Христина Мирчева: Белези

„Белези“ - така се казва изложбата, подредена в Тютюневите складове на булеварда с чинарите. Резкù като от нож в различни ракурси върху огромни платна. Някои от тях са принтове на фотографии, други са изрисувани с различни техники – от въглен и креда през акрилни бои до масло. Прави впечатление размаха и чувството. На част от платната резките-белези потъват невидимо в черния мрак на графитените нюанси, на други – избликват в ослепителна светлина.

Най-озадачаващата част от изложбата е водещата картина. Само тя е фигурална и препраща към евангелската сцена с Тома Неверни – този, на когото възкръсналият и явил се тайно на учениците си Господ позволява да докосне с пръст раната, за да се убеди, че мъжът отсреща не е призрак, а плът и кръв и все пак е Бог. Фигурите са схематични, само пръста и кървящата дълбока рана се изписани като в учебник по анатомия — натурализъм, от който обикновено зрителят отвръща поглед.

Точно този момент се коментира най-разпалено след официалното откриване, когато посетителите се скупчват на групички с по чаша вино в ръка. Някои са застъпници на показната жестокост в полза на крайната честност, други са на мнение, че картината с библейски сюжет само нарушава впечатлението от майсторската алегорично-абстрактна поредица. Любителите на абстракционизма залагат най-вече на любимата си дума бъбривост, която с един замах обезценява грандиозното усилие на художничката: Да, безспорно, талантлива е, но тази неестествена склонност към бъбривост... и т.н. Пленените от фигуралното са на друго мнение – намират водещата композиция за най-ценното и даже единственото ценно нещо в цялата тематична експозиция. Те твърдят, че централната картина с Иисус Христос и Тома Неверни е достатъчна, а останалите 12 са излишни и като усилие, и като прекалена разточителност на материали, хвърлени на вятъра от типа на кой ще купи такива картини. Трябвало поредицата да продължи в същия фигуративен дух, ако младата авторка иска да постигне не само шум, но и финансов успех.

Ира чува много добре и едните, и другите. Минала е вече през цетката и никакви коментари не я впечатляват. Ира – слаба, висока, добре сложена фигура с бледо лице и очи, в които, ако се вгледаш внимателно, ще откриеш повече свенливост, отколкото дързост. За разлика от силните и противоречиви чувства, които винаги предизвикват идеите ù.

Сега ще започнат интервютата: Откъде тръгна тази изложба? Колко време Ви отне да преосмислите и нарисувате картините? Мислите ли, че ще се оценят и приемат от публиката?

Не, не мисли. Нищо не мисли и не иска да мисли. Доволна е от добре свършената работа. Времето е чудесно, градът е потънал в пролетна зеленина. Самата тя се чувства се отлично в новата си семпла, но скъпа рокля, която прикрива всички белези, проектирани върху платната.

Фото: Личен архив

Христина Мирчева в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.