Десислава Стоянова: Един в друг
02.09.2023
Тръгнах към теб през ръкава на лятото,
малка точка светулчена ме поведе натам
и омеси от глина захласа на тялото,
и превърна нащърбена глина в плам.
Изпиваше нощния вятър насън
и от жажда разцъфваха устните алени,
и листенца от мигове от цветя или трън
ти засаждаше някак в очите погалени.
В твоите длани притихнал светът оцелял
се изпълваше сякаш в предела на времето
и събираше себе си в тях - ставаше цял,
и отпускаше своите крака върху стремето.
Звънваше нощният сребърник в нас
и намирах те в клетките свои навсякъде,
ти кънтеше със своя приказен глас
като ехо, което ме води нанякъде.
Отпусках опùта глава в твоя скут,
сякаш нямаше друго такова обятие,
и на пейка полегнали един в друг,
ние носехме своето общо разпятие!
Илюстрация за Диаскоп: Картина в стил поп арт от Георги Чепилев
Десислава Стоянова в Диаскоп
© Христина Мирчева
Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.