Христина Гутева представя „Дървото говори“: Неугледни късчета дърво, изкристализирали в уникални разкази

Изложба дървопластика на Христина Гутева

13 януари 2023 от 17.00 до 20.00 часа

Art & Tart

София, Зона Б 5 бл. 9 вх.А

►

Какво ще видите ако дойдете на изложбата? Как неугледни късчета дърво са изкристализирали в уникални разкази, всяко само за себе си. И тук не говоря за мен и моята работа, а го казвам съвсем буквално. Не боравя с теорията на вероятностите, но съм убедена, че е невъзможно да се получат две еднакви пластики. (Х.Г.)

Човек постоянно се стреми да изрази себе си. Средствата и начините са много и всеки сам открива своите. Погледнато така, всичко е изкуство, изкуството е във всичко. Аз съм минавала по какви ли не пътища. В по-близките години имах период, в който правех мандали от всякакви материали – листа, цветя, камъчета, черупки от плодове, самите плодове, миди, както и рисувани мандали. От дълги години се занимавам с фотография. Обичам да снимам предимно природа, пейзажи, небе, цветя, дървета, животни, птици, както и отражения в локви или реки, море, прозорец. По-рядко, но все пак снимам и хора. Като инженер любимата ми сфера е чертането, така че съм изготвяла проекти на мебели, стаи, както и на вилата ми в Балчик. От 1993 г. започнах да се занимавам по-сериозно с писане. И през 1999 година излезе моята първа книга с разкази и есета „Бягство в светлината”. Постепенно преминах към по-кратък изказ. През 2018 година бял свят видя книгата ми със стихотворения „Коренът е цвете”. И днес продължавам с фотография и писане, но към тях прибавих и естествена дървопластика. Тук са част от пластиките като резултат от 18 месеца работа. Тази дървопластика по някакъв начин побира в себе си фотография и писане – не знаеш какво ще се получи накрая. А в процеса на работа – да махнеш ненужното, да почистиш с четчица, е археология. Работата с нещо много малко и фино прилича на това да почистваш или изглаждаш зъб.

Албум с дървопластики в Диаскоп

И сега малко повече за пътя ми до тази така наречена естествена дървопластика. Още през ученическите си години започнах да си рисувам моливите с ножче, после и разни пръчки, особено по бригадите. Но никога не съм гледала сериозно на това, а още по-малко съм си мислила, че ще се върна към този начин на изразяване. Този път не са моливите. И макар да се забавлявам, да съм любопитна като дете какво ще излезе от всеки къс дърво, определено гледам сериозно на това. Процесът е дълъг и на моменти досаден. Но най-важното и най-трудното всъщност е намирането на късовете дърво. Както е казано, от всяко дърво свирка не става, та и фигурка, поне при мен не се получава. Намирам ги на всевъзможни места. Дори най-интересните не са от гората, а от улици и градинки. А когато ги има заготовките, оттам натакък следва миене, търкане, сушене. Голяма цапаница. После идва първоначално почистване с нож и пила. И процесът продължава. Трудно ми е да кажа колко време отнема изработката на една пластика. Обикновено работя върху няколко. Защо – за да оставя дървото да си почине, както и аз от него. После виждам по-ясно какво иска то да ми каже и така всеки път, за всяка една пластика. Това е по-близо до фотографията, с която също се занимавам, отколкото до писането. Писането ми тръгна от разказа към краткия стих и това се случи от раз. А  тук изказът ми е без думи. Понякога, поне на мен ми се е случвало, да не мога да се побера в света ни, в думите. Та не спирам да търся и други начини да се изразявам.

Случвало се е да видя нещо конкретно в заготовката още отначало и се опитвам да го оформя, но уви. В процеса на работа дървото си има свое мнение. То ме води. Нещо се отчупва, отваря се дупка... Ако мога да превърна дефекта в ефект, добре, ако не, продължавам и оставям на дървото да си напише разказа. При тази работа се иска много търпение, но и да можеш да се откажеш от идеята си. Буквално казано, откривам нещо в нищото. Както казах, най-важното е да се намерят интересни късове, корени, кори от дърво.

И последно. Лично за мен – сигурна съм, че ще намеря и други начини да изразя себе си в годините занапред.

Христина Гутева

Христина Гутева в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.