Забравеният през Средновековието навик на "двата съня"

24.03.2023
Снимка 1

От хилядолетия хората спели на два етапа – веднъж вечерта и след това до сутринта. Но защо? И как отмира този навик?

Текст: Зария Горвет

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

 

Случило се към 23 ч. на 13ти април 1699 г. в малко селце в северната част на Англия. 9-годишната Джейн Раут отворила очи и опитала да се взре в сумрачната вечер. С майка си тъкмо се били събудили от кратка дрямка.

Г-жа Раут станала и отишла към огнището в скромния им дом, където запалила лулата си. Точно тогава на прозореца се появили двама мъже. Провикнали се и ù заповядали да се приготви, за да тръгне с тях.

Както по-късно Джейн обяснила в съда, майка ù явно е очаквала гостите. Държала се с тях свободно – но първо прошепнала на дъщеря си „да си лежи тихичко и тя ши дойди пак на сутринта“. Вероятно г-жа Раут имала да свърши някаква работа през нощта. Или може да е имала проблем и е знаела, че да излезе по късна доба е рисковано.

И в двата случая майката на Джейн не успяла да спази обещанието си – никога не се прибрала в къщи. В оня нощ г-жа Раут била брутално убита, а тялото ù открили няколко дни по-късно. Престъплението никога не било разкрито.

Почти 300 г. по-късно, в началото на 1990те, историкът Роджър Екърч влиза през аркоподобния главен вход на Държавния архив в Лондон – величествена готическа сграда, в която се помещава Националният архив от 1838 до 2003 г. Там, сред безкрайните редици документи, написани на ръка върху паус, той открил доказателството. И една подробност буквално го поразила.

В началото Екърч правил проучване за книга върху това как през вековете хората прекарвали времето си нощем и точно тогава се ровел в архивите за епохата между Средновековието и Индустриалната революция. Хич не му било приятно да пише главата за спането, като си мислел, че то било не само универсална нужда – но и биологична константа. Бил скептичен, че ще открие нещо ново.

До онзи момент възприемал показанията пред съда за особено богати на факти, разкриващи информация. „Те са прекрасен източник за историците“, казва Екърч, професор в Технологичния университет във Вирджиния, САЩ. „Съдържат коментари за дейности, които често изобщо нямат връзка със самото убийство.“

Но както четял казаното от Джейн за убийството, две думи изглежда носели ехото на особено любопитна подробност за живота през 17ти в. – нещо, на което никога преди това не бил попадал – „първи сън“.

 „Мога да цитирам оригиналния документ почти дума по дума“, казва Екърч, а въодушевлението му от откритието се чувства дори след десетилетия.