Мария Попова: Куражът да бъдеш себе си. Е. Е. Къмингс за изкуството, живота и безстрашието да чувстваш

„Да не бъдеш никой друг, а себе си в свят, който денем и нощем прави всичко възможно да те накара да си някой друг – означава да водиш най-трудната битка, която може да води човек.“ (Е.Е. Къмингс)

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

„Никой не може да ти построи моста, по който ти и само ти трябва да прекосиш реката на живота“, пише трийсетгодишният Ницше. „Истинската и трайна пътека в и през преживяванията“, съветва младите век по-късно носителят на Нобелова награда поетът Шеймъс Хийни в своята невероятна реч, „означава да останете верни… на собствената си самота, верни на собственото си тайно познание.“

Всяко поколение вярва, че трябва да се бори с невижданото притискане на конформизма; че трябва да води по-тежка битка от всяко друго преди него, за да защити тайното си познание, от което произхожда нашата цялостна индивидуалност. Част от тази вяра идва от пословичната самонадеяност на една култура, заслепена от собствената си пристрастност към сегашния момент, която пренебрегва минали контекстуални аналогии. Но много от това в тези век и половина след Ницше, и особено в годините след Хийни, е точно отражение на условията, които сме създали и продължаваме да налагаме в нашата сегашна информационна екосистема – тази на Павлов, екосистема на постоянна обратна връзка, в която най-лесните и най-разпространените мнения са възнаграждавани с такава готовност, а гласовете, несъгласни с руслото, се наказват от немислещата тълпа със същата готовност.

Е. Е. Къмингс на фотография, направена от Едуард Уестън (благодарение на Центъра за креативна фотография)

Малко хора в двата века, откакто Емерсън публикува своя призив да „вярваш на себе си“, са се противопоставяли на тази културно извинителна и донякъде принизяваща индивидуалността фраза по-храбро и постоянно от Е. Е. Къмингс (1894-1962) – творец, който никога не се страхува да бъде своето неконвенционално „аз“, защото, по думите на най-язвителния си и компетентен биограф, той „презира страха и животът му е изживян в предизвикателство към онези, които владеят чрез него.“

Две седмици след 59-тия рожден ден на поета, малък вестник в щата Мичиган публикува кратка невероятна творба на Къмингс под заглавието „Съвет на поета към студентите“, която излъчва необятна мъдрост за изкуството, живота и куража да бъдеш себе си. Точно тя вдъхновява Бъкминстър Фулър и по-късно е включена в книгата „Е. Е. Къмингс: отново събрани съчинения“ – тази прекрасна вече неиздавана колекция, която самият поет описва като „поредица епиграми, 49 есета върху различни теми, стихотворение, развенчаващо догматичните принципи и няколко подборки от недовършени пиеси“ и в която Къмингс ни представя какво точно означава да си човек на изкуството.

Илюстрация от „Огромна дребнавост“ на Матю Бърджес, почит в илюстрации към Е. Е. Къмингс

Да се обърнеш към тези, които се стремят да станат поети – несъмнено в този най-широк смисъл ала Болдуин – Къмингс се позовава на филигранните писма на поетесата Лора Райдинг към едно 18-годишно момиче относно това да си себе си и пише:

„Поетът е някой, който чувства и който изразява чувствата си чрез думи.

Много хора си мислят или вярват, или знаят, че чувстват – но това са размисли или вяра, или познание, а не чувстване. А поезията е чувстване – не знаене, вярване или мислене.

Почти всички хора могат да се научат да мислят, да вярват или да знаят, но нито едно човешко същество не може да се научи да чувства. Защо? Защото всеки път, когато мислите, вярвате или знаете, у вас има много от други хора; но в момента, в който изпитвате чувство, вие сте не някой друг, а единствено себе си.

Да си само себе си – в свят, който денем и нощем прави всичко възможно да те накара да си някой друг – означава да водиш най-трудната битка, която може да води човек.“

Страница от „Огромна дребнавост“ на Матю Бърджес

Къмингс трябва да го е знаел – само четири години по-рано той самият е водил най-трудната битка: когато му присъждат престижната годишна стипендия МакАртър за поезия на Академията на американските поети – му се налага да понесе жестока критика от страна на традиционалистите, които го засипват с омраза заради смелостта му да наруши традицията и да не бъде никой друг освен самия себе си в изкуството. С око за онази неопровержима творческа честност, поддържана от безмилостна работна етика, той добавя:

„Що се отнася да изразиш с думи не някой друг, а самия себе си, това означава да работиш малко повече, отколкото всеки друг непоет може да си представи. Защо? Защото нищо не е по-лесто от това, да използваш думите като някой друг. Всички ние го правим почти през цялото време – и когато го правим, не сме поети.

Ако, на края на първите си десет или петнадесет години от борбата, работата и чувстването откриеш, че си написал един ред от едно стихотворение, наистина ще си голям късметлия.

И така, моят съвет към всички млади хора, които искат да станат поети, е: направете нещо лесно, като да се научите да взривявате света – освен ако не само имате желанието, но и радостта от това да чувствате, да работите и да се борите до края на живота си.

Тъжно ли ви звучи? Не е.

Това е най-прекрасното нещо на земята.

Или поне така го чувствам.“

Фотокредит: A poem for every day

Прочети в оригинал

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.