Виолета Воева: След гарата – море. Дотук е влакът

Граница

             На майка ми

След гарата – море.
Дотук е влакът.
А после –
старото пристанище и плажът,
сътворен от трепкащи зрънца и миди.
 

А как черупките се пълнят с пурпур,
а люспите на пясъците – как,
блестят като нападали звезди!

Брегът преди сумрака –
във нищото потъващ залез.

На хоризонта няма кораби.
Прибират си небетата платната
и в някой близък рай
ги чака пак пристанище:
с луна и с ангел – втренчени
във вените на идващ от живота облак.

Преди нощта, релефът е изгладен.
Брегът след падналия здрач,
е тъмна линия, източена като към ада. 

По нея – само отпечатъците на тъгата.
И сянката й – дълга, повече от смърт:
лежи (антично божество, избягало от митове) –
между звука
              на две отдалечени в космоса  галактики.

Сълза в окото 

Мъглата – 
непроходима планина, 
с върха си днес пробива небесата. 
И всеки звук 
потъва в цепките на хребетите ù.

Пейзаж – издигнат от мълчания.

И звън от капка,
                   търкулнала се
                          от новонагънатия Еверест
                                                        ще падне точно в твоето око.                                                     

Криле за разпознаване

Снегът
повтаря уж познати гледки,
но вятърът от скука, или без причина, 
размества въздуха
и светлото движение на онзи шал 
около врата на минувача,
сега чертае произволен кръг: 
човешка орбита, в която влиза фигура,
изваяна от скреж.

И всяка дума и въздишка 
втвърдяват края на следобеда.
По тротоарите му блесват ледени купчини –
строшени на парчета февруарски облаци.

А ние нека се помолим  –
върху раменете
на двамата поклонници на зимата,
здрачът да засвети като близко северно сияние.

И трептящите след нежността снежинки, 
да им станат криле за разпознаване.

Фотокредит: Виолета Воева

За първи път в "Диаскоп" се публикуват новите стихотворения от Виолета Воева.

Виолета Воева

Виолета Воева е родена в Бургас, но от години живее и работи в София – разпъната между пейзажите на изгревите и на залезите. Завършва „История“ и „Българска филология“. Работила е като археолог, преподавател, редактор.

Автор е на стихове, есета, статии, снимки, сценарии, публикувани в книги и различни печатни и интернет издания. Занимава се и с фотография.

След „Зимно море“ 1997 – „Свободно поетическо общество“, „Свободни като въздуха“ 2014 – ИК „Ера“, „Отворен финал“ 2018 – издателство „Скалино“, през 2021 излезе от печат и поетичната ù книга „Суфльорът на сънища“ на издателство „Лексикон“ с редактор доц. д-р Марин Бодаков.

Нейни стихове са преведени на английски, италиански, испански, македонски и руски език.

Виолета Воева в Диаскоп

Фотографии на Виолета Воева в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.