Саша Лозанова: За книгата на д-р Дочка Кисьова-Гогова „За изкуството и не само. Неочакван поглед към любовта“

Наскоро прочетох книгата на Дочка Кисьова – приятелка и колега от години. Тя е добре познато име: галерист, музеен специалист, художествен критик, изследовател и преподавател в Художествената академия в София. Чела съм  предишни нейни рецензии, статии и изследвания, но новото й издание ме заинтригува и изненада, защото това е квантова, изцеляваща книга, написана по оригиналната концепция на писателката и психоложка от Беларус Светлана Тишкова.

Книгата „За изкуството и не само. Необичаен поглед към любовта“ на Дочка Кисьова е изключително любопитна като жанр. От една страна, в нея намираме материали за творчеството на Васил Василев-Зуека, Петра Добревска, Кристина Ляхтова, Милена Попова, Анета Манолова, Танер Мерт, Любомир Кацаров, Атанас Карадечев.
От друга, текстът запознава читателя с моменти от житейския и творческия път на самата авторка. Важни в книгата са и знанията и опитът й, споделени в приложенията с всички, които търсят хармония и баланс в себе си. Тази  информация също е обособена в отделна глава. В нея Дочка Кисьова споделя свои познания за древни практики, изцеляващи душата, тялото и съзнанието на човека.  Ще добавя, че погледът на авторката към разглежданите теми е не само индивидуаен, личностно обагрен, а и холистичен. При това, всеки читател би могъл да следва мисълта й - ясно изразена, елегантно поднесена, както за ерудити, така и за хора, които за пръв път се срещат с подобни теми.

Изданието ме провокира да се срещна и разговарям с Дочка Кисьова, за да изясня и за себе си някои интересни моменти като читател.

Какво е „квантова, изцеляваща книга“?

За всеки, който за пръв път се среща с това понятие, са важни някои уточнения. Тази книга не е обикновена. Днес говорим за квантова физика, квантови технологии,  квантово лечение. Квантовата енергия и знанията за нея оказват голямо влияние върху съвременния човек. Тези знания са приложими и за създаването на квантови, изцеляващи книги. Стимул за мен в тази посока е запознаването ми с уникалната методология на беларуската авторка Светлана Тишкова. Тази по своему необикновена информация е включена в курса й „Писатели на Новото време“, който  имах удоволствието да изучавам два пъти.

От всеобхватните знания, които имам, ще добавя, че тези книги се пишат в състояние на удовлетворение, радост, благодарност за всичко, което присъства в живота ни. Така те могат да предадат на читателя само и единствено красиви чувства. Те на квантово ниво му дават възможност да се изцели.

А за какво изцеление става дума?

Квантовите книги изцеляват и писателя, и читателя. При тях изцелението е разкриване и стимулиране на цялостното взаимодействие в самия човек на трите важни системи: ум, душа и тяло. Ако тази връзка е хармонична, благозвучна, човек е здрав, радва се на изобилие,  удовлетворен е от живота, привлекателен е физически и духовно.

Кое е необикновеното в книгата ти?

То наистина граничи с мистерията, загадъчното и неизвестното. Когато пишем или четем такива книги, преставаме да боледуваме енергетически, т.е. изцеляваме се. Това означава, че възстановяваме целостта в своите проявления, а мислите и делата ни са тъждествени на качеството на случващото се в живота ни. Например: пожелаваме си нещо – реализира се, искаме – осъществява се. Цялостният човек е щастлив, а щастието създава условия да е здрав на всички нива. Изцеляващите книги дават вяра, енергия, устойчивост, реализация на замисленото.

Какво съдържание е вложено в подзаглавието „Неочакван поглед към любовта“?

Думата „любов“ като водещ мотив пронизва целия текст. В него разглеждам любовта като чувство и като природна сила. Във време като днешното – забързано, нервно, объркано, тя ни е нужна. Любовта и благодарността са състояния с изключителна мощ. Тяхната природна сила е с най-високи вибрации. Затова в Новата епоха – ерата на Водолея, любовта, а също и благодарността, са призвани да ръководят мислите, емоциите и делата ни. Ето защо в изданието, през призмата на това всеобхватно чувство, представям както споменатите художници, така и себе си.  То ни подсказва, че всеки един от нас е важно да открие навреме предназначението си и да го следва с „вяра, надежда и любов“.

Във времето ти разви отношение и професионални умения както в историята на съвременното изкуство, така и в сфери на пръв поглед далеч от него. Как възникна този афинитет и интерес към тях?

Още в детството взаимоотношенията ми с близки хора ми създаваха дискомфорт. Това стимулираше постоянния ми интерес към изкуството: най-напред много години занимания с музика, а след това професионално с изобразително изкуство. Нима са малко хората, за които истинското изкуство, носител на богата духовна енергия и позитивно начало е свързано непременно с професията им или е  постоянна жизнена  необходимост?

Ето защо състоянието на физическо неразположение  и подтиснатост провокира заниманията ми в творческа посока, но подбуди и потребността от други знания и практики. Те постепенно подобриха и оптимизираха общото ми емоционално, психическо  и физическо  състояние.

Считаш ли, че знанията в сферата на личностното розвитие и духовните практики имат съществено влияние върху твоите професионални занимания?

Беспорно разнородните знания дават специфична картина за света и оптимизират резултатите от конкретната ни професионална дейност. Заедно с постоянните ми усилия като изкуствовед, те стимулират  възприятието и оценката ми за изкуството. Привнасят нови гледни точки, оценъчни критерии, разкриват нови хоризонти както за мен, така и за онези, които се интересуват от различните изкуства.

Познавам те добре като позитивен човек,  отдаден на професията и на близките си и като разностранна личност. Малцина са онези като теб, които във времето непрекъснато обогатяват знанията си, далеч от тесните професионални занимания. Като колега обаче осъзнавам и неблагоприятните фактори, които бележат творческия ни път, и всички, които са светъл лъч в живота ни. На кого си признателна за успехите в творческото си развитие?

Най-напред на себе си: за упоритостта и постоянството, за увереността в осъществяването на всичко, което ме мотивира; на моето семейство, на приятелите и колегите.  Благодарна съм и на родителите си, които за съжаление си отидоха от този свят. Благодаря на Съдбата за всичко, което имам, за това, което съм! Благодаря за Силата да побеждавам и преодолявам всякакви препятствия, да обичам, да създавам!

Благодаря от сърце!

Д-р изк. Саша Лозанова

Д-р Дочка Кисьова-Гогова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.