Силвия Стефанова: Между Япония и България. Музика на тишината

23.06.2023
Снимка 1

Александра Ивойлова, Валентина Герова, Богдана Нейкова и Мария-Марчела Колева с нова изложба.

Ако искате, докато дъждът разказва истории по стъклата, а денят е все още едно обещание... Ако искате точно в този момент или по-късно да си откриете кътче от рая, защото той е винаги тук, но ние избираме дали и къде да го срещнем. Ако точно в този момент или малко по-късно почувствате жажда за деликатното "добър ден" (良い一日,Yoi tsuitachi ) по японски, може би е време да се озовете сред "Музика(та) на тишината". Така, както са я уловили и пресъздали Александра Ивойлова – Фотохайга и Валентина Герова, Мария-Марчела Колева и Богдана Нейкова – Икебана, в своята едноименна изложба. Вернисажът се случи на 14.06.2023 г. в присъствието на приятели, поети, музиканти, художници и журналисти в галерия "Средец" на ул."Кракра" 2А към Дома на културата в София, а изложбата продължава до 30 юни т.г.

В пространство от близо 100 кв.м – изкуството "по японски" цени минимализма, но и въздушността, която довършва формите и позволява на въображението да дописва изреченото с четка, образ или думи – Александра, Валентина, Богдана и Мария постигат най-важното. Онази хармония без натрапване, която така липсва на нашето, атакувано от лоши новини всекидневие.

И на тази изложба Александра Ивойлова остава вярна на себе си и на стила, който познаваме от книгите ѝ с традиционна японска поезия хайку. Прецизно улавяне на мига, точен ритъм, а зад тях изненадваща и проникновена метафоричност, която се изкушавам да нарека помъдрялост. Когато е сполучливо, всяко хайку крие в себе си именно това – мигновение без време, което почти докосва вечното. Простота на езика, която минава отвъд простото значение на думите. Движение, което носи в себе си паузата и обещанието за още, дори след отглъхването на буквите. Тук образ и многозначност се сплитат, за да се роди синкретизмът на хайга – тоест на поетичното чувство и на образа с откровението за време. Александра Ивойлова го е постигнала, защото няма хайку и хайга извън способността на очите да потъват в мига. И на душата и словото да го преобръщат в повече от мимолетност.

На пианото Александра Ивойлова

По дефиниция традиционната японска хайга е "рисунка с туш, съчетана с калиграфски изписано хайку". Като художник и поет Александра Ивойлова вече е експериментирала в областта на рисуваната хайга, затова закономерно търси съучастието на фотографията и нейните предизвикателства. Живописецът разполага с време, за да извайва творбите си, докато фотографът е ловец на мигове и това го сродява с писателя на хайку. И единият, и другият имат само този миг. Защото следващият ще бъде друго хайку, друга рисунка през фотообектива, а следователно и друга хайга.

Известно е, че едно от най-трудните неща в изкуството на хайку, освен изискването за "писане в три реда със срички 5-7-5", е отказът от преизмисляне на езика. Повлияна от символизма и експресионизма, от техните аналогии, деформиран синтаксис, въображение и сънища, западноевропейската модерна и постмодерна поезия, продължава линията на обръщане към субективното вътре. На отказ и бунт срещу езика в неговата проста и мъдра изчистеност. Мисля си, че поетът има силата да оживява словото по два начина – единият бих нарекла лапидарния стил на Изтока, който пази магичната и сбъдваща сила на думите. Другият е на европейската и барокова пищност, която метафоризира, разчленява и налучква "новия език", уморена от шаблоните на изхабената и мъртва словесност.

Струва ми се, че в представените от Александра Ивойлова на изложбата фотохайга има брилянтни образци от първия вид. Както и прояви на нюансирана метафоричност, което е разбираемо за един европейски поет. Като например:

колко страст и колко сълзи
скриват днес
копнежа ни по рая


дълга целувка
треви замрежват
слънцето

 

небесни пожари
не трепва
сухото дърво