Георги Чепилев: Рембрант и "Христос пред Пилат" - за свободната воля и предопределението

Свободата като жизнена самостоятелност и духовна независимост е невъзможна без частната собственост. Затова трудовата самостоятелност и конкуренцията на частния пазар са необходимите основи за нея. Разрушаването на тези основи чрез бедност и трудова зависимост поставя всички хора на колене пред монополиста на властта и пазара. Който иска да живее и да влачи някакъв живот, трябва да се обърне към единствения в страната източник на труд и печалба. Да проси работа без уговорки и приемайки всякакви условия от безконкурентно владеещия пазар. Поставя се цялото население в положение на безусловна зависимост от монополиста, запушил всички отвори на трудовия пазар. Трудова зависимост, наемничество, стопанско заробване, експлоатация, деспотизъм от работодатели, индустриализация,  необезпеченост и общо снижаване равнището на живота, безработица и страх за бъдещето – мъглявите обещания и двусмислени разяснения за освобождаване от този притискащ живота на страната чрез волеви юмрук са формални - предоставят само отвлечени права, от които зависимите не могат да се ползват. Новата зависимост се въвежда насилствено, но чрез хитра механика. Монополистите не обичат конкуренцията на стопанската независимост и самостоятелност на частни лица. Те не мечтаят нито за свобода, нито за демокрация, но съзнателно и систематично създават бедна и трудово зависима класа, обхващаща целия народ. Този нов социален строй не е нито капитализъм, нито социализъм, нито фашизъм, а е всичко това в едно.

Рембранд и "Христос пред Пилат"

Не е случайно, че една от наградите за комикс изкуство е сравняването на автора с майсторството на най-големият холандски художник Рембранд.

От мътен кладенец не може да се черпи чиста вода, от несправедлив човек не може да се очаква справедливост, от изгаснал светилник не може да се запали свещ, тази поука ни е завещал Рембранд Фон Рейн, чрез своята творба „Христос пред Пилат”.

Сцената „Съд пред Пилат Понтийски”, е нарисувана същата година като картината Ослепяването на Самсон.

Рембранд обича да рисува библейския Самсон. Самсон — това е самият Рембранд. Самсон е и народът, от сърцевината на който е излязъл художника. Може още да се каже, че Самсон е истината, доброто, красотата, които лъжата, злото и нищожеството искат да обезсилят. Скръбта, също  като Далила, искала да погуби Самсон-художника. Стиснала е душата на Рембранд в пресата на черната мъка. Животът на художника започнал да става все по-тежък. Рембранд стига до просия, но продължава да работи с още по-голямо упоритост. Тъмнината около него става все по гъста, но той не се отказва да я пробива със светли лъчи.

За Рембранд картините са били образи на неговите мисли, чувства и преживявания. Всички събития из живота на Рембранд, неговият мироглед и всичките му картини са тясно свързани, преплетени и слети помежду си. Интересно е, че започва с автопортрет „Засменият човек” – душата на художника се смее като слънчев ден, защото може да каже: „ Да творя, това за мен означава, че живея, а да живея означава, да творя”. Силен по дух, синът на мелничаря, пръв от художниците, не чакал поръчки и рисувал, каквото му се рисувало. Необходимо е да се отбележи, че образът на Христос почти никога не напуска художника.

Затова е рисувал и сцената при преторията на Пилат в много варианти. В едно от състоянията около подиума се вижда  голямо множество любопитни. С напрегнато внимание това множество гледа в прозорците и вратите на двореца. В някои варианти Рембранд е засилил емоционалното звучене на творбата, чрез подчертаване на тъмнината в сенките при отворите и арките.

Пилат не е посрещнал любезно членовете на синедриона. Той е бил много горделив човек и винаги и навсякъде е гледал да крепи своето собствено достойнство и да пази римското величие и могъщество. Но същевременно е бил доста изкусен и хитър политик. Като чул шум, сам излезнал на подиума и с престорено снизхождение  попитал: В какво обвинявате Този Човек? Понтий Пилат гледал своя Подсъдим в лицето и чувствал, че Той не прилича на злодеец. Рембранд обърнал внимание на две думи, които обвинителите казали с една тънка предвидливост и със злобна цел: Първо, че бунтувал народа – лъжливо обвинявали с цел да предизвикат у прокуратора мисълта за бунт и подстрекателство против светската власт и императора. С подобна лукава и тънка сметка, споменават, че стоящият пред Пилат Престъпник, започнал да проповядва в  Галилея, тъй като Галилеяните били известни на римляните като неспокоен народ, готов към бунт и размирици. Тщеславният и слабохарактерен управител бил от тези лъжи поставен в затруднение. Той обаче измисля изход в съществуващ обичай, за да избегне това тежко и опасно положение към иудейския народ и към императора.

На възвишението, т.е. на съдебното място, наред с най-святия, стои пред съда изцапан с кръв убиец и бунтовник Варава. Пилат с висок глас запитва: Кого от двамата искате да пусна? Това, което преживявал еврейският народ при съдбоносния избор между Христос и Варнава,  трябва да преживява и всеки от нас,  казва Рембранд.

Образът на Пилат е предаден като типичен колониален администратор, нещо средно между държавен чиновник и военачалник от запаса. А гневно протестиращите членове са сборен образ на богословско озлобление –  заговорничене за кастови интереси, лицемерие, фанатизъм, старческо упорство. Те не са под покрива на Пилатовия дворец, а в двора на съда, тъй като се бояли да не се осквернят.  Техните приведени пози и жестове показват лукавите им намерения – неудържимо желание да манипулират прокураторското решение. Да възбудят страстите на тълпата. Изтъква се ролята на заговорниците и подбудители за осъждането. Тук се вижда и образ, олицетворяващ народа. Цялата разярена тълпа настоява за осъждане и умолителния жест на Пилат, с който се опитва да ги усмири, е напразен. Изборът на множеството смутил управителя. Прави голяма чест на Пилат, че се решил да свидетелства за невинността на Иисус.

Рембранд  показва нагледно актуални за неговото време богословски спорове  - за свободната воля и предопределението. В един от вариантите на композицията майсторът премахва тълпата от предния план. С това решение се подчертава жеста на Пилат, който вече е насочен към зрителите и с това наблюдаващите стават участници на драмата – т.е. ние сме отговорни за освобождаването на разбойника Варава. След като от офорта се премахва народната тълпа от предния план, зрителя се оказва сред лицата протагонисти, т.е. сред разярената и озлобена тълпа  и към него са насочени позата,  погледа и запитващия жест на Пилат.  

Каква е пространствената организация на сцената в картината?  Тя е структурирана от три пространствени нива: в дясно се виждат стълби, а в ляво долу – хората от тълпата и военни наемници.

Процесът с разпита и съдийското бюро се извършва на мястото Литостротонита . И пред очите на този многоглавен звяр – тълпата – Пилат свидетелства: Ето Човекът! Той свидетелства една истина без да подозира това. С тези думи искал да възбуди съжаление и страдание у грубото множество. Но не само у окръжаващата тогава тълпа, но през всички времена и народи всеки може да види своята нравствена нищета и гордост. „Ето Човекът!”. Тези думи служат за ръководство на цялото страдащо човечество. Рембранд, казва със своя офорт – При Спасителят на човечеството дохождат болните и страдащите, за да бъдат успокоени и изцелени.

В сюжета „Ето Човекът” Рембранд изобразява унизения и осъден на смъртно наказание вързан Христос с признаци на милосърдие и сила, защото вярва, че Той е Бог.

Тъй като Пилат се боял от бунт, затова отстъпил. Но символично измил ръцете си, показвайки, че не е замесен в това решение.

Офортът на Рембранд обхваща в себе си цялото историческо време – от първият човек Адам до нас, зрителите, при което тази последна граница се предвижва с всяко поколение. Именитият холандски майстор представя три времеви субекта: Адам, Христос и зрителя, които са от огромни времеви интервали, но в композицията  „Христос на съд пред Пилат” съществуват в едновременна точка. Рембранд свързва в едно цялото човечество. Фигурата на праотец Адам в графиката е като религиозна алегория на драмата и се вижда като релефна украса на архитектурния фон. Тя разяснява мислите на художника върху думите изречени от Пилат „Ето Човекът”: Ако Христос не е Бог, този свят е фабрика за приведения и ужаси, и няма спасение. Тогава какво търсим на тази земя, на какво се крепи тоя свят, човешкото тяло и душа?

Вниманието при разглеждане на картината от Рембранд се превлича още повече от другите две композиционни фигури из фронтона на съдийския дворец . Защото художникът вместо девиза „Senatus populusque Romanus”, или абревиатурата“S.P.Q.R.”,  предпочита фигурите на Правосъдието и Благоразумието. Но Рембранд ги променя:  изобразява Правосъдието с везни и меч, а вместо Благоразумието представя Силата,  облечена с лъвска кожа и държаща топор. Т.е. във фигурата на Силата художникът, като подчертава нейната грубост и зверско начало, я превръща в Насилие. И изображението на пещерите в творбата имат символично значение – те означават подкопаване на трибуната и лишаване на Правосъдието от устойчивост.

Но нека помним настойчивата реч на силния духом, на художника страдалец към малодушната тълпа:  че когато тъмнината задушава живота, когато злобата помрачава човека, да влизаме в живота като светлина.

Съкровищата на Европа

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.