"Свети Георги" от Мантеня: Воин-пешак и змееборец, победител над злите сатанински сили

05.05.2023
Снимка 1

Съкровищата на Европа

Огнището на западното изкуство е Италия, където са създадени и най-хубавите негови образци. Франческо Скуарчионе или Скварчионе (1395-1474) кръстосва Италия и Гърция, събирайки остатанки от антични произведения на изкуството, след което открива в Падуа школа на живопис. Той обучава около 137 ученика. Най-бележит между тях  е Андреа Мантеня (1431-1506), чиито работи се отличават с остра и ясна рисунка и бои без преливания. Мантеня е знаменито име в историята на италианското изкуство. Голяма роля за оформянето му като художник изиграва обстоятелството, че ателието на Скуарчионе представлявало и нещо като антикварна лавка, където били колекционирани и преподавани фрагменти от стари рисунки, статуи и релефи, които свободно могли да се копират. Отношението на Андре Мантеня към античността е свързано не толкова като извор за обогатяване на художествения език, но преди всичко с духовното съдържание и то силно идеализирано. Това преклонение пред античността е причина неговите библейски сюжети да се превръщат в исторически картини и да показва в тях подробно изучаване на предметите. Красотата на класическите барелефи прониква дълбоко в душата на Мантеня, завладява въображението му и той изхарчва голяма част от спечеленото си богатство, за да си състави сбирка от гръцки и римски древности. На прочутата си картина „Свети Себастиан” той издълбава в мрамора името си с гръцки букви, като че ли то е фрагмент от древен надпис. Вазари прави забележка, че фигурите му приличат по-скоро на римски статуи, отколкото на живи хора. Освен това Мантеня е приятел на учените и получава всички тогавашни знания по древността. Но трябва да се поясни, че в онова време малко се е знаело за Рим, археологическите останки се броели на пръсти. Мантеня става  велик учен, който се задълбочава в античността по пътя на науката и чрез грижливо изучаване на костюма и оръжията се старае да възстанови археологично епохата – по надписи, по профили на монети и медали, по описания от историците. От няколкото фигурни изображения и архитектурни развалини, той с интуиция и въображение създава облика на някогашния Рим. Фактът, че художникът не дава безукорен образ в археологично отношение на античността, сега ни пленява с поетичните си интерпретации. Изкуството не е само научна демонстрация. Мантеня смело използва перспективата, стреми се към ясна кристално чиста композиция и енергично, но идеализирано изобразява човека. Често работи и с малко цветове, т.е. гризайл.

Художникът умеел да гледа смело не само в пространството, но и във времето. Той бил първият възкресител на историята. Не вмъква в религиозните си композиции дарители, защото научната му съвест не позволява да съпоставя съвременници и отдавна живели лица в едно и също изображение. Отива и още по-далеч: изобразява и природата с черти на историческа правдоподобност – не както сега, а каквато ще да е била в оня миг. Самата обстановка става исторична. Но както се каза, мантеновата историчност не е описателна, а е поетична. Важно е за съвременните исторически комикс автори да показват не само научна демонстрация на костюми, предмети и обстановки, т.е. да чертаят само проекти, но като разглеждаме тяхните творби да не споделяме само гледката, а най-вече живота.

За да се разбере влиянието на Мантеня, трябва да се каже и за забележителната му дарба на гравьор (мед). Неговите отпечатъци се търсили не само в Италия, но и отвъд Алпите. Така се е разпространило влиянието му върху композициите и стила. Алберт Дюрер се възхищавал на Мантеня.

Два века по-късно великият Рембранд рисува „Урок по анатомия”, спомняйки си неговата творба „Мъртвият Христос”. В тази прочута творба на Мантеня тялото на Христос е изобразено в сложен ракурс, в легнало положение, с краката напред към зрителя. Унижението и оскърблението е не само сюжетно, но и композиционно. С особена острота този пространствен конфликт се разрешава в редица произведения на Мантеня. Кулминацията на драматичната ситуация се достига в „Мъртвият Христос”. Живописта е познавала до Мантеня трагични изобразявания на герои, но никой освен него не се решил да направи такъв страшен перспективен експеримент – перспективата в тази картина изпълнява ролята на жестока и безчовечна машина. Твърде малкото пространство като че сгъстява екстаза на скръбта и показва със завладяващ драматизъм най-тежка агония. Такова дълбоко вживяване е свидетелство за чисто човешка страна на изобразяваните сцени. Мантеня най-добре от всички колеги умеел да предава съкращенията на фигурите в живописта - отдолу-нагоре, което е трудно и смело изобретение. В историята на комикс изкуството подобни ракурси често се срещат, но авторите за разлика от Мантеня си помагаха с широкоъгълни обективи.

Андрея Мантеня, "Мъртвият Христос"

Пловдивското комикс дружество препоръчва следните творби на Мантеня: „Свети Георги” (Венеция, Академията); „Успение Богородично” (Мадрид, Прадо); „Бичуването” (гравюри) и „Мъртвият Христос” (Милано, галерия Брера); „Иудит” (рисунка на бял фон).

Картината „Свети Георги” се числи към най-привлекателните и най-колоритните творби на майстора. Облечен в бойни доспехи, младият войн светец с коса от букли е застанал в тясна мраморна рамка на преден план, но копието му свободно излиза от тази рамка. Свети Георги е представен като воин-пешак и змееборец, победител над злите сатанински сили. Отвъд туловището на сразения змей се разгръща скалист пейзаж, а по небето се носят ритмично начупени облаци. Идеалът на медалното изкуство в прекрасен съюз с еластична сила и най-висша деликатност на усещането. Като в същото време  се изразява аристократична сдържаност и грубо превъзходство — израз на собствената същност на художника. Така особено завладява дори и мрачната концепция на сцената „Успение Богородично” от Прадо, където пейзажът играе също толкова важна и специална роля.

Андрея Мантеня, "Свети Георги"

С цел правилно разчитане в комикс творбите на мотиви "химери," нека се вгледаме в семантиката на дракона, змея и змията в християнската символика. Змеят (змията) еднозначно олицетворява тъмните сатанински сили. Изобразява се  като "химера" т.е.  смесват се разни същества за да се създаде едно цяло.

Ламята, това е фантастично животно, комбинирано от крокодил (символ на злото), змия (злобно влечуго) и крила на  орел (злото подчинило доброто и с крилата си служи да маскира своето низко пълзене).

Фантастично животно е още и змеят, който е символ на зъл гений. Той е съчетание от човешка физиономия (глава), змия и прилеп (нощно бдение). Главата изразява хитростта на човека, тялото -  студенината и низостта на влечугото, а крилата са на зловещата птица-прилеп, вечно бродеща в мрак и пусти места или пещери.

За комикс изкуството е важен следният момент от живота на Леонардо, показващ нагледно метода на "химерата": Разказват, че Леонардо занесъл един ден в ателието сбирка от пълзящи животни, гущери, жаби, саламндри, змии, усойници – всякакви отвратителни създания. И с магията на въображението ги групирал, като съставил от тях едно цяло, тъй ужасно, щото можел да изплаши всеки който го гледа. Във всички подобни рисунки се съдържа нещо загадъчно като сфинкса или главата на Медуза, покрита със заплетени змии вместо коси.

Вазари твърди, че папата, тъй като бил много зает с разни дела, заплащал на Мантеня не толкова често, колкото е било необходимо на художника. През това време Мантеня рисувал „Добродетелите” и допълнил композицията с фигурата на „Скромността”. Каква е тази фигура?, запитал папата. Скромност, отговорил художникът. Първосвещеникът добавил: Ако искаш тя да е в добро общество, добави Търпението. Мантеня разбрал какво му се казва и проявил необходимото търпение. Когато творбата била завършена, папата го наградил с големи дарове и със своето благоразположение.

Текст: @Георги Чепилев

 

Свети Георги в Диаскоп

Съкровищата на Европа в Диаскоп

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.