Веселина Ангелова: "Сърце и липи"

Ще ви издам една тайна: Веселина Ангелова си има личен ангел, който понякога седи на един светофар и си клати краката. Когато някоя от обувките му падне, тя започва да пише. На мястото на сърцето си той има липи. И обратното. А тя рафинира тази дантелена чувствителност в думи и ни я дава сякаш между другото. В „Сърце и липи” метафорите и образите отстъпват на голямото, на важното — на начина, по който тази книга ни кара да преосмислим света, себе си и света в себе си. И ако това ви звучи абстрактно, защото още не сте прочели книгата, върнете се тук и после. Думите на Веселина Ангелова няма да избягат, ще ви чакат. Като всички лични ангели на света. И липи. И сърца.

Нинко Кирилов

---

Нещо толкова просто като мириса на липата,
нещо гениално, абсолютен тон, цвят на безбрежно утро,
цялото вълнение на нощта и морето,
вълнообразието на надеждата, надеждата в пътуването,
учудването в клепките на лястовиците, трепетът в коприната,
ножиците на спомените, събира всички сезони, 

събира белезите на ръцете ни,
а после ги раздалечава.

Издишването на този мирис води до съмнения в красотата 
на покрива и розите, на чинийките, пълни с мляко,
сутрешните закуски,
мустаците на котката,
ювелирното изкуство на музеите.

Ще изплача всичко по липите,
ще гадая по тях 
и като циганките ще казвам:
Ще се случват все хубави неща.

Не като сега.
Не като сега.


---

Липата с най-хубавия си облак
се впива в дробовете ти.
Ето един чисто
нов
бял дроб. 
Ето един нов комик
с осем лица.
Всеки път, когато го погледнеш, е сменил 
сянката на носа си.

Буратино превърта деня ти.
Внезапно е шест часа – 
най-доброто време да погледнеш небето.
Най-добрият комик намига,
славеите безмилостно пеят. 
Друг буратино показва девет.
Окото му се свива, съвсем се свива,
докато нощта омачква лицето
и скърца в коженото ти яке,
зареждаш патроните на работния ден

в слънчеви часовници.

---

Би трябвало да ги разказват по новините
липите
с техните божествени цъфтежи,
би трябвало да отбелязват подобаващо
това събитие,
наместо всичките неща, които помрачават дните ни.
Би трябвало и любовта, и тъгата, и радостта,
и възклицанието на малкото дете да ги възпяват,
би трябвало това да ни изправи,
да вдигне погледа, да ни усмихне.
Би трябвало под тях да се целуват влюбените,
жените да оставят тежките си чанти,
мъжете да оставят тежките си свитъци,
очарованието да се изрази -
да се прослави,
открито да се заобича,
да полети нагоре
в тяхното дихание.
Ти представи си само тяхното дихание!



Стихотворенията са от последната стихосбирка на Веселина Ангелова "Сърце и липи"
Изд. Scribens 2023
Редактор: Нинко Кирилов
Художник: Росен Марковски
Брой страници: 50
Цена: 15 лв.

Публикува се със съдействието на автора и издателството.

Литературно четене в Пловдив

14 септември 2023 от 19.00 часа

Arsenal of Art Gallery

Пловдив

Веселина Ангелова

Веселина Ангелова е родена и живее в Пловдив. Автор е на книгите „Кой смее да се оплаква” и „Пясъчен часовник”. Стиховете ѝ намират място на страниците на в. „Пловдивски вести”, в. „Марица”, „Литературен вестник”, електронни издания кат Диаскоп, „Факел”, „Формално”, „Публик Републик”. Разкази и приказки - в сп. „Кула”, „Факел” и др. Създател е на фейсбук групата „Ръбът”.

Веселина Ангелова в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.