Спомен за София Филипова и представяне на книгата ѝ "По следите на хайку"

16.01.2023
Снимка 1

На 17 януари се навършва една година от деня, в който София Филипова излетя от този свят. С любезното домакинство на Катедрата по японистика на самия ден от 18.30 ч. ще бъде представена книгата „По следите на хайку“, която тя завърши, но не видя в завършен вид. Това представяне ще бъде и спомен за нея, който да събере нейни приятели, колеги, ученици и съмишленици от Хайку съюза, Софийски салон за поезия, Софийски университет и не само...

Заповядайте на 17 януари (вторник) 2023 от 18.30 часа в Зала 1 на Центъра за източни езици и култури на СУ, бул. Тодор Александров 79 (метростанция Опълченска).


Любовна хайку естетика

Мое МОНО НО АВАРЕ, мое печално очарование! Търсих зад видимото в тебе твоята същност. Да я уловя исках, да се слея с нея, да потъна в блаженството на нирваната. Докоснаха ме само крилете Ј — красотата на душевните движения, на хармонията и изяществото на мека печал. Как се вливат те в гънките на съзнанието ми, в клетките на тялото ми. Потръпвам от наслада и възторг. Очарованието ти е с привкус на печал, защото кратко е времето на насладата, мимолетен е допирът до чистите извори. Печално кратко и мимолетно, нетрайно е всичко на земята.

Мой нежен ЮГЕН ! Облъчва ме духът на Прекрасното в тебе – но не явното, а красотата на дълбоко скритото сияние“, тайното Прекрасно, красотата на тайнственото и неразкритото, на неизменното в изменчивия свят, на вечното в пространството на преходното. От музиката на гласа ти се отронват звуци, които се превръщат в трептящи цветове. Но те — блещукащи светулки, танцуващи „деви над разцъфналата сакура“, отлитат в бездната на вечността. Това си ти, мой ЮГЕН – „нежност на сърцето“!

Каква лекота струи, КАРУМИ, от тялото и мисълта ти! Естественост и непринуденост, без претрупаност и многозначителност. Съчетание от изящната грация на птичия полет с дълбочината на мъдростта, дошла от векове. Ти си като лек облак, явил се ненадейно в лятното небе и неочаквано стопил се в синевата, подобно на съновидение в ранната сутрин.

Трогателна си, моя АСОБИ, в своите пориви да бъдеш съчувстваща и състрадателна. С тънкия си усет за душевните вълнения на другите, ти им се отдаваш великодушно и самозабвенно.

ОКАШИ! Твоето пулсиращо АЗ иска да извика: „Това съм АЗ!“ Нося в себе си движението на небесните сфери, свежата ведра красота на живота. Очите ми са обърнати с обич към всичко живо. Прекрасното търся във всяка живинка и тревичка. Радвам се на първичната сила на живота. Затова съм ОКАШИ!
Не само живата, а и мъртвата природа е мой дом, мое семейство — обажда се НАРАУ. Аз съм частица от тях. Не „частица“ – домът и семейството им съм аз. Живея в сърцевината на нещата. В единство съм с живота, но и със смъртта, с вселената и с вечността. В единство съм с душата на художника. Ставам бамбук, когато искам, ставам бор, камбана ставам, за да спра нейното звучене. Защото съм НАРАУ!

Зная, зная — отвръщам аз. До теб е ХОСОМИ —с прозирната си чувствителност. Също и САБИ. Да, САБИ! С онази нейна способност да прониква в същността на всяко нещо в света чрез своята простота. Простотата на словесния изказ, простотата на изразните форми — изчистени, строги, аскетични. Изискана простота, която води до дълбините на чувствата. Както се казва в хайку на САДО: В колибата ми през пролетта/ няма нищо/ всъщност има всичко.

Първоначално твоето значение, САБИ, е било свързано с усещането за самота —„печална самота“ – определяна тъй от БАШО: Самотата на гарвана, кацнал на голия клон... Самотата на нощния дъжд, паднал над широколистното дърво... Но не самотата с трагичен ореол, а с мъдрата съгласуваност с природата, далеч от всекидневната суета. Сливането на Аз и не-Аз. Безличната атмосфера на самотата. Оттук е изтънчеността на твоята простота, коренът на нейната изисканост.

В дълбока родствена връзка със САБИ си ти, възлюбена моя ВАБИ владетелка на думите, царица на техния лаконизъм. Възхищавам се, САБИ, от твоята ловесна сдържаност, от пестеливостта на думите ти — конкретни, осезаеми, наситени с енергия. Едно цвете, знае се, е по- въздействащо от букет цветя. И колкото по-малко думи има в твоя стих, толкова по-голямо е многозвучието в пространството между тях. Така се ражда богатството на това мълчаливо пространство. Така се раждаш и ти, ЙОДЖО.

О, ЙОДЖО, Вълшебнико на Неизразимото и Недоизказаното! Ти проникваш в смисъла отвъд думите и ни водиш към безкрайни мисловни простори. Виждаш Невидимото през словесните видими мрежи и ни носиш наслада от срещата с разнолики гласове. Превръщаш хайку от отворена недовършеност в прозорец към вътрешни хоризонти.

Чудесни са, ЙОДЖО, твоите верни помощници — паузи, недомлъвки, алюзии, които рисуват картините на твоята недоизказаност, чакайки прозорлив читателски поглед да разгърне своя ум и въображение за полет към високи духовни пространства. Ето какъв си ти, ЙОДЖО — омагьосваш читателя и го превръщаш в сътворец.

Какъв разкошен букет от цветя сте, всички вие — от японската хайку градина! — всяко със свое ухание и нюанси, всяко с личното си умение да съчетава видимото с невидимото, въображаемото с реалното, и заедно в неразкъсваемото си единство да създавате чудното цвете ХАЙКУ – недостижимо с магията си... обичам ви!

Откъс от книгата на София Филипова „По следите на хайку“, Издателство „Изток-Запад“ 2022


САМОЗАБЛУДА

Така и не разбрах
в какво море съм плувала –
в зелено или в синьо,
затуй и не достигнах дъното му...

Но как се стига дъното
на най-бездънното?
В мрежата от водорасли се оплитам
още във началото.
Край мен се стрелкат риби светещосребристи,
с ръце или със поглед ще ми се да ги докосна,
но бързо като в сънище изчезват.
И сещам как започвам да потъвам,
все повече и повече вълните ме поглъщат
и ставам на вълна – сляпа и безсилна.
И сещам още, че не мога и да плувам,
в илюзиите само съм била плувец.
Затуй навярно и не съм разбрала
в зеленото или в синьото море
съм влязла някога.

 

Стихотворението е от книгата „Жажди“, Издателство „Изток-Запад“ 2019

Публикацията се осъществява със съдействието на Ангелина Василева.

 

София Филипова (25.12.1930-17.01.2022) в Диаскоп

 

 


 

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.