Стихотворенията на Тед Хюз за вятъра, животните и други неща, които променят тялото и духа ни

от Елън Врана

„Поезията не произлиза от мисли или случайни хрумвания. Тя е изтъкана от преживявания, които променят тялото и духа ни, било то за момента или завинаги.“ Тед Хюз

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

„Поезията не произлиза от мисли или случайни хрумвания“, поучава ни страхотният поет Тед Хюз в наръчника си по писане Как се прави поезия: ръководство за писатели и учители. „Тя е изтъкана от преживявания, които променят тялото и духа ни.“ Ще бъдем развълнувани, засегнати и в нас ще се всели нещо, преди стихотворението да е пуснало корен, дори преди семенцето да се затопли и разтвори. Кийтс веднъж казва, че поезията се издига като дърво, раждащо листа от кирпича. Като издишване на духа към света и един към друг.

Тед Хюз (17.10.1930 – 28.10.1998) се ражда и израства в Йоркшър, Англия – място, изпълнено с брутална и сюблимна атмосфера, която населява и творчеството му. Никога няма да забравя как четях тези редове от първата му стихосбирка, публикувана през 1957 г.:

Давя се в пулсиращата орна земя,
Влача крак след крак от поглъщането на устата на земята.

От "Ястреб в дъжда"

Има нещо изначално да влачиш крака в глинестата кал, откъдето сме се пръкнали, не в приключение, а в повторяемостта на ежедневието. Може да е просто като да отидеш от една ферма до съседната. Как такива преживявания изграждат същността на писателя?

Докато живее в ниските планини Пенини на Западен Йоркшър, Хюз си спомня бурните ветрове, които разтърсват къщата и слягат тревата в полята: “Едно особено ярко воднисто зелено и каменните стени на загражденията, които покриват хълмовете като огромна мрежа, хвърлена върху китове, черни като въглен.“

Йоркшър. Снимка: Елън Врана

≈Поезията не произлиза от мисли или случайни хрумвания. Тя е изтъкана от преживявания, които променят тялото и духа ни, било то за момента или завинаги. Има много такива различни преживявания и няма как да се постави ограничителна линия за това къде е лимитът.≈

Но не е необходимо преживяванията да са нереални или разтърсващи. Просто трябва да са нещо, което преживяваме и чувстваме, и може да пожелаем да предадем отвъд непосредствените думи.

 „Открито пространство“, масло на Клеър Милън, художничка от Кембриджшър, която използва процес на повторно нанасяне и изстъргване, за да създаде структури, наподобяващи пейзажи върху платното.

Най-интимният спомен и преживяване, които подтикват Хюз към поезията, когато е на петнайсет, е любовта му към улавянето на животни. Той черпи от едно детство, прекарано в улавянето на животни, за да пресъздаде тях и чувствата им върху белия лист.

≈Минаха години, преди да напиша онова, което бихте нарекли стихотворение за животни и още няколко години, преди да ми хрумне, че писането ми на стихотворения може отчасти да е продължение на мои предишни търсения. Сега нямам никакви съмнения. Специалното вълнение, малко заплененото и изцяло неволно концентриране, с което осъзнаваш зараждането на ново стихотворение в ума си, после очертаването, масата, цветът и ясната му крайна форма, да заживееш в уникалната му реалност посред общата безжизненост, всичко това е прекалено познато, за да съм в грешка. Това те обсебва, а стихотворението е нов вид същество, уникален вид живот извън твоя собствен.≈

Немигащ враг или приятел? От магическия писец на Джаки Морис – художничка и писател с еднакво силна наблюдателност и въображение.

Първото стихотворение за животно на Хюз е за едно същество, което той  опитва да улови и да поддържа живо, но никога не успява. В много аспекти то го обсебва. Години по-късно, в една късна заснежена нощ в Лондон, Хюз написва „Лисицата на мисълта.“

Представям си този среднощен лес —
още нещо е живо
освен самотността на часовника вляво
и пръстите ми по празния лист.

През прозореца нито звезда не бляска —
някаква мержелина по-близка,
но и по-дълбоко в мрака скрита,
влиза в самотата.

[...]

да прекоси поляната, зелено
лъчение — разтворено око,
все по-бездънно, все по-разляно,
все по-близко, докато току

с остра смрад лисича се натика
в тъмната ровина на главата.
Сляпа нощ. Часовникът тиктака.
Страницата ляга отпечатана.

От "Лисицата на мисълта"

Превод от английски: Александър Шурбанов, 1995

Стихотворението не е за животно; то е за чувствата на едно животно, духа на едно животно. Хюз обяснява:

≈Стихотворението не притежава нещо, което лесно да назовете смисъл. То е за една лисица, очевидно е, но лисица, която е едновременно лисица и не е това. Каква е тая лисица, която може да нахлуе право в сърцето ми, където явно все още си стои, усмихва се на себе си, когато залае кучето. Тя е едновременно лисица и дух… За мен тя е истинска. Думите са изградили тяло за нея и са ù дали пространство да се разхожда.≈

Подобно на Дейвид Атънбъро, роден три години преди Хюз в Лестър, или естественика Джералд Даръл две години преди това – една младост, заобиколена от изкусителната съблазнителност на природата им повлиява. Нежната грижа да „уловиш звяра“ вълнува най-много Хюз. Хелън Макдоналд изпитва същия вид благоговейно страхопочитание и едва сдържана милост при опитомяването на един ястреб.

Любовта на Хюз към животните не само е била катализатор на поезията му, но също и тема на някои от най-добрите му стихотворения, достигайки апотеоза си във Вран: песни за враната. Това мрачно, отричащо стихотворение въвежда враната като метафора за едно сложно вътрешно аз.

≈Мисля, че стихотворенията са вид животно. Имат свой собствен живот, като животните; с което смятам, че те са напълно отделни от всеки човек, дори от техния автор и към тях не може да се добави или да се отнеме нищо, без да се осакатят или дори убият. И си имат някаква мъдрост. Знаят нещо специално…, нещо, което може би сме любопитни да узнаем.≈

Несъмнено, любовта към животните води до отлични резултати в писането (виж вдъхновените от котки есета на Дорис Лесинг или тези на Мери Оливър за кучетата). Наистина, трябва да търсим онази универсалност на съществуването в най-тривиалните неща. И едно неограничено желание да изразяваме тази универсалност.

"Как се прави поезия: наръчник за писатели и учители" първоначално е сборник с лекции, които Хюз изнася по БиБиСи. Тази серия е имала за цел да стане ярка светлина — осъзнатост за децата, нетърпеливи да се научат и да изразяват себе си. Стихотворенията се пораждат от неща, които ни изграждат, по някакъв начин ни поставят в нашия си пейзаж и не могат да бъдат обяснени без изследване на този терен.

Прочетете повече за поетичния пейзаж от американския поет Ричард Хюго и неговата връзка между поезията и местата от миналото. Също и от философската концепция на Гастон Башлар за поезията като корен на абстрактното в постижимото. Може да завършите с криволичещите размишления на Марк Странд за взаимовръзката между поета и стихотворението в реципрочното им формиране.

Тед Хюз

Заглавна илюстрация:  „Защо все не успявам? Не зная какво правя. Може би е време да се отправя на юг“ – илюстрация и думи на Гари Бънт от нежния му пътеводител за откриване на непознатото: Човекът, който намери Господ.

Прочети в оригинал

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.