Съзерцателните охлюви на Федерико Гарсия Лорка

Автор: Елън Врана

"И охлювът, мирният буржоа на тясната лехичка, съзерцава пейзажа. Божественото спокойствие на Природата.“

(Лорка)

Превод от английски език: Юлияна Тодорова

Дори в контекста на животинския свят – съвкупност от странни и възвишени същества – охлювът е сюрреалистичен. Живинка в черупка, изцяло заключено в себе си (макар че трябва да зимува в калта), което достатъчно се е променило и откъснало от предците си, за да се придвижва само. Не във водата, а на сушата. Охлювът е върхът на коремоногите; стридите само могат да мечтаят да имат неговата подвижност, а сърцевидната мида със сигурност завижда на приспособлението му за избавяне от триенето.

Поетите дълго са се произнасяли върху вътрешния живот на това същество, примерно Мариан Мур в „На един охлюв“, написано през 1924 г. – стихотворение, което възвеличава „тилното рогче“ на охлюва.

Ако „свиването е първото стилно изящество,“
ти го имаш. Да си еластичен е достойнство
също като скромността.
Придобиването на нещо си

никак не носи украса
нито пък качество което
по случайност идва с нещо добре казано,
което ценим по стил,
по-скоро е принципът скрит:
при липса на крачка, „въпрос на извод“;
„да познаваш принципите“
в любопитното явление на твоя тилен рог.

из „На един охлюв“ от Мариан Мур

Снимка: Елън Врана

През нощта градинските охлюви напускат бърлогата си и започват епичната си миграция из каменистата почва, за да търсят храна. Бавно, невъзмутимо, методично. Обичам да си губя времето с охлюви; представям си вътрешния им монолог; тананикат си за синя власатка и си мечтаят за напъпили клонки.

Охлювът е толкова отявлено своеобразен и непретенциозен, че успешно го използваме за метафора или мотив. Когато испанският сюрреалистичен поет Федерико дел Саградо Коразон де Йезус Гарсия Лорка (5 юни 1898 -  19 август 1936)  използва охлюва като протагонист в драматичната си поема от 1919 „Срещи с един охлюв-приключенец“, коремоногото изглежда абсолютно реално. Охлювите на Лорка са невинни и любопитни, конвенционални и помъдряващи. Какво друго освен един охлюв да илюстрира младата надежда, хвърлена срещу един безразличен свят?

Има някаква детска сладост
в тихата утрин.
Дърветата протягат
ръцете си към земята.
Трепкаща пара като одеяло
завива лехите с цветя,
а паяците разпъват
копринените си пътеки
- обтегнати нишки над чистия въздушен кристал.
Божественото спокойствие
на Природата
му дава кураж и вяра,
и забравил тегобите
на дома си, той закопня
да види края на пътеката.

Гарсия Лорка е роден в Андалусия, южна Испания. Когато е почти на двайсет години, напуска родната Гранада и работата си като адвокат, за да се издържа като поет в Мадрид. С помощ от артистичната общност, особено от страна на сюрреалисти като художника Дали и режисьора Луис Бунюел, Лорка публикува първата си поетична „Книга със стихове“, която бележи успех. Пише „Срещи с охлюва-приключенец“, преди да се установи в Мадрид.

Дали поетът си представя себе си като охлюв и превръща своята „детска сладост“ в кураж?

Божественото спокойствие
на Природата
му дава кураж и вяра,
и забравил тегобите
на дома си, той закопня
да види края на пътеката.

По своята „пътека“ охлювът на Лорка e причакан в засада от хищник – макар и разочарован – жаби, които са „апатични и болнави.“

'ония модерни песни,'
измънка едната,
'за нищо не стават.' 'Точно така,
приятелко,' другата жаба
отвърна, осакатена бе
тя и почти сляпа.'
'Като млада вярвах
че, на края, ако Господ чуе
песните ни. Ще прояви
милост. Но което съм
научила през дългия си живот
ме кара да не го вярвам.
И вече не пея...'

 Снимка: Елън Врана

Охлювите продължават, все така в страх от жабите и копнеят да се приберат у дома. Обаче, обитателите на по-анимираната градина му припомнят, че няма вечен мир, група усърдни и разумни мравки потвърждават тази истина. Вече малко ужасен, невинният охлюв се чувства тъжен, че краткото му и изпълнено с надежда пътуване не е това, което си е представял.

Охлювът въздъхва
и си тръгва, смутен,
съвсем объркан
за това какво е вечност. 'Пътят е
безкраен,' възкликва той.
'Може би оттук някой може да
достигне звездите.
Но скромната ми простота
ще възпрепятства идването ми.'

След успеха на първата си публикувана книга, Лорка отново се връща към мотива за охлюва – вероятно същия образ, но вече съзрял – в Диалогът на двата охлюва. Охлювът (сега вече са два на брой) отново е част от обикновена пасторална сцена. Но вместо да храни надежди и мечти, охлювът се съсредоточава върху желания край: да достигне върха на стръкчето копър.

Бял охлюв.-   (Тишина.)
(Млада жена с дантелено чадърче върви сама и брои стълбите. Когато стига малко поточе, тя се колебае. След това скача.) 

Черен охлюв. - (Тишина.)
(Плъхът е прекосил реката. Лошият плъх. Този, който поглъща нежни коренчета.) 

Бял охлюв. - (Тишина.)
(Младата жена подушва мириса на лехите с копър. Вечерта, поради липсата на интелигентни решения, се разпада в мъгливия хоризонт.)

Черен охлюв. - (Тишина.)
(Плъхът се връща при храстите с къпини. Неясен глас се опива в произнасянето на думата: къпина, къпина, къпина.)

Бял охлюв. - (Пауза.)
(Младата жена сяда на зелената трева. Излязла е сама, защото е забравила за мишките.)

Черен охлюв. - (Потресен.)  (Тишина.)
(В заблатената долчинка, без никаква гънка, голям облак потрепва. Плъхът се запътва към него като птица. Господ трябва да е дал съгласието си за това оскърбление.)

Бял охлюв. - (Тишина.)
(Никой не харесва книгата, която младата жена чете. Тя е глупава, не осъзнава, че планините захар, която яде, е пълна с мравки.)

Черен охлюв. - (Излиза.)

Бял охлюв. - (На върха на стръкчето копър.)
Да!

През 1928 г. Лорка публикува Цигански балади – поезия, която свързва любовта му към музиката, големия му интерес по испанските цигани и културата на Андалусия. В този момент има емоционална интимна връзка със Салвадор Дали, но тя се разпада, когато сексуалното привличане към художника от страна на Лорка не среща взаимност.

Салвадор Дали и Федерико Гарсия Лорка през 1925.

До началото на 1930те Испания е разделена на многобройни политически, религиозни и икономически фракции, вкл. една националистична партия, която скоро ще ръководи страната в продължение на десетилетия под фашисткото управление на Генерал Франко. Лорка публикува драматични творби, авангардни скечове и пиеси, и води затворен живот като хомосексуалист.

През август 1936 г. Лорка и зет му, който по това време е кмет на Гранада, са арестувани в родния град на поета и разстреляни два дни по-късно. Остава неизвестен факт кой точно убива Федерико Гарсия Лорка и защо, но предположенията са, че е заради хомосексуалността му и социалистическите му политически увлечения. Тялото му никога не е открито.

„Срещи с охлюва-приключенец“ завършва в средата, в която започва; охлювът е променен, но не е погубен.

Всичко бе така неясно
на слабата слънчева светлина и мъглата.
Камбанарии в далечината
привикват хората за църква
а охлювът, мирният
буржоа от тясната лехичка,
объркан и смутен,
съзерцава пейзажа.

От началото на писателската си кариера Гарсия Лорка се занимава с темата за качеството на живота и смъртта, надеждата и разочарованието. Още на двадесет години той пише за смъртта и красотата; в любимата ми балада „Луната и смъртта“ има стихове като „Луната има зъби от слонова кост“, които „са купили краски от призматичното сиво на смъртта.“

Лорка страда от депресии през целия си живот, но състоянието му се влошава след края на приятелството му с Дали и Луис Бунюел. Подобно на Джон Кийтс, друг депресиран творец, който умира млад, Лорка пренася върховете и спадовете на вътрешните си терзания през творчески търсения. Какво ли е щял да сътвори, ако не е бил застрелян?

Когато някой ни дари с толкова дълбоки прозрения, че трябва да се канонизират и също умре абсурдно млад като Артур Рембо, Симон Вейл или Мартин Лутър Кинг Младши, неговата смърт става част от собствения му наратив. Когато такъв творец умре млад по необяснимо несправедлив начин като Лорка, неговият живот, творчеството и смъртта му са неделими. В този случай, това, уви, е точно така.

Заглавна илюстрация: Федерико Гарсия Лорка

Прочети в оригинал

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.