Георги Чепилев: Същност и произход на деветото изкуство

Когато встъпваме в кръга на науката за деветото изкуство, необходимо е да се изложат предварително някои понятия: 1) какво е девето изкуство, 2) какви са неговите предшественици, 3) какви са неговите предимства пред другите изкуства, 4) какъв е неговият език и накрая 5) какъв е методът за неговото изучаване.

Словопроизводство на думите „комикс” и „рисувана лента”

До днес все още не е дадено задоволително понятие - определение за деветото изкуство. Такова понятие се дава според значението и употребата на думата, с която се нарича. В названията на деветото изкуство от различните времена и региони, се вижда нееднакво значение.

Трябва да се има предвид, че едни наименования се употребяват за много и числено различни предмети, те имат общо значение, т.е. отбелязват общата природа. Тази общност от обозначения се нуждае от подразделение за разпознаване не по принцип. Други наименования имат частно значение и очертават някакъв предмет по негов отличителен белег.

Родът, видът и видовото отличие на българското девето изкуство са описани у нас в статията „Комикси, комикси”, в-к „Комсомолска искра”, 18 януари 1988 г.: 

„Родът девето изкуство се разделя на три основни вида в зависимост от следните по-важни критерии: според техниката на реализация, според сюжетно идейния подход и според предназначението и целта. Всеки от тези основни видове има свои разновидности. Напр. делението според техниката на реализация има графична и фотографска разновидност”.

Ако се задълбочим, ще видим, че графичната разновидност (според статията „60 г. комикси” във в-к „Арт клуб”, Пловдив, декември 1994 г.) си служи или с комично хиперболизирани гротескови образи, наричани „комикси” или с натуралистични образи, наричани „банда десине” (рисувана лента).

И ако се фокусираме върху тези най-употребявани думи за означаване на деветото изкуство, ще се види, че са наречени според широко или тясно приложение. Възможно е и наименование на основа от още по-тясно приложение, както е италианското „облак”, т.е. на български „приказливи картинки” (от съчетанието на образ и слово).

Тези факти доказват, че съществуват две основни школи в деветото изкуство: реалистична и карикатурна.

Обаче мнозина не правят разлика и наричат с думата „комикс” творби, в които няма нищо комично и по този начин се объркват значенията.

Кое дава повод безразборно да се употребява наименованието „комикс”?  Това произлиза от: „умението да се хване и изостри характерното, да се отхвърли всичко излишно, вече съдържа в себе си принципа на композицията на крупния план. Вътрешната логика на развитието на този принцип тласнала художниците от отделните рисунки към рисуваните поредици, към сериите...”. (из статията „Комикси, комикси” в юбилеен лист „Диаскоп” 1991 г.)

Трябва да се има пред вид, че става въпрос за  монтаж в частите на дадена фигура, придаващ характерното и образуващ комично хиперболизирани гротескови образи.

Необходимата бързина  при техниката на реализация също има голямо значение за безразборното наименование с думата „комикс”. Ето защо в статията е казано: „умението да се хване и изостри характерното, да се отхвърли всичко излишно...”. Сериите в комикс изкуството се различават например от литографските серии на Домие. При именития френски карикатурист преходът от лист към лист съответства на преход от ситуация към ситуация. В комиксите няколко картинки развиват една ситуация, а затова е най-логична и подходяща бързата скица рисувана с перо.

Но монтажът, освен да изгражда комично хиперболизирани гротескови образи, може да запечатва и последователни движения във фигурата, прийом, наречен „част вместо цялото” - това е характерно вече за „рисуваната лента” и реалистичната академична школа.

Съществени признаци на деветото изкуство

Според буквалното значение „рисувана лента” се вижда, че в тези творби същественият предмет е „времето в изобразителното изкуство”.

Графиката е способна да запечатва процеса на развитие, бягащото време и то в двояк смисъл: посредством фиксиране на бързото и мигновено впечатление и в развитието на действието, в смяната на няколко етапа и гледни точки.

Декарт запитва: Откъде идва у нас идеята за време? От промяната ли? Но за каква промяна става дума? Дали за  промяната в нашите усещания, или за онези в нашето мислене? Човек съзнава, че живее сред постоянни промени. Той може да възстанови миналото чрез спомена и да предвиди бъдещето. Опитът му с повторението в природата обяснява раждането на идеята за времето. Понятието за времето е извънредно сложно и разнолико.

Времето се дели на историческо време и митично безвремие. В психичната организация на човека намираме едновременно и историческо време, и едно безвремево състояние в сферата на подсъзнателното.

Но към категорията време спада и понятието ритъм. В деветото изкуство всеки ритъм се състои от няколко времеви интервала, подредени в някакъв ред. Цялата съвкупност от кадри в страницата образува  картина на определен ритъм, получаващ мелодия при последователно разглеждане на ритмичните и монтажни групи (ансамбъл) от изображения и кадри.

Възприемането на ритъм означава способността за свързване на времеви интервали.

Как възприемаме времето? Смятаме, че всяко изменение, всяко явление има своя причина. За да възникне факторът време, е необходимо най-малко двойка от данни, за която може да се каже „преди” и „след”.

Нашите преживявания протичат в интервали време и ние имаме способност да ги оценяваме и сравняваме. Тази способност от своя страна е свързана с психологическото настояще. Ние живеем в психологическото настояще, а за миналото и бъдещето съдим по умозрителен път. Ето защо сценариите се пишат предимно в сегашно време. Освен това скоростта на един процес, за който си спомняме не протича така, както в действителност. Способността да се оценяват интервали време зависи от това как се задават интервалите, какви са събитията, които ги определят, има ли събития по време на самите интервали.

Възприемането на отрязъци от време се свежда до определен сетивен процес. Еднакво ли е за всички хора и на различни места? Не, защото се забелязват при различни условия зрителни илюзии, изкривявания, деформации и променено чувство за време.

В деветото изкуство подобно теорията на относителността, времето и пространството се свързват в нещо единно. Това пространство-време не е просто механичен сбор на координатите и времето, а друга реалност, различна от обикновеното пространство и която има четири измерения. Геометрията на това четиримерно пространство се различава от евклидовата геометрия. Четиримерното пространство-време има чудновати свойства. В това четиримерно пространство една точка определя не само положението на някое тяло, но и някакъв момент от времето. Ето защо българските класически автори са нарекли деветото изкуство „Чуден свят”.

Психологичното време е индивидуално, субективно. Активността на мозъка се отразява върху чувството за време. Освен това влияние оказват и ритмите в обмяната на веществата (при възрастния човек те са забавени и за него времето тече много по-бързо в сравнение с младия). Високата телесна температура и тя оказва влияние и довежда до психични изменения, както и въздействието на алкохол, халюциногенни вещества и хипноза. И при излитане в космоса настъпват погрешни зрителни представи в космонавта.

Ако натиснем с края на пръста си върху клепача на окото и го изместим малко от нормалното положение и в същото време погледнем и с двете си очи върху външен предмет, ще го видим раздвоен, т.е. виждаме два предмета вместо един.

Този любопитен опит за раздвояване е изходната точка на жанровете в българската история на деветото изкуство.

Ето защо жанрът има двулика форма – по външна форма и по вътрешна същност. Често за признак на жанра се взема външната форма или тема ( напр. само хронологично сюжетно различие) или идея и т.н., но се греши, защото същността на съдържанието в жанра изчезва. Задълбочен преглед за влиянието на времето върху „Формирането на българските жанрове от деветото изкуство в периода 1890-1990 г.” може да се види тук: https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=3195

Деление според идейно сюжетния подход

Наименованията „роман в картини” (графичен роман), „разказ в картинки”,  „графична новела” и др. деления, се доближават до литературните видове и са според идейно сюжетния подход.

Съвременните речници определят думата „роман“ (на английски: Novel) до обемни творби с измислено съдържание. Затова терминът „графичен роман“ е често използван за всякакъв вид обемни творби и означава разказ, който използва картинна последователност  за предаване на информация. Термините „графичен роман/графична новела“ обикновено се различават от „комикс“ поради обема на творбата - „комиксът“ е къс разказ, изобразен чрез визуална последователност.

Но за да направим по прецизно уточнение, ще се върнем към цитираната статия, в която деветото изкуство според идейно-сюжетния подход се разделя  на следните типове: графична новела, графична повест, роман в картини, фото роман и т.н..

 Необходимо е да се посочат разликите между тях, за да няма повече хаос в тези елементарни теоретични дефиниции:

През 13 век един от най-важните извори на формата новела е „фаблио” – разкази с весел и шеговит тон, както и сборниците с предания и легенди. Това са били мънички разкази със сюжети, взети от героичния епос, от античната литература, от християнските жития на светците, от старинни индийски, арабски и пр. приказки. В старите времена новелата често влизала в състава на романа, образуваща самостоятелно цяло, което може да се прочете и разбере отделно от останалото съдържание на романа. Тя е някаква случка или приключение, в което има нещо неочаквано и необикновено. И при нея както при обикновения разказ, има малко епизоди. В основата на новелата стои една интрига. Тук винаги личната съдба на героя представя най-главен интерес. Действието се развива много бързо и в кратко време се идва до развръзката.

В графичната новела краткият разказ се опира на някакво остро произшествие, фабулно събитие, в което е съсредоточено цялото действие. Разказът не е проточен във времето, действието е в сравнително сбити срокове. Тъй като времето на действие в графичната новела е много кратко, епизодите са съсредоточени така, че протичат в едно или не много места, но тясно свързани. В графичната новела няма дълбоко развитие на характерите. Те се представят в оформен вид, при това се показват не повече, отколкото е необходимо за централното събитие (с изключение на фоновите фигури). Героите на графичната новелата не стареят, не се развиват, не се изменят с изключение  на случаите, когато в резултат на централното събитие, става прелом в съдбата и рязко изменение на характера.

В обобщение за графичната новелата може да се каже: характерът е статичен, времето на действие кратко, мястото – ограничено, едно централно събитие определя всички образи и сюжетния ход (развитие).

Според традицията е възможен и сборник от няколко свързани новели, започвайки от три и достигащи до 7 новели. Но те трябва да са съединени с някакъв сюжетен прийом, описан във въведението, уводната страница, преди развитието на историите. 

Различието в делението според идейно сюжетния подход е предимно в разликата на размера на творбите времето отразено в тях.

Романът е като сън, който е различен от живота. Докато животът е последователен  разказ, сънят дава епизодите в хаотичност, каквато му се иска. Сънят може да прескача сцени и да не ги свързва логично, с което  се предизвиква усещането за някакъв „чуден свят”.

 Повестта като тип е между новелата и романа. В литературата повестта е по-голяма от разказа и по-малка от романа. Повестта, независимо от броя на кадрите, разгръща повече моменти, проследява развоя на характери, предава отношенията в дадена обществена среда и т.н. В повечето случаи нейна характерна черта е липсата на определен главен герой – действащите лица са еднакво важни за развитието на действието, което се развива в бързо темпо.

Съществува обаче един вид повест (романтическата повест), която има свой главен герой. Тя е нещо като малък роман или разказана драма със съсредоточаване на интереса върху обществените нрави, обичаи и същевременно не е безразлична към личната съдба на героите си.

Понятие за деветото изкуство

Специфичното, което отличава деветото изкуство от другите изкуства, е възможността различни събития да бъдат поместени в една страница, т.е. в едно пространство. Още в момента на виждане на страницата можем да възприемем и преживеем и настояще, и бъдеще, и минало. Това е принцип, аналогичен на човешката памет; всички събития, постъпили в така наречената „трайна памет”, се пускат едновременно за прослушване. Отделната страница е вътрешно организирано единство на разграничаващите се нейни кадри и в зависимост от различния аналитичен подход разкрива себе си чрез различни интервално-ритмически комбинации.

Ето защо същността на деветото изкуство е множествеността, т.е. всяка творба се състои не от един единствен образ, а е организиран в последователност от образи. Освен това в графичните романи, новели и в комиксите, те са осъществени ръчно чрез рисунки, докато във фото романите – механично, т.е. от поредица снимки.

Начало и произход на деветото изкуство

Границата между предметната писменост и пиктографията (картинната писменост) е размита. Изгубването на предметността и прехода към материал за писане е важна крачка, защото показва и други видове съобщения, напр. жестове или движения.

(следва)

Първа публикация: 28 май 2021

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.