Мая Вапцарова: Земята ни гледа

ЗЕМЯТА НИ ГЛЕДА

Улисани в житейското безумие
Над нас се бавно Космосът руши.
Като шрапнели се изстрелват
Астероидите
И черни облаци ни задушават призори.

Светът ни се затлачва от лъжи
Настъпва планетарен глад
Изчезват пътищата между хората
Пропадаме в нечовешки ад.

А може би срамът ще ни залее
Земята гледа и мълчи
Върти кълбо, в което огън тлее
Надежда някаква гори
Това е пътят – бъдеще в него зрее...

ЖИВЕЕМ КАТО ПАРАЗИТИ

Върни ми Господи човека
Дори да е стар, уморен, побелял
Върни ми го онзи, който е създавал
И навярно, със дух е живял.

Заляти сме с логаритмувана помия
Изражда се нашият век
Препускаме зомбирани
Крещиме:
Животът стана лек,
       Животът е по-лек.

И върху пори на земята
Растеме като паразити
Очакваме робот железен да ни вразуми
Прости, човечество, в заблуда сме
Не търсим робството, духовното да замени.

Върни ми Господи човека
Що смисъл влага в далечната мечта
Що песента запяващом поиска
Що знае що е свобода.

Стихотворенията са написани по повод юбилейната изложба "Пътят към Храма" на художника Христо Панев в галерия Райко Алексиев, София (от 20 юни до 11 юли).

Христо Панев със съпругата си Иваничка Панева, също художничка, при откриването на изложбата "Пътят към храма" в галерия "Райко Алексиев", София.

Фотограф: Антонио Георгиев-Хаджихристов

Заглавно изображение: Картината е от изложбата на Христо Панев "Пътят към храма"

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.