Христина Мирчева: Никой не тъгува за Продан

Намерили го обесен на радиатора на парното. Синът му Дамян, с когото делели едностайния апартамент, се върнал от работа към 19:00. Вратата на тясната спалня била отворена както никога и той надникнал.

Първо зърнал краката, обути в ботуши, а после и тялото, неестествено изкривено. Единият край на кожения му колан бил здраво навит за една от тръбите, а другият – затегнат около врата.

Малко по-късно в къщи се върнала и Рада – жената, с която живеел вече три години след развода си. Полицията била пристигнала.

Дамян препречил пътя на Рада, но тя го избутала и видяла обесения Продан. „Но как?”, попитала първо, защото не била виждала такова нещо – да се обесиш легнал.

„Самоубийство!” – отсекли от съдебната.

На следващия ден Дамян ù казал да си събира партакешите и да се маха. Рада това и чакала. И без друго напоследък никак не се разбирали с Продан. Той не работел от месеци и висял при нея в офиса, досаждал ù с какво ли не и най-вече с искането на дребни суми. Всички били вдигнали ръце от него, а тя го презирала открито.

Бившата му колежка Лия ми разказа и подробности. Той ù се обадил в деня на самоубийството, за да ù каже, че е добре да си поговорят – онова, за което си говорели всеки път: че Чочо пак е изчезнал, но те трябва да направят нещо за фирмата, че няма страшно, нещата ще потръгнат, само търпение.

Обадил се и на неколцина други, повтаряйки същите думи. После на майка си, която едва изчакала края на разговора. Нали приготвяла обичайния обяд, за който Продан не давал и стотинка.

Сигурно е звънял по мобилния от кафенето до блока.

Или от самия апартамент, където обичал да се налива с евтино вино в очакване на Рада. И после го е направил. Някъде в ранния следобед.

Не, от полицията казали, че не са намерили алкохол в кръвта му. Бил съвсем, съвсем трезвен.

Но как, как? Това се питали всички. Изглежда се е оттласвал с краката, използвайки за опора кушетката, затова бил с ботуши – за по-голямо удобство, правил го е упорито, докато не се задушил.

Нямало съмнение за насилствена смърт.

И сякаш всички много скоро забравиха за него. Даже Рада тези дни се обадила на Лия, за да я попита за едни фактури. Говорили за децата, за къде ще бъдат през лятната ваканция и нито дума за Продан. Другите също.

А на мен ме ми излиза от ума. Колкото повече време минава, толкова по-ярък става споменът за това как идваше в обедната почивка, за да пием кафе от машината – дълго и с двойна захар, повече от противно, и започваше да разказва за големия си син от Америка. Всеки ден синът му изпращаше снимки: последните от ваканцията в някакъв престижен високопланински курорт – двамата с приятелката му или сам на пистата, преметнал ски на рамо, до камината – усмихнати, със закръглени от щастие лица. Снимки на новата плазма, на ниската масичка от стъкло в хола, на обновения бейсмънт или лятната градина с барбекю за неделните гости. Компютърен гений, такива там цена нямат!

Искаше от мен да отварям пощата и да чета писмата и от сестра му, също в Америка, лекар, завеждащ отделение, най-малко с 10 000 долара месечен доход.

Защо, не се стърпях един ден и го попитах, не им кажеш да ти изпратят малко пари, да започнеш начисто. Тогава си тръгна и спря да ми показва снимки.

Когато се качвах до счетоводството на осмия етаж, го виждах отвисоко, понеже освободеният от мебели офис беше на шестия и заради стъклените прегради всичко е като на екран – седи на празното бюро сякаш вцепенен и чете "Труд" – от 10.00 сутринта до 19.00 вечерта, с един час обедна почивка.

Винаги точен до секунда с черната кожена чанта, от която изваждаше всякакви документи, фактури, договори, касови бележки с изминала давност.

Защо идваш на работа, казвам, когато офисът е обявен за продан и практически никаква фирма вече не съществува – прекъснати телефони, интернет и всякакви комуникации заради неплатени сметки.

Но той се обиждаше.

Един ден пристигна изневиделица, седна на стола, постоя с наведена ниско глава сякаш криеше лицето си. Хората нямат милост. Не очаквай милост, каза и си тръгна.

Видях го още веднъж, за да остави при мен цветята, които отглеждаше от години – един олеандър, цикас и драцена с неестествено удължени от липсата на светлина листа, нямало как да ги пренася. Даде напътствие кое колко и как да поливам. Внимавай с цикаса, не го преполивай, ще загние, той ми е чак от Дубай. Драцената е куче марка – и така да я зарежеш, ще оцелее. Но олеандърът, олеандърът… Олеандърът му напомнял пътешествието до Неапол.

Беше нещо като сбогуване.

За кратко време беше активен във Facebook, харесвайки постинги за изкуство или забавни статуси, два-три пъти ми се обади по телефона, за да каже, че някой ден трябва непременно да се съберем, ей така, с останалите. И това е.

Разбирах, че се измъчва, но кой да допусне подобна жестока смърт? А неговите родители тръбят из целия град, че се е споминал от изненадваща за всички рядка болест, та затова, заради внезапната кончина и часовата разлика, нито синът му, на когото той платил образуванието и помогнал да замине, нито сестра му с безброй неотложни ангажименти в клиниката, не могли да се завърнат от САЩ за траурната церемония. На погребението само бившата му съпруга заплакала, макар че той отдавна я бил изоставил и изобщо бил развратник в добрите си години, когато разполагал с авоари от разни кредити. По онова време пътувал често до Русия при другото си семейство, за никого не било тайна. Наташа, така се казвала рускинята. Наташ.

По-късно започнаха да се промъкват и други версии – във връзка с открития между смачканите чаршафи телефон. При проверката се установило, че папката в Съобщения е затрупана от SMS-си: от мобилния оператор, от застрахователното дружество, от енергото и ВиК, SMS-си за сметки по погасяване на кредитите от различни банки, настоятелни SMS-си от анонимни кредитори с чуждестранни номера.

От книгата с разкази "Северен прозорец", предстоящо

Фото: Личен архив

Христина Мирчева в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.