Александра Ивойлова: Покажи ми пак лицето си, озарено от смеха на дните
02.12.2022
НОСТАЛГИИ
Тези усмивки
Тези усмивки на хора,
които вече ги няма –
те не са черно-бели,
пожълтели –
не са толкова някогашни,
прашно-далечни, застинали
в своите вечности.
Тези усмивки на хора,
които вече ги няма –
в цвят са, изгряват
от всяка страница,
не избледняват,
приближават и приближават
моето време –
чакат ме
да вляза в кадър.
Отражения
Покажи ми пак лицето си,
озарено от смеха на дните,
най-безгрижното си тяло,
отразено в светлината,
стъпките така уверени,
леките им сенки над земята,
дланите си още млади
с предвещание за път...
Покажи ми, покажи ми себе си –
за да се огледам в тебе.
Да се върнем пак през времето,
да се видим там в началото –
там, на тръгване през моста –
най-невинни и незнаещи –
ах, незнаещите притежатели
на богатството очаквано
все пò в бъдеще и в бъдеще –
някога
докато стигнем.
Акварел: Александра Ивойлова
Александра Ивойлова в Диаскоп
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.