Силвия Стефанова: Между Япония и България. Музика на тишината

Александра Ивойлова, Валентина Герова, Богдана Нейкова и Мария-Марчела Колева с нова изложба.

Ако искате, докато дъждът разказва истории по стъклата, а денят е все още едно обещание... Ако искате точно в този момент или по-късно да си откриете кътче от рая, защото той е винаги тук, но ние избираме дали и къде да го срещнем. Ако точно в този момент или малко по-късно почувствате жажда за деликатното "добър ден" (良い一日,Yoi tsuitachi ) по японски, може би е време да се озовете сред "Музика(та) на тишината". Така, както са я уловили и пресъздали Александра Ивойлова – Фотохайга и Валентина Герова, Мария-Марчела Колева и Богдана Нейкова – Икебана, в своята едноименна изложба. Вернисажът се случи на 14.06.2023 г. в присъствието на приятели, поети, музиканти, художници и журналисти в галерия "Средец" на ул."Кракра" 2А към Дома на културата в София, а изложбата продължава до 30 юни т.г.

В пространство от близо 100 кв.м – изкуството "по японски" цени минимализма, но и въздушността, която довършва формите и позволява на въображението да дописва изреченото с четка, образ или думи – Александра, Валентина, Богдана и Мария постигат най-важното. Онази хармония без натрапване, която така липсва на нашето, атакувано от лоши новини всекидневие.

И на тази изложба Александра Ивойлова остава вярна на себе си и на стила, който познаваме от книгите ѝ с традиционна японска поезия хайку. Прецизно улавяне на мига, точен ритъм, а зад тях изненадваща и проникновена метафоричност, която се изкушавам да нарека помъдрялост. Когато е сполучливо, всяко хайку крие в себе си именно това – мигновение без време, което почти докосва вечното. Простота на езика, която минава отвъд простото значение на думите. Движение, което носи в себе си паузата и обещанието за още, дори след отглъхването на буквите. Тук образ и многозначност се сплитат, за да се роди синкретизмът на хайга – тоест на поетичното чувство и на образа с откровението за време. Александра Ивойлова го е постигнала, защото няма хайку и хайга извън способността на очите да потъват в мига. И на душата и словото да го преобръщат в повече от мимолетност.

На пианото Александра Ивойлова

По дефиниция традиционната японска хайга е "рисунка с туш, съчетана с калиграфски изписано хайку". Като художник и поет Александра Ивойлова вече е експериментирала в областта на рисуваната хайга, затова закономерно търси съучастието на фотографията и нейните предизвикателства. Живописецът разполага с време, за да извайва творбите си, докато фотографът е ловец на мигове и това го сродява с писателя на хайку. И единият, и другият имат само този миг. Защото следващият ще бъде друго хайку, друга рисунка през фотообектива, а следователно и друга хайга.

Известно е, че едно от най-трудните неща в изкуството на хайку, освен изискването за "писане в три реда със срички 5-7-5", е отказът от преизмисляне на езика. Повлияна от символизма и експресионизма, от техните аналогии, деформиран синтаксис, въображение и сънища, западноевропейската модерна и постмодерна поезия, продължава линията на обръщане към субективното вътре. На отказ и бунт срещу езика в неговата проста и мъдра изчистеност. Мисля си, че поетът има силата да оживява словото по два начина – единият бих нарекла лапидарния стил на Изтока, който пази магичната и сбъдваща сила на думите. Другият е на европейската и барокова пищност, която метафоризира, разчленява и налучква "новия език", уморена от шаблоните на изхабената и мъртва словесност.

Струва ми се, че в представените от Александра Ивойлова на изложбата фотохайга има брилянтни образци от първия вид. Както и прояви на нюансирана метафоричност, което е разбираемо за един европейски поет. Като например:

колко страст и колко сълзи
скриват днес
копнежа ни по рая


дълга целувка
треви замрежват
слънцето

небесни пожари
не трепва
сухото дърво

Сред особено любимите ми са:

цвете
в старата тетрадка
докоснах тогава ръката ти

 и

вали, вали...
все по-дълбока
тишина

Интересното е, че във всички цитирани хайга, картината-образ и снимка се рее и трепти, но не затрупва думите. Многоцветни или сиво-бели. Близки или отдалечаващи се, фотографиите приличат на икебана с начупените си обеми и чрез играта на своите хоризонтално-вертикални линии и форми. Още една тайна на Александра, която има способността да казва повече от това, което изглежда на пръв поглед.

След като фотохайга са разположени в изложбената зала "Средец", Валентина, Мария и Богдана, които са преподаватели по икебана и от над 20 години се занимават с това изкуство, импровизират своите флорални композиции. Някои от тях са индивидуални, някои – аранжират съвместно. Правят го в рамките на един ден като се стремят да постигнат  хармония с поезията на Александра Ивойлова. И Валентина Герова, и Богдана Нейкова, и Мария-Марчела Колева са обучавани от Мира Римска, която популяризира икебана у нас и през 1995 г. учредява първата школа по това изкуство в България. Завършила в Япония школата Согетцу (основана през 1927 г. от художника Тешигахара Софу), тя се завръща оттам с диплома и ...с името Сога „нежна трева". Както наименува и училището си по красота.

Валентина Герова, Мария-Марчела Колева и Богдана Нейкова

Характерно за стила Согетцу, който се разпространява и у нас, е схващането, че икебана свободно изразява личността на своя автор и може да се прави навсякъде, по всеки повод и от всякакви материали. Родоначалникът на това направление Тешигахара Софу, упорито отстоявал вярата си, че не принципите, а формите на икебана се променят. Защото след като бъде усвоена техениката ѝ, тя "улавя и изразява спецификата на материалите, третото измерение и асиметричния баланс на естеството". Любопитен факт е, че гуруто на стила Согетцу е и баща на първия режисьор от азиатски произход (името му е Хироши Тешигахара), номиниран за наградата Оскар. Годината е 1964, а филмът се нарича "Жена в дюните".

Когато се занимаваш с икебана, започваш да гледаш с други очи. Забелязваш очарователни подробности, дълго трупаш материали, прибираш изсъхнали клонки или парчета от дърво, споделят Мария, Богдана и Валентина за начина си на работа. Въпреки че за думата икебана няма синоними в българския език, на японски това изкуство е познато и с понятието kadō (華道/花道?), тоест "път на цветята" или  "изкуството да съживяваш цветя", а често сътворяването на флорални скулптури се оприличава на медитация. В тази страна икебана се практикува от столетия като символ на кръговрата на живота и на взаимодействието между небето, земята и човека. Развитието ѝ се свързва и с чайната церемония и калиграфията.

Позовавайки се на египетски фрески и на рисунки върху древногръцки артефакти, западните изследователи отбелязват, че "умението да се подреждат цветя" съществува отпреди 5 000 години. В Източна Азия и по-конкретно в Китай, то възниква като част от религиозните церемонии във времето на Шестте династии между 3-ти и 5 век. В Япония се разпространява през 8 век, като за негов основоположник все пак се сочи будисткият монах Шуин Джи от храма Рокакудо край Киото. В този период икебана е част от будистките религиозни церемонии, познати с названието rikka или tatebanal. Всъщност терминът икебана се появява едва в началото на 16 век, докогато майстори на това умение са  предимно японските аристократи. През 17 в. то получава официално статута на изкуство, а да се занимават с него се разрешава и на жени. Два века по-рано обаче, при управлението на шогуна Ашикага Йошимаса (Ashikaga Yoshimasa, 1436-1490), правилата на икебана са вече опростени. Оказва се, че причините за това са по-скоро архитектурни. Йошимаса, който обичал семплата изящност, започва да строи просторни конструкции и малки къщи, а в тях обособяват и специални кътове-алкови (tokonoma). Там японците вече можели да поставят произведения на изкуството и да аранжират цветя.

Днес в Страната на изгряващото слънце има над 2 хил. школи по икебана, но най-авторитетни са Икенобо, Охара и Согетцу. Заедно с чайната церемония и умението ( kōdō, 香道) да се оценяват и "чуват" парфюми по правила от 14 в., Икебана е едно от трите традиционни изкуства на Япония.

В галерия "Средец" на изложбата на Александра Ивойлова – Фотохайга и Валентина Герова, Мария-Марчела Колева и Богдана Нейкова – Икебана

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.