Забравеният през Средновековието навик на "двата съня"

От хилядолетия хората спели на два етапа – веднъж вечерта и след това до сутринта. Но защо? И как отмира този навик?

Текст: Зария Горвет

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

 

Случило се към 23 ч. на 13ти април 1699 г. в малко селце в северната част на Англия. 9-годишната Джейн Раут отворила очи и опитала да се взре в сумрачната вечер. С майка си тъкмо се били събудили от кратка дрямка.

Г-жа Раут станала и отишла към огнището в скромния им дом, където запалила лулата си. Точно тогава на прозореца се появили двама мъже. Провикнали се и ù заповядали да се приготви, за да тръгне с тях.

Както по-късно Джейн обяснила в съда, майка ù явно е очаквала гостите. Държала се с тях свободно – но първо прошепнала на дъщеря си „да си лежи тихичко и тя ши дойди пак на сутринта“. Вероятно г-жа Раут имала да свърши някаква работа през нощта. Или може да е имала проблем и е знаела, че да излезе по късна доба е рисковано.

И в двата случая майката на Джейн не успяла да спази обещанието си – никога не се прибрала в къщи. В оня нощ г-жа Раут била брутално убита, а тялото ù открили няколко дни по-късно. Престъплението никога не било разкрито.

Почти 300 г. по-късно, в началото на 1990те, историкът Роджър Екърч влиза през аркоподобния главен вход на Държавния архив в Лондон – величествена готическа сграда, в която се помещава Националният архив от 1838 до 2003 г. Там, сред безкрайните редици документи, написани на ръка върху паус, той открил доказателството. И една подробност буквално го поразила.

В началото Екърч правил проучване за книга върху това как през вековете хората прекарвали времето си нощем и точно тогава се ровел в архивите за епохата между Средновековието и Индустриалната революция. Хич не му било приятно да пише главата за спането, като си мислел, че то било не само универсална нужда – но и биологична константа. Бил скептичен, че ще открие нещо ново.

До онзи момент възприемал показанията пред съда за особено богати на факти, разкриващи информация. „Те са прекрасен източник за историците“, казва Екърч, професор в Технологичния университет във Вирджиния, САЩ. „Съдържат коментари за дейности, които често изобщо нямат връзка със самото убийство.“

Но както четял казаното от Джейн за убийството, две думи изглежда носели ехото на особено любопитна подробност за живота през 17ти в. – нещо, на което никога преди това не бил попадал – „първи сън“.

 „Мога да цитирам оригиналния документ почти дума по дума“, казва Екърч, а въодушевлението му от откритието се чувства дори след десетилетия.

През Средновековието да се спи с непознати било съвсем прието – пътници, които тъкмо се запознавали, можело да споделят общо легло, както правели господарите и техните слуги. Колективното спане означавало, че хората обикновено си имали някого, с когото да разговарят, когато се събудят за „бодърстването“ (Източник: Getty Images)

В показанията си Джейн описва как точно преди мъжете да пристигнат в дома им, тя и майка й били станали от първия сън за нощта. Нямало повече обяснения от нейна страна – прекъснатият сън бил само споменат като факт, сякаш бил нещо изцяло несъществено. „Тя го споменава все едно е нещо съвсем нормално“, казва Екърч.

Щом има първи сън, значи съществува и втори – една нощ, разделена на две части. Това само семейна прищявка ли е било или нещо повече?

Широко разпространено

В следващите месеци Екърч преровил архивите и открил още много позовавания на загадъчния феномен с двойния сън, или „двуфазното спане“, както го нарича по-късно.

Някои от тези факти били доста банални, като споменаваното от тъкача Джон Кокбърн, който просто случайно споделил за начина на спане в свидетелските си показания. Но други прибавяли много по-тъмни краски, като Люк Аткинсън от Ийст Райдинг, Йоркшър. Веднъж той успял да вмести едно убийство рано сутринта между двете си заспивания – а според съпругата му, често използвал времето да се вмъква в чужди къщи и да върши зловредни действия.

Когато Екърч разширил проучванията си до онлайн бази данни на други писмени свидетелства, скоро станало ясно, че явлението било по-широко разпространено и нормално, отколкото той можел да си представи.

Първоначално, първото заспиване бива споменато в едно от най-известните произведения на средновековната литература – „Кентърбърийски разкази“ на Джефри Чосър (писани между 1387 и 1400 г.), което е представено като състезание по разказване на истории от група поклонници. Такива са включени също в сатиричната книга на поета Уилям Болдуин „Пази се от котката“ (1561) – смятана от някои за първия в света роман. В него се разказва за човек, който се учи да разбира езика на няколко ужасяващи свръхестествени котки, едната от които – Убиеца на мишки, е на съд за промискуитет.

Но това е само началото. Екърч открива случайни позовавания на системата за двоен сън във всяка възможна форма, в стотици писма, дневници, учебници по медицина, философски трудове, вестникарски статии и пиеси.

Превърната е дори в балада, като „Старата Робин от Портингейл“: …и като се събудиш от първия сън, / ще си направиш нещо топло за пиене, / и като се събудиш от следващия, / горестите ти ще са преминали…“

Двуфазовото спане не е нещо уникално в Англия – широко се практикува в прединдустриалния свят. Във Франция първоначалното заспиване е "premier somme"; в Италия - "primo sonno". Всъщност, Екърч открива свидетелство за този навик в много по-далечни места като Африка, Южна и Югоизточна Азия, Австралия, Южна Америка и Средния Изток.

Като много древни римляни, историкът Ливий може да е практикувал двуфазовия сън – откриваме алюзия към този метод в неговата основополагаща творба „История на Рим“ (Източник: Alamy)

В едно описание от колониалните времена от Рио де Жанейро, Бразилия през 1555 г., се разказва как хората в Типинумба вечеряли след първия сън, а в друго – от Мускат, Оман през 19ти в. – се обяснява, че местните се оттегляли за първия си сън още преди 22 ч.

Далеч не някаква особеност на Средновековието, Екърч започва да подозира, че методът е бил преобладаващият начин на спане в продължение на хилядолетия – нещо, което сме наследили от праисторическите си предци. Първото позоваване на този метод, който Екърч открива, е от 8 в. пр. Хр., в старогръцката епическа поема „Одисея“, която се състои от 12 109 стиха, докато последните позовавания на метода са от ранните години на 20ти в., преди той да изпадне в забрава по неизвестна причина.

Как точно са го правили хората? И защо? И как е възможно нещо толкова нормално преди, да се забрави толкова повсеместно и изцяло?

Кратко време за почивка

През 17ти в. спането през нощта е било нещо подобно.

Още между 21 и 23 ч. онези, които имали късмета да могат да си го позволят, се просвали на дюшеците, пълни със слама или парцали – може да е било и перушина, ако са били по-състоятелни – готови да поспят няколко часа. (В дъното на социалната стълба хората е трябвало да се задоволяват с насъбран пирен или, още по-лошо, студения под – най-вероятно дори без завивка.)

По онова време повечето хора спeли на групи и често в присъствието на удобна колекция от дървеници, бълхи, въшки, други членове на семейството, приятели, слуги и – ако пътували – абсолютно непознати.

За да се намалят още повече каквито и да е неудобства, сънят включвал няколко строги социални правила, като избягването на физически контакт или прекалено многото въртене в леглото, имало също така определени позиции на тялото за сън. Примерно, малките момиченца обикновено лягали от едната страна на леглото, като най-голямото било до стената, после следвали майката, бащата, момченцата – отново подредени по възраст – и най-накрая ония, които не били част от семейството.

Няколко часа по-късно хората се разбуждали от този първи сън. Среднощното будуване обикновено продължавало между 23 и 1 ч., в зависимост в колко точно са си легнали. Обикновено не било причинявано от някакъв шум или други дразнители – нито пък се инициирало от тревога или безпокойство (алармата била изобретена чак през 1787 г. от един американец, който – някак иронично – имал нужда да се събужда навреме, за да продава часовници). Вместо това, събуждането ставало абсолютно естествено, точно както става всяка сутрин.

Времето, в което били будни, било известно като „бодърстване“ – и било учудващо полезен отрязък от време, през което да се свършат някои неща. „[Архивите] описват как хората правели буквално всичко, след като се събудели от първия си сън“, казва Екърч.

На слабата светлина на луната, звездите и газените лампи или “лампите от папур“ – вид свещ за обикновените семейства, направена от намазаните с восък стъбла на папур, хората си вършели обичайните неща, като да слагат дърва в огъня, да вземат илачи или да уринират (често в самото огнище).

За селяните събуждането нощем означавало да се захванат отново с по-сериозната работа – било то да излязат да нагледат животните или да си вършат домакинската работа, като да кърпят, да чепкат вълна или да белят папур за огрев. Екърич попаднал на информация за слугиня, която една нощ дори варила бира за господаря си в Уестморлънд, между полунощ и 2 ч. сутринта. Естествено, няколко апаши се възползвали от възможността да се вмъкнат в къщата и да създадат неприятности – подобно на случая с убийството в Йоркшър.

Но бодърстването също е било и време за религия.

Християните е трябвало да отделят време за дълги молитви, като точно за този отрязък от денонощието е била предназначена специфична молитва. Някои го наричали най-„печелившия“ час, когато – след като храносмелиш и приключиш с труда и задачите – „никой няма да те потърси, освен Господ.“

Междувременно, онези с по-философски разбирания можели да използват бодърстването като един спокоен момент, в който да разсъждават за живота и да обмислят нови идеи. През последните години на 18ти в. един търговец от Лондон дори измислил специално устройство за запаметяване на най-горещите нощни вглъбявания – „нощен паметливец“, състоящ се от тефтер-папирус с хоризонтално отваряне, който можело да се използва като наръчник по писане.

Преди всичко, обаче, бодърстването било полезно, за да се социализират хората – и за секс.

Както обяснява Екърч в книгата си „В края на деня: история на малките часове“, хората често оставали в леглото и си говорели. А по време на тези странни часове в мрака, побратимите по легло можело да споделят едно ниво на неофициалност и неангажиращи разговори, което било трудно да се постигне през деня.

За съпрузите и съпругите, които успявали да навигират логистиката със споделянето на легло с други хора, бодърстването било удобен интервал за физическа интимност – ако имали дълъг ден с физически труд, първият сън отнемал прекомерната им изтощеност и периодът след това се смятал за отлично време за зачеване на немалък брой деца.

Щом бодърствали няколко часа, обикновено се връщали обратно в леглото. Тази следваща стъпка се смятала за „сутрешния“ сън и можело да продължи до зазоряване или по-късно. Точно както е днес, кога хората окончателно щели да се събудят за деня зависело от това кога са си легнали.

В Бюрото по публичния регистър се съхранявали хиляди криминални показания под клетва от средновековието, които сега се пазят в Националния архив в Кю (Източникt: Getty Images)

Адаптиране на нещо от древността

Според Екърч, има препратки към навика да се спи в две фази, които са поукрасявани през класическата епоха и предполагат, че тогава вече това е било нещо общоприето. За него се споменава мимоходом в творби на такива известни автори като гръцкия биограф Плутарх (1ви в. от новата ера), гръцкия пътешественик Павзаний (2ри в. от новата ера), римският историк Ливий и римския поет Виргилий.

По-късно практиката е възприета от християните, които веднага виждат потенциала на бодърстването като възможност за повтаряне на псалми и изповядване. През 6ти в. вече Св. Бенедикт изисква от монасите да стават нощем, за да извършват тези действия и впоследствие идеята се разпространява из цяла Европа – като постепенно се пренася и към простолюдието.

Но хората не са единствените същества, открили предимствата да се разделя спането на две фази – в природния свят то е широко разпространено, като много животински видове си почиват на два или даже няколко отделни периода. Това им помага да бъдат активни в най-полезните часови пояси от деня, когато е най-вероятно да намерят храна, докато избягват самите те да станат закуска за някой друг вид.

Пример за това е пръстеновидният лемур. Тези прословути примати от Мадагаскар, с техните плашливи червени очички и изправени чернобели опашки, имат забележително подобни навици за спане с прединдустриалния човек – те са “катемерални“, т.е. бодърстват и нощем, и през деня.

 „Има големи различия между приматите по отношение на това как разпределят активността си в рамките на 24-часовия период“, казва Дейвид Самсън, директор на лабораторията за сън и човешка еволюция в Университета Торонто Мисисауга, Канада.

Така че ако двуразовият сън е нещо нормално за някои лемури, казва той: може ли и хората да сме еволюирали по същия начин в навиците си за сън?

Екърч отдавна има тази идея. Но през десетилетията нищо конкретно не се е появило, за да докаже това – или да осветли защо може да е изчезнало.

Освен това, когато през 1995 г. една нощ Екърч прави някои проучвания онлайн, той попада на статия във в. Ню Йорк Таймс за експеримент със спането от няколко години преди това.

Изследването се провежда от Томан Уеър, учен по теорията на спането от Националния институт за душевно здраве. В изследването участвали 15 мъже. След първоначалната седмица наблюдение на техните обичайни модели за сън, ги лишили от изкуственото осветление нощем, за да съкратят часовете „дневна светлина“ – било то естествена или електрическа – от обичайните 16 часа ги съкратили само на 10. През останалото време мъжете били затворени в спалня без осветление и прозорци, изцяло обхваната от кадифена тъма. Не им било позволено да слушат музика или да правят физически упражнения – вместо това били подтиквани да си почиват и да спят.

В началото на експеримента всички мъже имали нормални навици нощем – спели наведнъж с продължителност от късно вечер до сутринта. След това се случило нещо невероятно.

След четири седмици на 10-часови дни, моделите им за сън се променили – вече не спели едноразово, а на две фази с грубо еднаква продължителност. Двете фази били прекъсвани от един тричасов период, когато бодърствали. Измерванията на хормона за сън мелатонин показали, че циркадните им ритми също се били пригодили, така че сънят им се променил на биологично ниво.

Уеър бил преоткрил двуфазовия сън. Като изключим сватбата и раждането на децата ми, [Да прочета за експеримента] вероятно беше  най-вълнуващият момент в живота ми“, казва Екърч. Когато изпраща мейл на Уеър, за да обясни невероятното съответствие между собствените си исторически изследвания и научното проучване, „мисля, че мога да ви кажа как той беше точно толкова екзалтиран колкото и аз“, казва Екърч.

По настоящем изследванията на Самсън подкрепят тези изводи – с една вълнуваща подробност.

През 2015 г., в резултат на съвместната работа с някои други университети за едно изследване, Самсън набира местни доброволци от отдалечената общност в Манадена в североизточната част на Мадагаскар. Мястото е голямо село, което е близо до национален парк – няма инфраструктура за електричество, така че нощите са почти тъмни, както би трябвало да е било от хилядолетия.

Помолили участниците в изследването, които в по-голямата си част били фермери, да носят „актиметър“ – усъвършенствано устройство за измерване на дейността, което се използва за проследяване на циклите за сън – в продължение на 10 дни, за да видят какъв е моделът им на спане.

 „Това, което открихме, беше [при хората без изкуствено осветление], че има период на активност точно след полунощ докъм 1-1.30 сутринта“, казва Самсън, „и след това те отново заспиваха и бяха неактивни, докато се събудеха в 6 ч., обикновено това съвпадаше с изгрева на слънцето.“

Така че явно двуфазовото спане никога не е изчезвало напълно – в някои кътчета на света то още съществува.

Ново обществено явление

Повсеместно това изследване също дава на Екърч обяснението, за което е жадувал относно защо много от хората са зарязали системата на двуразовия сън, като се започне от началото на 19ти век. Заедно с някои други съвременни промени в човешкото поведение, като примерно преминаването към часовото време, отговорът е Индустриалната революция.

 „Изкуственото осветление станало преобладаващо и по-силно – първо имало газ [за осветление], която за първи път в света се появила в Лондон“, казва Екърч, „след това, разбира се, към края на века се появява електрическото осветление. И в допълнение към променените циркадни ритми на хората, изкуствената светлина естествено позволява на хората да стоят по- до късно вечер.“

Обаче, макар че хората вече не си лягали в 21 ч., те все още трябвало да се будят по същото време сутрин – така че почивката им била по-къса. Екърч вярва, че това е направило съня им нощем по-дълбок, тъй като се наложило да го съкратят.

Ведно с промяната на циркадните ритми на населението, изкуственото осветление удължило първия сън и скъсило втората му фаза. „Успях да проследя това, почти десетилетие по десетилетие в продължение на целия 19ти век“  , казва Екърч.

 (Интригуващо е, как изследването на Самсън в Мадагаскар имало втора част – в нея на участниците осигурили изкуствено осветление за седмица, за да видят дали ще настъпи нещо различно. Така учените открили, че то не оказало влияние върху сегментирания им модел на спане. Обаче те изтъкват, че една седмица може да не е достатъчно дълго време изкуствената светлина да доведе до голяма промяна. Така че мистерията продължава…)

Дори ако изкуствената светлина не е изцяло причината, до края на 20ти в. разделянето между двете фази на сън изцяло изчезнало – Индустриалната революция не променила само технологията ни, но също и човешката биология.

Ново вълнение

Един съществен страничен ефект от промяната на навика за сън при голяма част от човечеството била промяната в нагласите. Бързо сме започнали да позорим онези, които се успивали и сме развили фиксация върху връзката между ранното ставане от сън и това да сме продуктивни.

 „Но за мен най-удовлетворяващият аспект на всичко това“, казва Екърч, „засяга онези, които страдат от безсъние поред нощ“. Той обяснява, че моделите ни за сън сега са толкова променени, че дори и най-малкото бодърстване посред нощ ни докарва паника.“ Нямам предвид да правя голяма трагедия от това – всъщност, аз самият страдам от проблеми със съня. И вземам лекарства…“ Но когато хората научат, че това е било нещо обичайно от хилядолетия, той мисли, че този факт някак ще намали притеснението им.

Обаче, преди изследването на Екърч да роди препратки към Палео диетата и хората да започнат да изхвърлят лампите от спалните си – или още по-лошо, изкуствено да разделят съня си с будилници – той иска да наблегне на това, че изоставянето на двуфазовия сън не означава, че качеството на съня днес е по-лошо.

Въпреки почти постоянните заглавия за така честите проблеми със съня при хората днес, Екърч и преди е полемизирал, че, в известна степен, 21ви век е златен век за съня – време, когато повечето от нас вече не трябва да се притесняват, че може да ги убият в леглото, да измръзнат до смърт или да се покрият с бълхи; днес можем да спим без болка, без заплахата от пожар или от това в леглото ни да се намъкне непознат.

Накратко, спорадични периоди на сън може да не са „нещо нормално“. И все пак, не са такива и засуканите ергономични матраци или съвременната хигиена. „И сега по-сериозно, няма връщане назад, защото условията са се променили“, казва Екърч.

И така, може да ни липсват поверителните разговори в леглото нощем, психедиличните сънища и среднощните философски размишления – но поне няма да се събудим, покрити със злобни червеникави ухапвания.

10 януари 2022

 

• Статията е част от колекцията на ББС „Най-доброто от 2022“, където ви поднасяме някои от най-любимите ни истории от последните 12 месеца.

 

Заглавно изображение: Уилям Блейк (1757–1827), Стълбата на Яков (1799-1806), молив, мастило и акварел върху хартия, 39,8 x 30,6 cм., Британския музей, Лондон.

 

Прочети в оригинал

 

---

 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.