Да преминеш през скръбта: Дерек Джарман за градинарството като творческо изкупление, освещаване на времето и тренировъчна площадка за присъствие

01.06.2023
Снимка 1

Автор: Мария Попова

Градинарят копае в друго време, без минало или бъдеще, начало или край… Това е Амин отвъд молитвата. (Д.Д)

 

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

 

„След четиридесет години медицинска практика“, пише известният невролог Оливър Сакс, „съм открил само два вида нефармацевтични „терапия“, която е от съществено значение за пациентите…: музиката и градинарството. ”

Вирджиния Улф, тормозена от депресии през целия си живот, достига до бойкото просветление за това какво означава да си човек на изкуството, докато се разхожда из градината си.

Работя като градинар, отбелязва визионерът художник Хуан Миро, докато разсъждава за собствения си творчески процес.

Докато събирах боб, ми хрумна тайната на щастието, пише в научно-поетичната си серенада за градинарството индианката Робин Уол Кимърър, ботаник и автор на приказки.

Но ако съвременното градинарство си има светец-покровител, то това трябва да е английският художник, режисьор и активист за правата на ЛГБТ общността Дерек Джарман (1942–1994).

Дерек Джарман

През 1989 г., малко след като е диагностициран с ХИВ и баща му умира, Джарман напуска космополитния Лондон заради по-спокойния живот по каменистите брегове на графство Кент. Заживява в бивша викторианска рибарска хижа между стар фар и ядрена електроцентрала на нос Данджнес, новообявена защитена територия. Назовава я Вила Перспектива, боядисва стаята най-отпред в полупрозрачно неаполско жълто, заменя паянтовата врата със сини кадифени завеси и се захваща да направи градина около изнуреното стогодишно крушово дърво, издигащо се над килим от теменужки, а чучулигите, които живеят между керемидите, пеят високо над главата му в сивосиньото английско небе.

По време на отлив Дерек събира красиви заоблени от солената вода камъни, изхвърлени от морската буря, подрежда ги изправени в градината „като зъбите на дракон“ и обгражда всеки един с дванайсет малки камъчета от плажа. Тези грубовати слънчеви часовници се превръщат в неговите лехи, в които засява чудновати миниатюрни диви видове, които аз – учещ се градинар, не познавам и половината – потайниче, невен, седефче, лайка, мак, теменужки, латинки, карамфил, лилав ирис, камбанки и любимото му морско зеле (Страхотно растение, ново за мен, което моментално проучих, набавих си го и го засях в градината ми в Бруклин.)