Ангелина Василева: Морски приказки Лято 2023 III

***
Сафридът беше подранил.

Рибарите
излязоха със лодките на зазоряване
да срещнат първите пасажи,
гребяха право срещу слънцето
и чайките ги водеха към улова.

Но неочаквана светкавица
разкъса въздуха
и гръмотевица отекна.
Небето
се снижи на хоризонта
и след миг
дъждът го сля с морето.
Вълните бясно блъскаха брега
и вятърът превиваше на две дърветата.

Жените
в църквата се втурнаха,
пред чудотворната икона на Свети Никола
коленичиха,
през сълзи молеха Закрилника
мъжете им да върне живи на брега.

Когато стихна бурята,
без улов се прибраха лодките,
освен една –
тя беше пълна само с мъртви риби.
Момчето в нея
нямаше ни майка, ни жена
за него да се моли.

Мъжете
дълго в кръчмата разказваха
за бялата ръка,
която от морето
риби в лодката му мятала,
а после го прегърнала през шията
и го отнесла някъде...

А плачеше в нощта
една жена,
която тайно го обичаше,
но пред светеца
можеше да моли само за един
и тя избра
бащата на децата си.

***

Тази нощ
морето и аз
не заспиваме.

Аз му разказвам
за моите пътища –
мамещи,
бляскави,
бягащи,
изтощителни,
лъкатушни,
опасни.

То дълго ме слуша разбиращо
и казва накрая:
— Върни се при тях.
Те са животът ти.
Но помни,
че при мен
си очаквана винаги.

И оставя
със прилива
до ръката ми една раковина.

Още от "Морски приказки Лято 2023"

Фото: @Стилина Георгиева - Stella

Ангелина Василева в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.