Георги Чепилев: Критика на комикс изкуството

Комиксът е част от науката за книгата, печатното слово и читателят трябва да е подготвен за срещата с него. Изкуството на комикса е дете на масовата преса и масовото книгоиздаване, но е тясно свързано с киното. Още в първата кинопрограма на откривателите на това изкуство – братя Люмиер, се появява комическата  сценка ”Полетият поливач” – тя е оживяла в движение комикс история.

Изследователите на киното признават, че авторите на филми често, вместо да си блъскат главите в търсене на сюжети и трикове, отварят някой комикс.
Киното се реваншира като обогати културата на комикса. Това се случва в края на 19-и век, времето на окончателния прелом, когато на репродукционните възможности на полиграфията започва да влияе киното. С „Жълтия малчуган” на Ричард Ауткот започва историята на съвременния комикс и доказва връзката между тиражираната преса и киното. И така: комиксът се ражда едновременно с киното. Подобно на него границите му се размиват между видовете изкуства.

Всяко откритие до днес е било двуостър нож. Филмите и комиксите, не отстъпват от това правило. Но какво представляват кино филмите и романите в картини (комиксите), от времето на магическия фенер до ерата на Интернет? В края на 19 в. се ражда в света ново изкуство – на движещи се изображения. А предшестващото десетилетие е вътрешноутробното развитие от старите изкуства, които се преобразяват  рязко и структурно мутират. Кинематография, синема, movie, са имената на новото движещо се изкуство. Франция е родината на кинематографа във време, когато жп пътищата и електрическият телеграф откриват безгранични перспективи. Бурната динамика на живота, свързано с развитието на промишлеността, транспорта, средствата за съобщения, с ускорението на общественото развитие и научния прогрес дават отпечатък като трансформират изкуствата. Изменя се светогледът и научната картина за света. Човек започнал да чувства, че светът около него е станал течащ и подвижен, безпределно се разширява. Драматични станали отношенията на човека с природата и обществото. Рязкото нараснало количеството впечатления, т.е. потока информация, при това всеобхватен, повлекло обществени слоеве, които никак не били подготвени. Изисквало се все по-бързи, лаконични и нагледни способи за въздействия, в това число и художествени. Може да се каже, че били направени първите крачки към създаване на глобална информационна система. Макар че все още нямало радио, телефон, телевизия, интернет, но електрическият телеграф сближавал отдалечените точки на земното кълбо, а растящият тираж на вестниците водели читателите към сведения за едни и същи събития. Всички се къпели в един информационен поток. Това довело до нарастване на колективното съзнание. Социалните и хуманитарни науки започнали да обръщат внимание все повече на фактора масовост. В изобразителното изкуство новото природно чувство започва първо в областта на графиката и рисунката – илюстрациите, карикатурите и разказите в картини. Но защо от поезията на зримото и незримото в изкуството, отразяващо съвременния живот се достига до филма на Годар, който показва „свръхиндустриалния” град? В този град жителите изгубват способността самостоятелно да мислят и чувстват и живеят по указание на гигантска електронна машина.

Това не е случайно, а отговаря на един процес: Този век търгува с всичко. Отдавна той е маркирал и моралните ценности и ги разменя за пари. Отдавна са озлатени и озверени сърцата. Това време е като вампир – и в душата и в тялото на човека е забило смукалата си, затова човекът се изражда.
Новите изкуства - кинофилмите и комиксите, не събаряха градове чрез взривяване, но по един подъл начин разбиваха това, което се гради по всички градове – разбиваха душата. Това те не биха правили при всички случаи, но го направиха, защото в основата на новото време лежеше печалбата – това най-ненаситно чудовище. До появата на световната интернет мрежа тълпите се трупаха като в гладни години за евтини кино прожекции и комикс издания. Тези изкуства неусетно, подобно на евтиния спорт, отвлякоха масите от правилния път и ги заведоха в нещо приказно по лекота, създадоха им един  Ersatz свят.
Затова новите изкуства са скорострелка, която бързо се произвежда, евтино се продава, набавя се за всички, а за някои трупа печалби. Масата е като порой – отива там, където пътят е разчистен, където няма съпротива. Филмите и комиксите водят по най-лесния, най-наклонения път. Защото първото нещо, което предлагат, е удоволствието. А удоволствието винаги предполага повърхностно отнасяне към живота. Това и правят тези нови изкуства: схематизират, опростяват живота, като от неговата сложност изтъкват преди всичко отровни интриги, сензации, забави. Няма велико произведение на духовната култура, което да не е пострадало при поставяне на филм или комикс. Защото в тези попаднали в потока на монополистично производство изкуства, е недостъпно тъкмо най-ценното, тънкото и сложно душевно движение. Тайната на езика на киното и комиксите се състои именно в лекотата, с която предават и най-сложното.

Вън от съдържанието на множество комикси и филми (най-често неетични), злото се корени и в това опростяване на душевния живот. В тази лакомия за сензация, сериозният и зрял човек, който познава живота от опит, не може да не възнегодува против тези фалшификатори на живота.Защото те с евтината си продажба и с чудовищната си производителност, пресичат пътя на истинския живот. Но това възмущение може да почувства само зрелия човек. Тъй като той може да попадне в ноктите, но и да запази воля за изтръгване. Не е същото с децата и идиотите (т.е. неуките) Те не познават света от опит и това, което им се дава, възприемат безкритично. Ден след ден то им става същински свят. Тръгва се по един опасен път. Започва бързо изкуствено душевно узряване.
А каква ли катастрофа ни очаква днес, в 21 в., след ерата на киното и комиксите, символи на 20 век? Епоха, в която техниката става наставник в морала и в логиката. Във времето на светофарната логика, където се разсъждава с „да-не” и трето няма? Даже не ни идва и наум за предстоящата трагедия, макар да се виждаме предимно неактивни, безволеви и отчаяни. Не е вярно, че интернет е символ на човешкия ум, защото общуването е чрез електрически импулси. Езикът е същият като на комикс изкуството и кинематографията – полусънно потапяне и чувство за общност. Също както при сценариите за комикси и филми има само едно сегашно време. Използва се и техния универсален език на чувствата, а не на мъдростта. Затова и илюзията за уют в мрежата поражда нежелание да се напуска, независимо от времето. Тази способност за изява на вътрешното води до болезнено възприемане на всяко външно общуване. Особено опитите за възпитание и обучение на индивидите, ползващи световната мрежа, не дават никакви резултати.

Възпитанието е сложен психологически процес. Понятието произхожда от старобългарския глаголен корен „питати”, който означава хранене на душата, т.е. въздействие повече на чувствата, отколкото на ума. Чрез даване на научните познания се постига материалната страна на обучението. А когато чрез тия познания се действа облагородително върху чувствата, обучението постига своята цел – възпитание на душата. Училищата сега са места там, където се фабрикуват полуобразовани и полуинтелигентни учени, тъй като науката слабо въздейства върху целокупната душевна природа. Развива се умът, но чувствата, волята и характерът не се засягат. Психиатрите посочват случаи на силни умове, но нравствено тъпи хора, защото имат слаба връзка между ума и характера.

Комикс от 1934 г.

Америка е страна на изобретателите и техниката. Главен стимул за съществуването им е „печалбата”, а когато не работят, релаксират за следваща работа. Оптимистичната усмивка у американците, така наречената „американска мечта”, изразява мотора, стимула им за труд – желанието. Американците уважават продуктите и рекламите, но в тях може да се види само оскотяло човекоподобно същество или човек машина, не и героя човек. От магическия фенер до Интернет изкуствата насочват човешкия ум към крайностите на сензацията и дребнавостта като пълнят душите с фалшиви впечатления и вредни мисли. Те са проводници на опасни миазми и тяхното отрицателно влияние е особено силно върху слабите и незакрепнали в здравите страни на духовната и материална култура на западните народи.

Готови сме да възприемаме от тях всичко в такава форма, в каквато се е зародило и създало там, без оглед на нашите условия и нужди на живот.
Българският народ възприема земята си като майка или отечество, за него е трудно да я възприеме като курва, т.е. да се преместваш там, където е по-лесно, защото, ако имаш корени и стоиш на едно място, ще гладуваш. Завладей земя, продай я и пак тръгни – вечни емигранти.