Радомиров псалтир – палеографски и текстологичен анализ, наборно и факсимилно издание 

Радомиров псалтир – палеографски и текстологичен анализ, наборно и факсимилно издание. 2022.

Зографска издателска поредица  Библиотека „Към изворите“. Зографски манастир, Света гора.

В библиотеката на Зографския манастир на Света гора се пази пергаментен ръкопис от XIII век под името Радомиров псалтир, наречен  на преписвача дяк Радомир.

Най-ранната му регистрация е в ръкописен каталог от 1895 г. (№291 сред манастирските кондики) под № 17. В каталога на Антон Попстоилов е под №60. Манастирската сигнатура е Iд13, номерът на ръкописа според каталога на Григорий Андреевич Илински е 47 . В описа на Зограф ръкописът е под №60, а в каталога - №59.

Настоящето издание се състои от две части. В първата е даден наборният текст на ръкописа, придружен от две студии – палеографски и текстологичен анализ, с автори Елисавета Мусакова и К. М. МакРобърт. Наборният текст на Радомировия псалтир е по изданието на Лиляна Макарийоска. Във факсимилното издание  поради малкия размер на ръкописа, възпроизвеждането е с 20% увеличение. Изказва се благодарност на Маргарет Димитрова за помощта при превода и консултациите по текста, а също и на Милена Вълнарова за графичното оформяне на книгата.

Много важни в изданието са двете студии, които са съществен принос за изучаването на ръкописа и представляват първото му обстойно проучване,  основано на дигиталните изображения на текста. Поради това ще изложа накратко основните им наблюдения и изводи.

Студията на Елисавета Мусакова е посветена на палеографските характеристики на ръкописа – предимно писмото и украсата. В днешния си вид ръкописът съдържа 172 л. пергамент. Запазени са 23 тетради, номерирани от по-късна ръка от л.6 нататък. Нова фолиация с молив л. 1-172 е нанесена в горните външни ъгли и листовете. Прави се прецизен анализ на състоянието на тетрадите. Авторката установява, че листовете са подредени според правилото на Грегъри – еднородна повърхност при разтворена книга, като външните листове на тетрадите са обърнати със страната откъм животинския косъм (К) навън. При редуването с вътрешната страна на пергамента откъм месото (М) се спазва формулата КММК във всички тетради, с едно изключение. Листовете са линирани по два наведнъж с натиск откъм К, което е характерно за славянските ръкописи. Подвързията е нова, библиотечна, характерна за голяма част от ръкописите в библиотеката на манастира. Тя е от картон, обвит с плат и кожени гръб и ъгли, с размер, по-голям от книжното тяло. Писмото е поместено в една колона, определя се като дребен устав. Обикновено всеки стих  се изписва  на един ред, рядко – на два. По изключение в псалма „вне числа“ и библейските песни стиховете следват един след друг, отделени  от дребни червени инициали. Украсата на ръкописа е богата, с умело изработен орнамент, което за пръв път е оценено от големият български график Васил Захариев /Захариев 1939/. Радомировият псалтир е смятан за един от паметниците на тератологичния стил, но според авторката на студията всъщност представя репертоар от орнаменти, от които  само някои отговарят до известна степен на класическите определения за славянската тератология. Обща особеност на украсата е плътният червен контур, съчетан с жълто, зелено, червено, а понякога черно. Заглавията се пишат с червено и следват изписванията на редовното писмо. Чрез поместването на заставки се отбелязва разчленеността на текта. Първатата голяма запазена заставка в ръкописа е П-образна от типа „Порта“ и бележи началото началото на псалтирния текст, плетенична заставка отбелязва втория основен дял в състава на Псатира – библейските песни. Чрез заставка се отбелязва началото на Чина за ставане от сън. В края на текста се появява най-яркият акцент на ръкописа – орнаментална композиция, заемаща почти целия лист. Тя изобразява две чудовищни птици (или два крилати дракона) и две змии, преплетени в сложна фигура. Орнаменталната украса е изразена в инициалите. Плетениците са масивни, с едри растителни завършеци, по мнението на Елисавета Мусакова – лишени от финес и пластичност. Значителна част от орнамента е отразена  в буквените украси - змии/змейове, птици, композиция от птици и змии, двойка птици и човешки ръце. Подробно се анализират инициалите  при псалмите и песните, както и при молитвените последования.  При концовките преобладава мотивът на „държащата ръка“. Маргинални орнаменти бележат редовете на заглавията, но и на някои рубрики.

На л. 166v на гърба на празна страница е поместена таблица, която авторите на описа на Зографския манастир определят като таблица на златните числа, но според авторката в нея са обединени три календарно-астрономически таблици по слънчевия и лунния календар за всяка година от Юлианския календар, включително и деня на Пасха.

В студията на К.М. МакРобърт, посветена на текстологичните особености на ръкописа на дяк Радомир, е направен анализ на структурата и съдържанието, който се основава на работа с дигиталните изображения и на сравняване на съдържанието му с по-широк изворов материал. Много от направените изводи важат и за историята на славянския Псалтир. В частта, посветена на реконструкцията на първончалните тетради, авторката допълва със свои наблюдения анализа на Елисавета Мусакова. Установява не само началото на всяка тетрада по кирилската номерация на лицевата страна на първия й лист, но и нейната среда, тъй като пришиването в повечето случаи е видимо. Прави се подробен анализ на всяка тетрада. Почерка тя определя като обработен и равномерен, макар и не калиграфски. Прави анализ на грешките, погрешните разчитания и пропуските, както и на причините за тях. Установява, че оглавления на псалмите са преведени от еврейски през гръцки, което отличава псалмите в ръкописа на дяк Радомир. Такива се срещат редовно в средновековните славянски псалтири след XV век, но се използват най-вече в тълковните псалтири. Текстът на псалмите в Радомировия псалтир е представител на I редакция на славянския Псалтир. Авторката прави сравнения с други представители на редакцията по разночетения, както и с хърватската традиция, анализира се наличието в текста на разночетения от редакция   II.

Ръкописът принадлежи към групата ръкописни славянски псалтири, които имат молитвени последования след всяка катизма – това са група от  три тропара и молитва. Както в гръцката традиция, така и в славянската, подборът на тропарите към псалмите се отличава с голяма вариативност. К. М. МакРобърт установява връзка между избора на тропарите след псалмите с покайни текстове, предназначени за Великия пост и в Октоиха за утринната в понеделник и вторник. Според нея има повтарящи се модели  в последователността на тропарите и на молитвите. Обикновено се срещат два умилителни тропара, взети главно от репертоара на тропарите, известни като седални или стихири, следвани от богородичен тропар. Установява, че подреждането на  умилителните тропари в гръцките ръкописи, а оттам и в славянските, зависи от тяхната категория и особено от гласа, на който са написани. Прилага списък на инципитите на катизмените тропари по Радомировия псалтир, сътветно  гласът и се изброяват ръкописите, в които се срещат. Разпределението на молитвите, поместени след катизмите в Псалтира в много случаи е паралелно с катизмените тропари. И тук се дава списък на началата на молитвите по катизми в Радомировия псалтир с посочване на паралели от други преписи. Разгледани са и допълнителните текстове. Уводните са свързани с употребата на Псалтира. Основният, известен като „Сказание о Псалтири", очертава манастирската традиция  за всекидневно четене на Псалтира. След псамите, както обикновено, са поместени библейските песни. Сред допълнителните текстове са таблица на псалмите, подходящи за различни дни, таблица на златните числа, което е определението на авторите на Зографския опис, но в студията си в настящето издание Елисавета Мусакова има друго обяснение. Следват канон за шести глас за полунощницата и краткото „слово когато Саул гонеше Давид".

Студията на К. М. МакРобърт е написана на английски език, преводът на български е на Екатерина Дикова.

Изданието е поредна книга на Зографската издателска поредица Билиотека "Към изворите", в която се публикуват основно изворни текстове от манастирския архив. То е съществен принос в изучаването на славянското ръкописно наследство - наборно и факсимилно издание на Радомировия псалтир, важен писмен паметник от среднобългарския период, придружени от от две обширни и задълбочени студии. Изследванията са направени по дигиталните изображения. Като цяло трудът заслужава много висока оценка. Особено важно е факсимилното издание, чрез което научната общност получава достъп до "извънредно ценен среднобългарски езиков и художествен паметник", според определението в Каталога на зографските ръкописи.

Проф. д-р Ивона Карачорова

Ивона Карачорова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.