Пейчо Кънев: Най-красивата усмивка
18.03.2023
Една сутрин, преди известно време,
с прекрасна млада дама излязохме
от тях и тръгнахме по пътеката в парка,
ръка за ръка, потънали в разговор.
Изведнъж пред нас изникна малко момиче
в инвалидна количка, може би на 8 или 10.
Мисля, че имаше и някакво умствено
увреждане. До нея на една пейка седеше
възрастен мъж с дълбоки бръчки по лицето.
„Не се притеснявайте, тя само иска да ви
подари нещо, тя е много добро дете”,
каза ни той.
Момиченцето ни се усмихна с най-красивата
усмивка, която някога бях виждал.
После протегна ръка и каза със затруднение:
„Аз съм много добро дете”.
В нея имаше два кестена, които аз взех
с усмивка и я погалих по ръката. После
благодарихме и тръгнахме по пътеката,
без да си кажем нищо дълго време.
Случи се през октомври – месец на
дъждове и много тъга.
За огромно съжаление, животите ни
с прекрасната млада дама се разделиха и
всеки продължи по своята си пътека.
Но тези два кестена оттогава стоят върху
нощното ми шкафче, за да ми напомнят,
че въпреки цялата гадост и несправедливост,
на този свят винаги ще има едно много
добро дете, което се усмихва.
Фото: @Диаскоп
Пейчо Кънев в Диаскоп
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.