Съзерцателните охлюви на Федерико Гарсия Лорка

09.06.2023
Снимка 1

Автор: Елън Врана

"И охлювът, мирният буржоа на тясната лехичка, съзерцава пейзажа. Божественото спокойствие на Природата.“

(Лорка)

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Дори в контекста на животинския свят – съвкупност от странни и възвишени същества – охлювът е сюрреалистичен. Живинка в черупка, изцяло заключено в себе си (макар че трябва да зимува в калта), което достатъчно се е променило и откъснало от предците си, за да се придвижва само. Не във водата, а на сушата. Охлювът е върхът на коремоногите; стридите само могат да мечтаят да имат неговата подвижност, а сърцевидната мида със сигурност завижда на приспособлението му за избавяне от триенето.

Поетите дълго са се произнасяли върху вътрешния живот на това същество, примерно Мариан Мур в „На един охлюв“, написано през 1924 г. – стихотворение, което възвеличава „тилното рогче“ на охлюва.

Ако „свиването е първото стилно изящество,“
ти го имаш. Да си еластичен е достойнство
също като скромността.
Придобиването на нещо си

никак не носи украса
нито пък качество което
по случайност идва с нещо добре казано,
което ценим по стил,
по-скоро е принципът скрит:
при липса на крачка, „въпрос на извод“;
„да познаваш принципите“
в любопитното явление на твоя тилен рог.

из „На един охлюв“ от Мариан Мур

Снимка: Елън Врана

През нощта градинските охлюви напускат бърлогата си и започват епичната си миграция из каменистата почва, за да търсят храна. Бавно, невъзмутимо, методично. Обичам да си губя времето с охлюви; представям си вътрешния им монолог; тананикат си за синя власатка и си мечтаят за напъпили клонки.

Охлювът е толкова отявлено своеобразен и непретенциозен, че успешно го използваме за метафора или мотив. Когато испанският сюрреалистичен поет Федерико дел Саградо Коразон де Йезус Гарсия Лорка (5 юни 1898 -  19 август 1936)  използва охлюва като протагонист в драматичната си поема от 1919 „Срещи с един охлюв-приключенец“, коремоногото изглежда абсолютно реално. Охлювите на Лорка са невинни и любопитни, конвенционални и помъдряващи. Какво друго освен един охлюв да илюстрира младата надежда, хвърлена срещу един безразличен свят?

Има някаква детска сладост
в тихата утрин.
Дърветата протягат
ръцете си към земята.
Трепкаща пара като одеяло
завива лехите с цветя,
а паяците разпъват
копринените си пътеки
- обтегнати нишки над чистия въздушен кристал.
Божественото спокойствие
на Природата
му дава кураж и вяра,
и забравил тегобите
на дома си, той закопня
да види края на пътеката.

Гарсия Лорка е роден в Андалусия, южна Испания. Когато е почти на двайсет години, напуска родната Гранада и работата си като адвокат, за да се издържа като поет в Мадрид. С помощ от артистичната общност, особено от страна на сюрреалисти като художника Дали и режисьора Луис Бунюел, Лорка публикува първата си поетична „Книга със стихове“, която бележи успех. Пише „Срещи с охлюва-приключенец“, преди да се установи в Мадрид.

Дали поетът си представя себе си като охлюв и превръща своята „детска сладост“ в кураж?

Божественото спокойствие
на Природата
му дава кураж и вяра,
и забравил тегобите
на дома си, той закопня
да види края на пътеката.

По своята „пътека“ охлювът на Лорка e причакан в засада от хищник – макар и разочарован – жаби, които са „апатични и болнави.“

'ония модерни песни,'
измънка едната,
'за нищо не стават.' 'Точно така,
приятелко,' другата жаба
отвърна, осакатена бе
тя и почти сляпа.'
'Като млада вярвах
че, на края, ако Господ чуе
песните ни. Ще прояви
милост. Но което съм
научила през дългия си живот
ме кара да не го вярвам.
И вече не пея...'