Екзарх Антим I - председател на Търновското учредително събрание

При свикване на учредителното събрание, което се състояло на 10 февруари 1879 год., Антим отишъл в Търново като представител на Видинската епархия. Една телеграма от 22 февруари съобщила следното: „С всеобщ възторг днес Народният събор провъзгласи за свой председател преждебивший екзарх Антим I, а за подпреседатели Петко Каравелов и Тодор Икономов.” По късно бил избран за подпредседател и Симеон Преславски.

В заседанието на 27 февруари, след речта на М. Балабанов, относително внимателното изучаване и разрешение на въпросите, председателят Антим с просълзени очи, с разтреперан и тих, но внушителен глас, произнесъл следните думи на пророк Иеремия:

„Глас се чува в Рама, писък и горко ридание: Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши за тях, защото ги няма. Тъй казва Господ: удържи гласа си от ридание и очите си – от сълзи, защото за твоя труд има награда, казва Господ, и те ще се върнат от неприятелската земя. Има и надежда за твоята бъднина, казва Господ, и твоите синове ще се върнат в пределите си”. (Иер. 31 гл. 15-17 ст.)

На 6 март Народното събрание решило да се отправи официален мемоар до дворците на великите сили да не дават съгласие за раздялата на България. Този мемоар, който по-късно се отхвърлил, бил изпратен неофициално. Антим бил първият от 114 – те представители, които го подписали.

В заседанието си от 23 март Събранието изказало желание да се благодари на русите от страна на Народното събрание за заслугите към България. Председателят Антим взел думата и казал:

„Говори се да се изкаже благодарност. Аз предлагам да се благодари: 1) чрез княгиня Дондуков-Корсакова на Нейно Императорско Величество, Руската Императрица; на Нейно Императорско Величество Наследницата, които вземаха живо участие в съдбата на българския народ по освобождението; 2) на Св. Руски Синод който всякога взимаше участие в духовното образование и отваряше заведенията си за образованието на българската младеж. 3) чрез Св. Синод на всичкото Руско духовенство, което в духовните журнали излагаше истинското положение на българите и с проповедите си възбуждаше съчувствие към нашия народ; на Негово Царско Височество Николай Николаевич, и на героите: Гурко, Скобелев и Радецки, които предвождаха победоносните руски и български войски; 5) на Самарското общество за подареното на българското опълчение знаме, под което тъй юнашки се защитаваха балканските проходи.”

Това предложение било прието с акламация от събранието…

Антим не се отклонил от правия път, ако и да забелязвал, че русите, които той почитал, не одобрявали Съединението на двете Българии през 1885 год. Още в учредителното събрание, той не одобрявал разцеплението на отечеството ни и подписал мемоара до Великите сили, с който народните представители протестирали за раздялата на България. Екзархът не се стеснявал да казва откровено на русите това, в което се съмнявал, както не се посвенил да каже на един руски генерал:

„Мисля си, че вие добре ни избавихте от турците, но кой ще ни избави от вашите сплетни”.

Поведението на Руската дипломация през 1885 година по отношение на сложната обстановка  у нас по онова време напълно оправда съмнението на блаженопочившия самоотвержен народен деец Антим I, пръв Български екзарх.

Илюстрация: Портрет на Антим I от Георги Чепилев. Портретът се намира в Заседателната зала на Светия Синод.

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.