Радка Рубилина: (Не)равенства

 Превод от чешки език: Димана Иванова 


 „А ти какво правиш за това?“
противоречат ми многословните и мъдрите,
тези с добре платената работа
и тапи за ушите от оглушителни твърдения.

Обичам всичко живо,  
обяснявам,
и вече отвсякъде се разнася
гръмко ХАААА, ХАААА
Ами така де, хихихи е само за слабаците, 
„Та това е твърде недостатъчно, малката!“

Малката ли? 
Та вчера държах между пръстите си свой сребърен косъм ...
Това със сигурност е отправено
от високопоставеността им
най-вероятно
към моята нищожност,
да, 
така ще да е...

Е, какво пък? 

Търся партньор за разговор:
Парола: Ще можем ли да се изслушваме взаимно?
PS: Пресипнах от крещене, докато удрях с юмруци стената. 

Да, аз наистина обичам всичко живо. 
Всичко нежно и податливо на болка,
крехко и ранимо.
Умирам от копнеж да погаля
и да не забравям. 
Защо, за да си спомняме за някого
се строят бетонни чудовища? Защо църкви?
Та витражите им само недодялано наподобяват
очите на морските кончета, а кулите им – техния полет.
Какво е Бог? Човек?[1]
А къде – питам се
в нашата възпявана и скъпа култура,
мога да намеря света? Къде в нея се укрива
разнообразието на видовете? 
Откъде се взе
този изкривен дуализъм
на себеоглеждането на човека в божието око?

Покланям се на животодаряващата топлина
на неокосената трева,
в която пчелата описва кръгове
на сладки тайнства.

 Кога за последен път те ужили оса, за да разбереш,
че болката е обща за всички и свързва нас – всички живи същества – 
но всеки трябва да я преживее сам
до самата непоносимост на живота. 
А след това си тръгваме.

Остави да ме кремират, съпруже мой,
след като птиците в нашия край не могат
да изкълвават месата на мъртъвците.
Изгори ме и разпилей прахта ми вкъщи под ореха,
нали знаеш,
че ако не окосиш тревата,
в нея ще се люлеят
сини камбанки
и ще раздират изгорялото ми сърце
с нежността и смелостта си  
да цъфтят до изтляване.

Да.
Болка.
Време за тръгване.
В това всички сме равни.    

2023

--------

[1] Цитат от произведение на един от ярките представители на чешкия барок Бохуслав Балбин (1621-1688).

Радка Рубилина

Радка Рубилина е русистка, преводачка и поетеса. Завършва магистратура по русистика във Философския факултет на Карловия университет в Прага и докторантура по литературознание в университета в Констанц, Германия. Занимава се с превод на поезия, промотиране на руската литература в Чехия, както и на чешката литература в чужбина. Систематично се занимава и с промотирането на творбите на бившите политически затворници от руските лагери, принудени да работят в тях тежка работа или т.нар. „ГУЛАГ“ (антологията Jen jeden osud/ „Само една съдба“, книги със спомени на политическите затворници на ГУЛАГ „Nějaké otázky?!“/„Някакви въпроси?!“; „Dny mého života“/„Дните на моя живот“). Превежда модерна поезия от руски и украински език (Анна Баркова, Ян Сатурновски, Саша Соколов и Сергей Жадан). Автор е на стихосбирката „Евтина романтика“ (изд. „Дофин“, 2017). Живяла в държавите на постсъветските Европа и Азия, където се е занимавала с дипломация, култура и човешки права. В момента е директор на Чешки център София.

Димана Иванова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.