Катя Димитрова: "Плач по всички жени преди мен"

Нямане

Като пълна жена 
в магазин за малки бляскави рокли,
като хероинов наркоман в абстиненция,
като синьо без жълто 
и лято без слама...
 
Като мъж, 
който влиза в книжарница само за химикалка –
ето толкова те нямам.

Толкова нищо не е наред
със сърцето и с ума ми,
толкова всичко е на погрешното място,
в погрешното време,
че единственото, което мога да правя, 
е да пиша.

Но и това не помага.

Бащите губим многократно:

всеки път, когато
няма кой да изпие бирата в хладилника;
няма кой да изплаши лошите;
няма кой да прегърне майка ти; 
по пътя ти към олтара.
Всеки път, когато 
няма кой да закрепи живота на раменете си,
та да си починеш
от цялото това носене.

Наследство

Всеки път, когато започна да плача,
първо плача за себе си, после разбирам:
плача за всички жени преди мен.

Плача за майка си, която никога не е била булка,
плача за баба си, за нейните липсващи зъби,
за недоядената бухта в устата ѝ, когато умря.

Плача за прабаба си, която е била сираче –
баща ù ще остане завинаги на фронта.
Плача и за нейната майка, за чийто живот не зная нищо,
но чиято болка е също неизплакана.

И ето, предавам на земята тези сълзи,
с които е трябвало да я напоят, 
а са се сдържали.
Аз обаче не се сдържам и плача, плача по цели нощи, 
в автобуса, в леглото, на пода,
не само за моята лична болка, а за цялата болка 
на жените преди мен и на жените след мен,
които са опитвали и ще опитват да живеят така, 
сякаш всичко е наред.

Правила за употреба на брат

Ако те е страх от тъмното,
да дойде.
Ако твърде бързаш да пораснеш,
да си тръгне (но за малко).
Ако вафлата е само една, 
да се сбиете, защото никой не иска да я вземе
(макар че всеки иска).

Ако понечиш да се гримираш в шести клас,
да ти забрани.
Ако ти разбият сърцето, 
да дойде.
Ако си щастлива, 
да си тръгне (но за малко).

И ако останем само двама на земята,
всеки да е майка и баща за другия.

Дружба

Ето ни:
кръстосваме този хол,
пет на четири,
и съм най-космополитният гражданин на този свят.
Никога не съм у дома си,
никога не разбирам какво се говори -
като на гара, на която нито пристигаш, 
нито от нея тръгваш.
Най-непознатата държава – ти.
Най-чуждият език – твоят.

Всички ние,

които знаем, че няма нищо лошо в това
да си сложиш слушалки,
да се качиш в тролея,
да си пуснеш любима песен 
и да заплачеш –

есента е наша.

Фото: Яна Лозева

Стихотворенията са от дебютната стихосбирка на Катя Димитрова "Плач по всички жени преди мен"
ИК Жанет 45, май 2023
Редактор: Георги Господинов
Оформление: Иво Рафаилов
Корична цена: 12.00 лв.
Брой страници: 52

Публикува се със съдействоето на автора и издателството.

"Плач по всички жени преди мен"

Как се пише и живее, когато „толкова нищо не е наред“, когато, докато плачеш за себе си, плачеш за жените преди теб, заради всички тях или те плачат през теб. Стихосбирката на Катя Димитрова само по определение е дебют, нейното писане знае за болката, но и за иронията, може да бъде романтично и рязко едновременно, уязвимо и смело. Радвам се, като открия такова писане. Книга за неспокойно четене.

Георги Господинов

Преди повече от десет години прочетох първите ù стихотворения – не ги откривам в тази книга и знам, че Катя дълго е утаявала думите си, докато пораснат за този ярък дебют. Силно женско писане, което едновременно отдава почит на традицията, но и заявява себе си извън нея: сякаш една междупоколенческа сълза е препълнила окото на поезията и всеки миг ще се спусне надолу. Този плач е красив.

Йорданка Белева 

Катя Димитрова

Катя Димитрова (1992) е родена в Раднево. Има бакалавърска степен по журналистика и магистратура „Продуцентство и креативна индустрия“ от СУ „Св. Климент Охридски“. Журналист с повече от десет години опит, Катя е работила във вестник „Сега“, медийната група на Investor, информационна агенция БГНЕС, OFFNews и телевизия BiT. През последните пет години е била редактор и главен редактор на Gospodari.com – уебсайта на предаването „Господари на ефира“.

 Отличавана е от национални и международни поетични конкурси. Нейни стихотворения са публикувани в „Литературен вестник“. „Плач по всички жени преди мен“ е дебютната ù поетическа книга.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.