Елън Врана: Мелодиите от обич на Мери Оливър към най-любимите ни приятели

„Какво би бил животът без музиката или реките, или нежната зелена трева? Какво би бил този живот без кучетата?“

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

ПЕСНИ ЗА КУЧЕТА са поетични реминисценсии на американската поетеса Мери Оливър (1935–2019). Оливър, която винаги изискваше работният ù договор да включва помещение за кучето ù; Оливър, която поправяше стари огради и подменяше сдъвкани въжета; Оливър, която сравняваше обичта към някое куче с музиката.

Песни за кучета поставя началото на избор, колекция – един единствен миг, от който тръгваме напред с приятел.

КАК ЗАПОЧВА ВСИЧКО

Кученцето е кученце е кученце.
Вероятно е в кошница с още
няколко кученца.
После е малко поотраснало и е просто
вързопче копнеж.
Дори не го разбира.
След това някой го вдига и казва
„Искам това.“

Обичта и привързаността към животно са музика за душата. Песните са мелодии, които улавят така жизнения танц, свързващ любовта, която животните изваждат наяве от нас и ни я връщат.

Оливър пише за кучетата, които е познавала.

Кучето Мечо е бил поет и е измислил нов език.

БУРЯТА (МЕЧО)    

Лудува малкото ми кученце през побелялата
овощна градина и разравя падналия сняг
с пощурелите си крачета.
Бяга насам-натам, развълнувано,
едва поспира, подскача, върти се
докато върху белия сняг се изписват
големи възторжени букви,
дълго изречение, което изразява
удоволствията на тялото в тоя свят.

По-добре не бих могла да го изразя.

Сами се пъхвал и излизал от къщичката си, когато поисквал и обикалял насам-натам като дете. „Оказа се, че Сами само не можеше да дъвче въжета“, пише развеселената Оливър, „Той можеше и да се катери по оградите. И така обикалянето му продължи…“

Пърси е глупав и благороден. Той изяжда „Бхагавад Гита“* и става най-мъдрото куче. Пърси се нуждае от любов посред нощ и е „е влюбен в ОК“ за това човешки ръце да го гушкат хубаво и обичат.

А чувствителната Люк, която обожава цветята, ги държи близо до себе си.

Имах куче
което обичаше цветята.
Тя се втурваше
през полята,
но спираше
пред орловите
нокти
или розата,

тъмната ù главица
и влажното носле
докосваха лицата
на всички …

из „Люк“

 „Песни за кучета“ е за общуването, онова общуване, което е забравено от устите и ушите ни на възрастни. Радост, изписана в снега, изядени мъдри думи, любов, изразена чрез почесващи пръсти.

Виждала съм как Бен поставя внимателно носа си в плитката влага на отпечатъка от копитото на елен и затваря очи, сякаш слуша. Но той слуша миризмата. Дивата силна музика на мириса, за който знаем толкова малко.

Както в цялата си поезия, Оливър търпеливо ни показва как да не бързаме, да се уединяваме и да говорим езика на сетивата.

Притежаваме кучетата дотолкова, колкото да ги измолим да не бягат от нас, смирена молитва, в която може и да не се вслушат и „което зависи от хиляди неща.“

Ако държите тази книга

Може да се съгласите или не, да не обърнете внимание, обаче, ако държите тази книга, трябва да знаете, че всичко, което обичам да виждам в този свят – а то не е много – се намира на първо място в списъка и то е: кучета без каишки.

Кучетата са най-близките ни приятели, най-любимите ни другари. Парадоксално, обаче, точно дивата радост на кучето, това да е свободно – да се освободи от каишката си и да побегне – ето кое владее сърцето на Мери Оливър.

Но аз искам да възхваля не това колко са сладки кучетата, нито колко спокойни могат да бъдат, а дивата им радост, от която не могат да се освободят изцяло и от която се възползваме ние. Защото тя е и нашият първи дом и в нашето диво пътуване към модерността с всичките ù грижи и проблеми ние също имаме нужда от всички подходящи връзки с това начало, което можем да пазим или да възстановим. Кучето е един от вестителите на този богат и все още магичен първи свят. Кучето може да ни припомни за удоволствията на тялото с неговата грациозна телесност, проницателността и възторга на сетивата, красотата на гората, океана и дъжда, и нашата собствена глътка въздух. Няма куче, което да обикаля и тича, и от което да не се научим на нещо.

„Сядам, за да сме заедно“, пише романистката Дорис Лесинг за една от любимите си котки, „Това значи да не бързам, да се освободя от нервността и неотложността на ежедневието… опитваме се да прекосим онова, което ни разделя.“

Подобно на Лесинг Оливър слуша, чете, чува през езика и видовете, и се пренася към „все още магичния първи свят.“ Музикална памет за природата, за детството?

Избрах гравюра от Тим Саутхол за тези редове. Тим е британски печатар, който майсторски използва различни техники – върху коприна, монотипи, офорти – за да пренесе някоя история в пространството. В творчеството му има нещо различно, някакво „близко далече“, да използвам термина на Ребека Солнит. Съвършено онагледяване на онзи „все още магичен първи свят“ на Мери Оливър.

Тя пристигаше, а от нея капеха плътни капки вода,
идваше от зеленото блато.
строполяваше се до краката ми,
черната ù кожа заголваше венци в грозна и прекрасна усмивка
- а аз почесвах наострените ù уши и влажните рамене,
прегръщах тялото ù,
удивена от шията ù – съвършена естествена арка.

Трябваше четирима да я водим в гората.
не мислихме за музика,
както и да е, започна бавно да вали дъжд.

из „Нейният гроб“

Свържете „Песни за кучета“ с науката за това как домашните животни ни очовечават, късното в живота на Стайнбек пътуване с кучето му Чарли („Той не може да чете, да шофира, но в неговата си част е ненадминат!), илюстрациите за обич и приятелство на Чарли Мекъси и красивите истории на Джералд Даръл за колекцията му от домашни животни, които кани в живота си като дете и като възрастен.

Има един известен спокоен рефрен: за да достигнем до някое животно, „трябва да се освободим от нервността“ (както забележително го е казала Д. Лесинг.) Животните ни намират нощем, когато не можем да заспим; придружават ни към нашите сънища и възстановяват чувството ни за защитеност и сигурност. А в замяна искат от време на време да са свободни и винаги обичани.

-----

* „Бхагавад Гита“ – санскритска поема, най-известната книга на индуизма, наричана понякога „индуисткият Нов завет“. Съставена е от 701 строфи, разделени на осемнадесет глави. Част от индийския епос „Махабхарата. (Б. пр.)

Заглавно изображение: "Разхождащи се хрътки," офорт от печатаря Тим Саутхол. Чувате ли лая им от издължения им гръден кош и източените шии?
 
 Елън Врана

Основател на сайта THE EXAMINED LIFE, автор и редактор. Има бакалавърска степен по изкуства, специалност история, от университета Харвард и магистърска по бизнес администрация от университета Станфорд, САЩ. Живее в Лондон.

Прочети в оригинал

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.