Нели Лишковска: Обир

В банковия офис беше задушно, климатикът не работеше. Дойде ред на госпожа Петрова. Тя постави картата си в машината, но в този момент вратата се отвори. Нахлуха трима с чорапи на главите и единият кресна оглушително:

– Всички на пода! Не мърдайте! Това е обир!

Госпожа Петрова бе леко изнервена от дългото чакане в тая жега и без да се усети промърмори. Твърде високо, за съжаление.

– „Не мърдайте!“ е глагол, младежо.

Младежът светкавично застана до нея и изсъска:

– Смяташ, че си интересна ли, бабче, а? А?

– Аз съм учителка, младежо.

Младежът замръзна за миг. После сниши глас:

– Госпожа Петрова?!? Няма как, мамка му, вие да сте!

– Аз съм, Иване. И внимавай в синтаксиса: „Няма как това да сте вие, мамка му!“ – съвсем добронамерено го поправи възрастната дама.

Беше познала по гласа бившия си възпитаник почти веднага.

– Ама какво правите тук?!? – Иван се беше сащисал. – Точно тук! Точно сега!

– Дойдох за пенсията.

– Значи се пенсионирахте… – констатира малко по-спокойно той, съвземайки се от изненадата; после изтърси – Блазе им на сегашните, че ние бяхме за окайване.

– Толкова си можехте – заяде се даскалицата.

– Само като се сетя, че и на отличниците пишехте двойки без да ви мигне окото.

– Към езика човек трябва да се отнася абсолютно сериозно, защото…

– …ако не знаеш да говориш и пишеш правилно, си равен на животно, знам знам… – продължи любимата фраза на учителката си Иван, която беше чувал десетки пъти в часовете.

Едно от аверчетата му в другия край на залата извика:

– Аре, бе! Кво се моткаш!

– Прощавайте, госпожо Петрова – вдигна рамене извинително. – Работа, какво да се прави…

Госпожата поклати глава и въздъхна. Тримата маскирани се изнесоха в неизвестна посока с два претъпкани черни сака.
 

***
Госпожа Петрова си сипа 50 грама от домашната сливова на комшията – подарък, че синчето му изкара тройка на матурата. Настани се пред телевизора, а котаракът скочи в скута й, гледайки я любовно.

Започна късната емисия новини. В репортажа за обира в Люлин съобщиха, че двама от крадците са заловени с голям черен сак. Полицаите намерили втори сак на пет километра от Калотина, в канавка край пътя. По свидетелски показания обирджиите били трима, затова разследващите предполагаха, че един се е измъкнал, изоставяйки плячката. В сака обаче – невероятно, но факт! - имало бележка.

В камерата амбициозната млада репортерка показа сниманото с телефон парче хартия, на което пишеше: „Съжалявам! Взех 10 000, които ми трябват за лечение на близък.“

Пенсионираната учителка по български език и литература отпи от ракийката и доволно погали мъркащото пухкаво кълбо в скута си. Браво, Иване, помисли си тя, все на нещо съм успяла да те науча. Нито една правописна грешка. Браво.

Илюстрация за Диаскоп: @Георги Чепилев

Нели Лишковска в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.