"Анимализмът: Посоки и прояви в българското изкуство от XIX до средата на ХХ век" в СГХГ

СГХГ представя

Анимализмът:

Посоки и прояви в българското

изкуство от XIX до средата на ХХ век

24 май – 16 юли 2023

Откриване: 23 май 2023 от 18.00 часа

Куратори: д-р Любен Домозетски, д-р Неда Живкова и д-р Станислава Николова

►

Изложбата за първи път проследява и представя една слабо изследвана тема в българското изкуство – пресъздаването на животните като самостоятелни пластически образи и търсенията на българските художници в тази посока. За разлика от други жанрове, които бързо навлизат и се установяват в България след Освобождението, анимализмът присъства в чист вид по-ограничено. Въпреки това се оформя изключително разнообразна картина от произведения, в които изображения на животни и най-вече птици, присъстват в един или друг визуален контекст.

Мара Ковачева (1911–1955) – Декоративен проект, 1932, темпера, Музейна сбирка на Националната художествена академия

Особено място в изложбата е отделено на декоративните проекти, реализирани като част от обучението на студентите в Художествената академия в десетилетията до средата на ХХ век. Безспорно изпъква желанието за стилизация и за възползване от декоративните качества на багрите и формите. Специално внимание е отделено и на скулптурата, в която анимализмът присъства в българското изкуство в най-чист вид. Проследени са също така отделни преходни зони между анимализма и други жанрове, в които изображения на животни също намират място. Проектът представя огромно разнообраие от произведения – рисунки, скици, акварели, илюстрации, карикатура, живопис, скулптура, керамика.

Иван Мърквичка (1856 – 1938) – Седящо куче (Портрет на пинчер), маслени бои, Национална галерия

Най-ранните творби в изложбата, са на Захари Зограф от първата половина на XIX век, а визуалният разказ завършва с произведенията на Давид Перец и Жорж Папазов от средата на XX век, значително отдръпващи се от натурализма. В експозицията са включени работи и на Иван Милев, Владимир Димитров-Майстора, Иван Лазаров, Константин Щъркелов, Георги Попов- Джон, Иван Пенков, Иван Мърквичка, Борис Георгиев, Андрей Николов, Илия Петров и др. Част от представените произведения са напълно непоказвани до сега или слабо известни.

Николай Ростовцев (1898 – 1988) - Кълвач, 1926, акварел, темпера, Музейна сбирка на Националната художествена академия

Проектът е реализиран в партньорство с Държавна агенция „Архиви“ и  Националната художествена академия и с подкрепата на галериите в страната и частните колекции.

Информация: Маргарита Енева, Връзки с обществеността

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.