Амелия Росели: Има нещо като болка в стаята

Превод от италиански: Лилия Заякова 

Има нещо като болка в стаята

Има нещо като болка в стаята и
е овладяна донякъде: но побеждава тежестта
на обектите, техният смисъл 
тежест и загуба.

Има нещо в червено на дървото, но е
портокалът под формата на абажур 
купен от място което не искам да си спомням
защото то също натежава.

Как да не мога да разбера нищо за жаждата ти 
прецизни в желанието 
са стилизираните фонтани в тях
би могъл да стои добре един връстник на твоята съдба и
на хората разделени от полегатия шум.


Прости ми

Прости ми прости ми прости ми
обичам те, бих те обичала, ще те обичам, 
за теб имам любов най-изненадваща
по-изненадваща отколкото мислиш.

Обичам те почитам те благоговея
издирвам те във всички борови гори
откривам те на всеки ъгъл 
и твой е животът който загубих.

изгубвайки го разбрах че теб губя
изгубвайки го те изненадах загубила че
ще те открия! другата страна на боровата гора е толкова тъмна! самотна! съсипваща!

Да съм като теб не е толкова лесно;
изглежда така но не е каквото изглежда 
изглежда толкова лесно да бъда със теб
но съвсем не е толкова лесно.

Обичам те обичам те обичам те
попаднах в мрежите на злото 
ръцете си изцапах със мастило
да те обичам в лошото.

Христос не е обикновена рисунка
на мисълта разпъната в разочарование
Христос меч и ножница носи
аз не донесох никаква изненада. 

Благослов няма в очите ти
съгласието е толкова рядко
ще се бия с моя учител
но ще те открия.

Обичам те? Ще те обичам? 
Небето и поляната си спомнят
любовта която бе и която се крие
зад къщите.

Зад всяка фасада виждам това
което не исках да зная никога; 
зад всяка фасада виждам
онова което днес го няма.

Илюстрация за Диаскоп: Картина в стил поп арт от Георги Чепилев

Амелия Роселли

Рим, 1980 г. Фотограф: Марчело Менкарини

Амелия Росели  (Париж,1930  — Рим,1996) е италианска поетеса, органистка и етномузиколог.

Когато е само на седем, фашисти убиват баща ù и чичо ù – братята Карло и Нело Росели, под разпореждането на Мусолини и Чано. 

Поетесата никога не успява да преодолее травмата.

"Да пиша – потвърждава в едно интервю тя – е като да се питам как е направен света: когато узнаеш как е направен, може би няма вече нужда да пишеш. Затова толкова много поети умират млади или се самоубиват."

"Броим трупове безброй – ние сме последният човешки вид."

"Страдаше от мания за преследване – обяснява братовчед ù Алдо Росели пред журналисти – убийството на моя и нейния баща от фашистката милиция в Париж я нарани страшно дълбоко. Беше момиченце и остана преследвана завинаги от един ужасен кошмар, страхът, че тайните служби я следят, за да я убият."

Загива, полетяла от мансардата си на 11 февруари 1996 в Рим: същият ден през 1963 се самоубива Силвия Плат, много обичана и преведена на италиански от самата Амелия.

Лилия Заякова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.