ефективно върху писането (и душевното състояние), ако просто се оставите на почивката и получите удовлетворение от нея.

Необходимото разсейване

Творческият живот има своите подеми и спадове. Включва промени, изненади, прекъсвания. Нормално е да си дадете почивка от писането, да вложите времето и енергията си в нещо различно. Нормално е и да прекъснете писането, за да живеете. Когато сте готови да се завърнете към писателския процес, недовършената страница няма да избяга. Ще прозрете какво точно да направите.

Паузата преди финиша

Когато стигнете до края на някой проект – съвсем до финалната фаза – и сте готови да натиснете Изпрати… изчакайте. Нека да отлежи ден-два (ако сроковете го позволяват). Може да изникнат неочаквано още няколко идеи или решения и да се окаже, че в крайна сметка, не сте съвсем приключили.

Да си поемеш дълбоко дъх

Когато чувствате блокаж и се затруднявате да пишете – да продължите или изобщо да започнете ново изречение – спрете, поемете си дълбоко дъх и си признайте пред вас самите собствените си чувства и страхове. Приемете какво ви спира реално. (Страх от провал? Страх от успех?) Осъзнайте откъде се появява този блокаж и защо. Разпознайте източника, отделете го от съзнанието си и продължете да пишете.

Аника Мроуз Ризи

Аника Мроуз Ризи е автор на повече от дузина книги за деца и подрастващи, вкл. новия ѝ сборник „Скрий се и не търси: и други много страшни истории”. Можете да научите повече за нея на anicarissi.com или да я последвате в Инстаграм и Туитър на @anicarissi.

Прочети в оригинал

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.