Виолета Воева: Заради прегръдката
03.04.2023
Любовна лирика
Заради прегръдката
От къде е светлината, която вдишвам?
А мракът, който издишвам, къде отлита?
Ако можех да ги опитомя,
ще се грижа за тях като за птици.
Щях да запомня всеки кръг на изгрева –
разсънени ореоли,
които първите минувачи бързо пресичат.
А с непостоянните цветове на тъмнината –
(заради ироничния режим на тока в земния ад),
щях да рисувам премигването ù в сънищата ти.
И на всяка Коледа
да събирам в кошницата ù
ябълките на декември – сладки луни,
осветяващи дрезгавината на следобедите.
А когато снеговете хванат
пейзажа в нежните си мрежи,
щях да превеждам
графитите от езика на снежинките.
А после
на воля да се люшкам в сребърния им хамак.
Докато вятърът отмести сезона и издуха шала му.
Но аз пак ще продължавам да вярвам,
че не съм в обятията му, а в твоята прегръдка.
Ако съм в твоя ден.
И в твоята нощ.
Фотокредит: Виолета Воева
За първи път в "Диаскоп" се публикуват нови стихотворения от Виолета Воева.
Виолета Воева в Диаскоп
Фотографии на Виолета Воева в Диаскоп
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.