Доротея Василева: "Лисабон" - "Небесни тела"

Писането на Доротея Василева е фино заострено като добре почистен ланцет, нетърпелив да проникне под кожата на видимото. Невротично-нежна и иронично-болезнена, лирическата героиня в „Небесни тела“ отлива света около себе си в калъпа на прекомерна чувствителност и ранимост, за да го потопи след това в лунен и интелектуален хлад. Деликатна и мощна женственост, която оставя след себе си следи от ласки и белези от прободни рани.

Надежда Радулова

Лисабон

Когато в девет напускаме хотела,
меките интровертни лъчи

не подсказват как денят ще се разгъне
пред нас като тежките коси на Тежу.

Ти си свидетел как земята тук
дава място на погледа да опре водата.

Да, сушата е подробност,
която ще бъде отмита.

Но денят така и не се нажежава,
само разкъсва списъка с музеи, в които да се реем.

Ще вървим с отворени усти, за да нахлуват
в нас риби, кориандър, монументи.

Очите ни ще свикват с бялото, езикът –
с дантелата. Ти – с моето усещане за тленност,

което винаги пътува с нас,
то просто се страхува да ни остави двамата.

Дъвка

След него остава лилава трева.
Млада, все още неподсъдна.
И учудване, че часовeте минават,
че в кръвта ми минутите правят бримки,
че нещо сложно и странно
се плъзва в мен като нож.

След него бликва синестетичен сок.
Нов език – сребърен, ментов и алчен.

Постпартум

Стоя в самотата на мрака си.
Никой не докосва тази мембрана –
нито мъж, нито майка, нито син.
Отброявам тласъците, с които кръвта ми изтича,
чувам как тялото ми се свива,
как предишното аз се свлича от мен
като след земетръс.
Спасявам остатъка и сглобявам една нова жена,
която казва Защо ме боли? и Защо не се чувствам могъща?
Тук съм вкопчена в себе си и глозгам произхода на раната.
Сменям ролите –
аз съм всъщност детето, което плаче за майка си,
зажаднялото за гръдта пеленаче. Мамо, стой тук,
не ме отсъществувай.

Илюстрация: © Георги Чепилев

Стихотворенията са от книгата на Доротея Василева "Небесни тела"

Изд. Scribens, 2022
Редактор:Надежда Радулова
Художник на корицата и вътрешните илюстрации: Ива Стефанова

„Небесни тела“ е първата поетична книга на Доротея Василева, победител от ежегодния конкурс за дебют на издателска група „АРС“ и Scribens. Книгата съдържа 57 стихотворения, писани през последните 10 години и разделени в три цикъла – Слънцестоене, Вселени и Новолуние.

Доротея Василева

Доротея Василева е филолог англицист по образование, учител по диплома и създател на дигитално съдържание по професия. Работила е като журналист, PR и автор на статии за медии. Вълнува се от превод и литература.

Доротея Василева в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.