Драго Янчар, „Ученикът на Джойс“ и затова как „от книгите поникват книги“

Живка Иванова за книгата на Драго Янчар, „Ученикът на Джойс“, Colibri/2020

Сборникът с разкази на Драго Янчар „Ученикът на Джойс“ ми подейства точно като гръм от ясно небе! Уверявам четящите тези редове, че не преувеличавам. Обичам разкази, изчела съм стотина сборници, а може и повече, вероятно по простата причина, че съм поживяла повечко, но след прочитането на тази книга ми беше необходимо продължително време, за да осъзная искам ли да напиша нещо, какво точно да напиша, как да я определя и прилича ли тя на нечия друга книга. Е, установих, че не прилича, поне сравнена с четените от мен досега автори. Ще се опитам да обясня защо, най-вече на себе си, а и ако е интересно някому. Разказите на Драго Янчар сякаш витаят в пространството и всеки може да си измисли удобно за него място и време, където да постави историята. И това е въпреки такива като „Смърт при „Мария Снежна“, „Неделя в Оберхайм“ и „Аугсбург“, където мястото е посочено още в заглавието. Повечето започват неочаквано, без въведение на героите или някаква природна картина и завършват още по-неочаквано по средата на нищото, като че ли авторът не е пожелал да подцени читателската ни интелигентност и ни е предоставил възможност да ги продължим както на нас ни се иска. В някои от тях, което дори ме подразни в началото, се споменават други книги, герои и автори до степен на преразказване на чужди истории и довършването им, като в „Смърт при „Мария Снежна“, например, където разказът започва със спасяването на Турбин, героят на М.Булгаков от „Бялата гвардия“. Но Янчар прави своя герой толкова тайнствен, противоречив и непредсказуем, че накрая забравяш, че докторът от неговия разказ сякаш е онзи същия доктор Турбин на Булгаков. Може да е, но може и да не е, а начинът, по който разсъждава докторът на Янчар, принуден да бяга от настъпващата Червена армия е логичен, трезв и достоен за честен човек, попаднал в несъвместими с неговите разбирания обстоятелства: „После изведнъж спира. Като нож го прорязва остра и ясна мисъл. Никъде повече няма да бяга, никаква надежда няма да влачи със себе си. Може да пропътува нови хиляди километри и да преживее нови двайсет и седем години. Малко преди края отново ще се върне там, където бе започнало всичко в един празен и безвременен миг между живота и смъртта. След което се изкачва и се застрелва между сенките. Със спокойна офицерска и лекарска ръка, а куршумът му прави малка дупчица и пуска дебела струйка кръв, която се стича през восъчното му лице.“

Сигурно не само аз съм забелязала, че в някои от разказите си Янчар намесва други автори, защото, запитан от Юлия Хаджиева в едно интервю за „Artakcia“ нарочно ли го прави, той цитира Борхес, че „от книгите поникват книги“.

Разказите на Янчар са абсолютно разнообразни като тематика, а за времето и мястото на действие вече казахме по-горе: героите му от ученикът на Джойс, до войника в „Прокоба“, Анте Павелич в „История за очи“ /където пък има заигравка с Курцио Малапарте/, разочарования съпруг, който иска да скочи от борда на „Либурния“, търговския агент Франц Рутар в командировка, писателят в криза от „Погледът на ангела“ са все хора, които изживяват наглед ежедневни случки в непредвидени обстоятелства и са толкова повлияни от тези обстоятелства, че историята им става необикновена, загадъчна, замисляща, непредвидима и почти никога не завършва... Няма как да не се съглася с написаното на последната страница от издателите, че Драго Янчар е майстор, „вдъхновен разказвач“, който без излишна маниерност се е превърнал в „тънък наблюдател и проникновен тълкувател на трагичното и абсурдното в човешкото съществуване“.

В моята лична класация разказите на Драго Янчар са на едно от първите места за книгите издадени и прочетени през 2020.

Текст и фотокредит: Живка Иванова

Живка Иванова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.