Прекрасните стихотворения на Ники Джовани в прослава на библиотеките и библиотекарите
27.01.2023
Мария Попова
„(Човек никога не знае кое притеснено малко момиченце се нуждае от книжка за четене)“
Превод от английски език: Юлияна Тодорова
„Библиотеката е важно място, свещено за една общност“, пише с плам Урсула К. Ле Гуин за обществените библиотеки. Хенри Торо ги е възприемал като потенциален източник на мощен тор за човешкото въображение и самата литература. Не е чудно тогава, че тези библиотеки са продължавали да омагьосват литературно въображение поколение след поколение. Едно от най-страхотните проявление на това омагьосване идва до нас от любимата поетеса, активист, деец в образованието и куиър икона Ники Джовани – жена с познания и мъдрост относно любовта, приятелството и самотата.
Книгата ù от 2007 г. „Acolytes/Последователи“ включва три несъмнено хубави стихотворения в прослава на библиотеките и библиотекарите. Насладете им се!
Ники Джовани
ПЪРВИЯТ МИ СПОМЕН (ОТ БИБЛИОТЕКАРИТЕ)
Ето първия ми спомен:
Голяма зала с тежки дървени маси върху скърцащ
дървен под
Редица зелени лампиони – като на банкери – в средата
Тежки дъбови столове, твърде ниски или може би просто аз бях
твърде нисичка
Че да седя и да чета
Така че първите ми книжки винаги бяха големи
След четирите стъпала нагоре към фоайето имаше царствено полукръгло бюро
Вляво - хартиеният каталог
Вдясно - разтворени вестници върху нещо прилично на
поставка за юргани
Списания надничат откъм стените
Любезната усмивка на моята библиотекарка
Очакването в сърцето ми
Всички ония книги – друг свят – просто чакат
под носа ми.
Илюстрация от Книга за празнотите в паметта от Сесилия Руиз
БИБЛИОТЕКА
(на Кели Мартин)
Библиотеката Е:
място в което си свободен
в едно пространство
като в пещера
можеш да бъдеш крадец
или мошеник
влюбен
нещастен
бърз и умен
сдържан и предпазлив
можеш да сърфираш из дъгата
да плаваш в мечтите
да си тъжен
енергичен
страхотен
да си себе си
място да бъдеш
о да… да съществуваш
Снимка от The Public Library на Робърт Доусън
СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА МОЯТА БИБЛИОТЕКАРКА Г-ЖА ЛОНГ
(Човек никога не знае кое притеснено малко момиченце се нуждае от книжка за четене)
Навремето когато нямаше телевизия преди три следобед
А в събота чак в пет
Сядахме на предната веранда и наблюдавахме
Просветващата реклама с логото на jfg*, казвахме Добър ден на
Съседите, обсъждахме политическата
Обстановка, поздравявахме свещеника
За проповедта му;
Радиото винаги беше пуснато и ни донасяше
Песни от радиостанция wlac в Нешвил и това което сега се нарича
Лесно за слушане или лек джаз, но когато късно нощем
Слушах на транзисторчето си (с което така се гордеех)
Пъхнато под възглавницата
Чувах Нат Кинг Коул и Мат Денис, Джун Кристи и Ела Фитцджералд
А понякога Сара Вон да пее Черно кафе
Което пия сега
Просто се наричаше музика
Имаше библиотека в горната част на града на ул. Гей
Ходех там и вдишвах оня прекрасен мирис
На нови книги
Даже и днес предпочитам книгите с твърди корици пред другите
Тях само в краен случай
А нагоре по хълма на ул. Вайн
(По главния черен коридор) се намираше нашата библиотека Карнеги
Г-жа Лонг винаги се радваше да те посрещне
Стереоскопът - винаги готов да те покаже някъде далеч
На мечтани места
Г-жа Лонг пита какво търсиш днес
Когато ми трябваха „Стръкчета трева“ или Алфред Норт Уайтхед
Тя отиваше в голямата библиотека в горната част на града и сега знам
С шапка в ръка че трябва да заема книга в наличност
Вероятно са ми казвали нещо унизително тъй като белите
Южняци обичат да унижават черните си съграждани
Въпреки това тя донасяше книгите
Притисках ги до гърдите си
Да са близо до сърцето ми
И подскачах радостно обратно към къщата на баба ми
Където сядах на предната веранда
В сив люлеещ се стол и си мечтаех за далечни
Светове
Обичах света в който живеех
Беше ми топло и сигурно, а баба ме целуваше по врата
Когато отивах да си легна вечер.
Но имаше един свят
Някъде
Там
И г-жа Лонг отваряше оня гардероб
Но оттам не ме изплашваха ни лъвове ни вещици
Влизах през него
И знаех че ще разцъфне
Пролетта.
*по името на Джей Флойд Гудсън – америк. кмет в края на 19ти в. и собственик на верига магазини за хранителни стоки
Ники Джовани
Ники Джовани чете на своя син
Родена през 1943 г. като Йоланде Корнелия Джовани Младша, Ники Джовани е автор на многобройни книги с поезия и е първият носител на Наградата за жена с кураж на името на Роза Паркс.
В легендарната си кариера писателката и активистка Ники Джовани се е утвърдила като творец, който може да забавлява и предизвиква, също и като глас за социална справедливост, който може да информира и вдъхновява във време на национална криза. Противоречиви, революционни, ефирни или разясняващи, стихотворенията ù за етническата принадлежност, насилието, половата принадлежност и семейството докосват читатели от всички възрасти и произход.
В поетичната си книга „Велосипеди“ Джовани е събрала стихотворения, които са добавка към книгата ù „Любовни писма“ от 1997 г. Веднага станала популярна, тази книга – романтична, смела и еротична – изразява идеи и разбирания за любовта по начини, които са приятно неочаквани. В годините след нея авторката преживява загуби, както в личен, така и в обществен план. Губи майка си и сестра си. Преживява масово убийство на територията на университета, където преподава. И точно когато изглежда, че животът излиза извън контрол, Джовани преоткрива любовта – тя го нарича антидот. В книгата романтичната любов – и всичките ù проявления, физическото докосване, емоционалното привличане, гладното сърце – е пречистена като никога преди това от една от най-талантливите американски поетеси. Във време на национална или лична криза, това е книга, която отваря очи и променя сърца по начин, който само изкуството владее.
Фотокредит: Amherst College
Прочети в оригинал
© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.