Жизел Сапиро: „Социология на литературата“

 Жизел Сапиро (*1965) е известна френска социоложка на литературата, професор във Висшето училище за социални науки в Париж, последователка на Пиер Бурдийо, който е научен ръководител на докторската ù дисертация, посветена на Албер Камю. Авторка е на монографиите „Войната на писателите, 1940 – 1953“ (1999), „Интелектуалното пространство в Европа: от формирането на държавите-нации до глобализацията (XIX  –  XXI век)“ (2009), „Може ли да се отдели творбата от автора“ (2020) и др. Гост на 10. Софийски международен литературен фестивал през декември 2022 година.

Предлагаме ви откъс от референтния ù труд „Социология на литературата“ (2014), в който въз основа на емпирични проучвания, разговори, наблюдения и текстуални анализи Сапиро анализира начина на функциониране на литературното поле.

Нов обект за социологията на литературата: фестивалите

Превод от френски: Тодорка Минева

Ако фестивалите предизвикват напоследък нараснало внимание от страна на изследователите, то тези, които са посветени на литературата, са все още слабо проучени, като изключим театъра [Fabiani, 2008]. Най-често фестивалите са разглеждани от гледна точка на своето вписване в градското пространство или на своя принос за културната демократизация, културното многообразие или демократичния дебат, а не толкова заради ролята си в процеса на утвърждаването и легитимирането на творбите и творците. От 80-те година на XX век насетне терминът „фестивал“ се е разпространил, за да обозначи публичните срещи, на които литературните творби са четени, коментирани и обсъждани от специалисти, автори, критици, издатели, преводачи. Свързана с перформативните изкуства (театър, музика), формата на „фестивала“ може да изглежда неуместна, когато става дума за четенето – най-самотната културна практика в наше време. И все пак от светските салони до академиите, а после до кръжоците на посветени – като вторниците на Маларме или Тавана на Братя Гонкур [Glinoer & Laisney, 2013], събиранията, предназначени за четене на висок глас и за дискусии върху литературата, са съществували още в миналото, но са се ограничавали до сферата на личния живот или до литературните кръгове.

Първият литературен фестивал в Европа – Таймс Челтънхам, е бил основан през 1949 година. Във Франция фестивалите, свързани с четенето, са възникнали отначало в окрайнините на литературното поле, в такива слабо утвърдени жанрове като комикса (фестивалът в Ангулем е основан през 1974 година) и полара (фестивалът в Реймс датира от 1986 година), за които то е представлявало начин за легитимиране, като същевременно е въплъщавало празнично измерение, контрастиращо със сакрализацията на „високата култура“.

По същото време в Обединеното кралство са създадени Единбургският международен фестивал на книгата (1983) и Хей-он-Уай фестивалът за литература и изкуства (1988), който първоначално е бил посветен на поезията. Този тип прояви са се множели от средата на 90-те години на XX век насетне и са привличали широка публика: 90 000 участници за 500 събития в Хей-он-Уай през 2009 година. Съчетавайки естетическо изискване и стратегии за разширяване на публиката, повечето от тези фестивали имат също така ясно заявена политическа ориентация като промотирането на мултикултурализма или на интернационализма [Giorgi, 2011].

Развитието на литературните фестивали се дължи на обединяването на множество фактори: новите форми на промотиране, разгърнати от книжната индустрия за привличане на публиката (салони, панаири, фестивали), културните политики в полза на четенето и ангажирането на група културни посредници. В литературните фестивали, които се отличават от салоните и панаирите по своето „програмиране“, функцията на откриването на нови творби е предмет на специфична рефлексия, признаваща съществено място на посредниците – коментатор, критик, литературен преводач, устен преводач или друг. Към това се добавя, както в предходните форми на литературните срещи, една ритуална функция, която укрепва illusio, а именно вярата в стойността на литературата. Но, за разлика от предходните, които са поддържали кохезията на групата на колегите по перо, литературните фестивали имат за цел преди всичко да подхранват вярата на публиката на непосветените. В крайна сметка те играят за начинаещите автори определена роля за признанието и легитимирането им, а за утвърдените автори – за поддържането и укрепването на тяхната репутация и следователно на символния им капитал.

Според изследванията, проведени сред публиката на Берлинския литературен фестивал [Giorgi, 2011] и тази на фестивала „Кореспонданс“ в Маноск, посветен на съвременната френска литература [Sapiro & al., 2012], тези прояви успяват да привлекат разнородна публика, която откликва на предлагането. Същевременно, въпреки стратегиите, приложени от организаторите, за привличане на възможно най-широка публика, културната демократизация, осъществена чрез тези срещи, си остава относителна: в повечето случаи на тях се събира женска публика, носителка на значителен културен капитал, с интензивни културни практики – което показва до каква степен културният капитал си остава условие за достъп до четенето на литературата, насаме или публично.

Впрочем всички тези опосредявания, което участват в процеса на производството на стойността на творбите, независимо дали тя е естетическа, икономическа или идеологическа, не ни дават сведения за социологическия профил на мнозинството читатели, както и за техния читателски опит. За целта следва да се обърнем към други методи и други източници.

--------------------

Библиография:

FABIANI J.-L. [2008], L’Éducation populaire et le théâtre. Le public d’Avignon en action, Grenoble, PUG.

GIORGI L. [2011], « Literature festivals and the sociology of literature », The International Journal of the Arts in Society, nº 11.

GLINOER A. & LAISNEY V. [2013], L’Âge des cénacles, Paris, Fayard.

SAPIRO G. (dir.), avec DEVENTER J., PACOURET J., PICAUD M., SEILER H. & SERVAIS A. [2012], L’Écrivain-e à la rencontre de son public. Enquête sur le public du festival Les Correspondances de Manosque, Paris, CESSP. Voir <www.univ-paris1. fr/fileadmin/CESSP/Sapiro_Festival_ Manosque_Etude.pdf>.

Жизел Сапиро, „Социология на литературата“
Превод от френски: Тодорка Минева
(Издателство СОНМ, 2023)

• Преводът е осъществен в рамките на програма „Творчески инициативи’2022“ на Национален фонд „Култура“.

Публикацията се осъщeствява със съдействието на изд. СОНМ.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.