Писателите откриват начини да възродят застрашеното изкуство на писането на ръка

Писателското изкуство може да не е във възход, но писането на ръка може да е от полза за фината моторика и паметта, казват професори.

Саманта Лиу · CBC Радио · 12 април 2023

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Членове на Обществото на пишещите писма в Торонто, Канада

Членовете на това общество се събират всеки месец, за да пишат на ръка картички и писма.

Думите „търговия“ и „комуникации“ са съвсем различни, когато става въпрос за правопис и дефиниции. Но на едно скорошно събиране на Обществото на пишещите писма, членовете на групата се озовали в екипи, които трябвало да дешифрират коя дума какво означавала и станало дума за писмо, написано от приятел.

 „Това е най-лошата игра на Скрабъл“, казала Анжелика ЛеМин, докато членове на групата се засмели и се скупчили над писмото, за да разберат какво казва.

„Често тези писма се озовават тук и ние се опитваме да разберем какво всъщност е съдържанието им“, обяснява Андреа Реймънд-Уонг, една от съпритежателите на обществото. „Може да става въпрос за търговия, не за комуникации. Макар че тази дума е много мистериозна.“

Членовете на обществото се събират веднъж месечно, за да може хората да пишат на ръка картички и писма на любими хора и приятели в цяла Канада и по света. Но нещо по-важно, отбелязва тя: тези сбирки помагат на хората да практикуват и да общуват помежду си с техния почерк, особено в епохата на съобщения по телефона, гласови съобщения и и-мейли.

Докато Реймънд-Уонг винаги е била любител на добрата връзка чрез писма, тя е открила, че качеството на собственото ù писане плаща цена, имайки предвид, че тя не го прави вече толкова често. „Почеркът ми, слятото ми писане е ужасно. Използвам го най-вече, когато записвам набързо някакви бележки. Мисля, че граничи с нечетливото“, казва тя и добавя, че вече предпочита да пише с главни букви, за да могат хората да разчитат почерка ù по-лесно.

Андреа Реймънд-Уонг

Джесика Луис, която е съсобственик на това общество в Торонто, открила, че по ръцете ù се образуват крампи, когато започнала да посяга към химикала и хартиения лист след пандемията с Ковид. Преди това тя имала навика да си записва някои неща в ежедневния си тефтер. Но със забавянето на живота по време на пандемията, тя започнала да отбелязва някои неща в телефонния си календар, тъй като било по-удобно.

"Не трябва да си правя почивки, примерно на всеки пет-шест минутки“, казва тя. „Според личния ми лекар това е така, защото вече не пиша толкова много на ръка. Така че на човек му трябва да го практикува повече и да си раздвижва ръката много повече.“

Луис добавя, че срещите на обществото ù дават стимул да хваща химикала отново по-често и да отговаря на писмата, които е получила от приятели, макар че закъснява с месеци с отговорите си.

Хора като членовете на обществото в Торонто се събират, за да поддържат почерците си в епоха, когато химикалът и хартията драматично са отпаднали от употреба. (Shutterstock / Minerva Studio)

Писането на ръка е от полза за паметта

Подобно на спорта и раздвижването, да се пише на ръка е умение, което изисква често практикуване и упражняване, казва Хети Роусинг. Почетен професор в Училището за образование Уърклънд към Университета в Калгари, тя изследва ползите от писането на ръка, воденето на бележки и уменията за грамотност; казва, че качеството на писането е в упадък, защото двигателните умения са пострадали по време на пандемията.

"Необходимо е да работим за повече сръчност с ръцете, повече сработване на отделните части и наистина да упражняваме онези умения за фина моторика и грамотност, които включват добър захват като с пинсета“, казва тя.

Защо да си водиш дневник „с химикал и хартия“ може да е духовно действие в дигиталния свят

Извън двигателните ни умения, според Роусинг писането на ръка може също така да е от полза и за паметта ни. Тя се позовава на изследване от 2014 г. на американските психолози Даниел Опенхаймер и Пам Мюлер, които откриват, че студентите, които си водят записки на лаптопа, се справят по-зле на последвалите тестове в сравнение с онези, които си водели записки на ръка.

Докато да печаташ на клавиатурата може да изглежда по-бързо и по-удобно за комуникиране, то не дава същата обратна връзка към мозъка в сравнение с изписването на всяка една отделна дума и формата на буквата на ръка, казва тя. Нещо повече, човек е по-вероятно да  формира по-дълбоко разбиране за това, което пише, ако го прави с химикал и хартия, дори ако е нещо толкова просто като писане на списък за купуване на хранителни продукти в магазина.

"Писането на ръка е генеративно – създаваш нещо. Обобщаваш, синтезираш, регистрираш тази информация“, казва тя. „Ако просто печаташ на клавиатурата, ти просто натискаш клавишите.“

Хети Роусинг, почетен професор в Училището за образование Уърклънд към Университета в Калгари. (Снимката е предоставена от Х. Роусинг)

Намерете почерк, удобен за вас

Когато е била млада, Хети – сега е на повече от 70 г. – е била обучавана на „закръглен полегат почерк със заврантулки“, което било трудно за ръцете ù. Но като възрастен човек, тя вече се оказала посетител на уроци по калиграфия, за да подобри почерка си.

Според нея тези занимания изцяло променили стила ù на писане на ръка. 

Хети Роусинг пише писмо на  The Current, което демонстрира подписа ù, направен за собствения ù почерк

"Това е [свързан] полегат почерк, който ми позволява бързина и е четлив, което го прави едновременно функционален и изглеждащ добре“, казва тя. „Мога да намаля темпото и да се замислям повече. Мога да го ускоря леко, ако просто правя списък за покупка на хранителни продукти.“

Ключът към добрия почерк е да се започне на младини, според нея, и да се отделят децата от дигиталните устройства, за да се съсредоточат повече върху това да изписват думите върху хартия.

Обаче, тя набляга на това, че никога не е твърде късно човек да пожелае да се подобри и предлага и други възрастни да опитат с уроци по калиграфия и достъп до онлайн ресурси, за да се намери по-опростен стил на изписване и записване, който е най-подходящ за тях.

"Не казвам, че няма място за дигиталната грамотност. Децата ни и народът ни трябва да станат двуезични – [ние сме] дигитално грамотни и ни е нужно да пишем на ръка и да държим ръцете си активни и заети“, казва тя.

"Поради всички тия причини, които споменах, нещата се отнасят до писането на ръка като когнитивно средство, както и до писането като социална и емоционална връзка с хората, които са важни за нас.“

Написано и продуцирано от Саманта Луи

Саманта Луи е Помощник-продуцент на  The Current на Радио СВС. Тя е продуцирала истории за CBC News Network и няколко радио-програми на СВС: Metro Morning, Cross Country Checkup, As It Happens, Now or Never и The Doc Project. Преди това е работила като репортер за CBC Sudbury и е била стажант в ежедневника на английски Hong Kong, South China Morning Post.

Заглавно изображение: Калиграф от Китай

Прочети в оригинал

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.