Официален отдел: Наука за комикси и картинни романи

Деветото изкуство служи за показалец на културата и на обществените интереси в дадена епоха. Тези величини се изменят в зависимост от условията на живота в разните национални среди, както по място, така и по време – показвайки едно развитие, което минава периоди на разцвет, упадък и нов подем. Каква е общата еволюция на това изкуство по света и у нас, ако погледнем на него от птича перспектива. Принципното знание е загрижено да схване само общия характер, за да се разкрият постоянните причини и намери единство в разнообразието. На страна се оставя всичко второстепенно и случайно, а групирането става около основните факти на историята – от най-старо време до днес.

Необходимостта от една особена дисциплина, която държи сметка за общите моменти на творчество и историческо движение на българското Девето изкуство, и която да предприема синтеза на всички частни изводи, бе повод да се отдели внимание за допълнение на дружествения Устав.

Предстоят нови, по-тежки времена, необходимо е да се търсят възможности за оцеляване и да се заздравяват постигнати позиции.

На 14 септември 2023 г. в гр. Пловдив се проведе конференция на тема „Задачи, история и съвременно състояние на Деветото изкуство”. Бяха прочетени „Бележки” по въпроси за научните основи на Деветото изкуство и причините за неговата неконституираност в България.

 Резултат от „Бележките” са изпратените писма до властимащи организации и институции. В  работата на конференцията взеха участие членове на Дружествения съвет и комисия. Представените проекти се обсъдиха внимателно и задълбочено.

Конференцията препоръча по-скоро да започне да функционира създаденият „Експертен институт” към Пловдивското дружество за комикс изкуство и картинни романи „Диаскоп”. Обявяването на научните основи в дейността на пловдивското дружество е заявено в неговия Устав и цели: „Научност и полезност”.

Съвета на конференцията изрази своите виждания и опасения от липсата на международно признат български експерт в областта на Деветото изкуство.

Лицата, които ще съставят въпросния институт трябва да притежават много богати и редки колекции, да са вземали участия в местни и международни изложби и научни прояви, да са публикували проучвания, оригинални статии, реферати и трудове по изкуството на комиксите и картинните романи (от преди 1993 г.), да са достойни личности с материални възможности и грамадни познания, да са изнасяли сказки, доклади по темата и организирали изложби и пр.

Конференцията прояви снизхождение и препоръча да се предостави свобода за даване на указания  от Георги Чепилев и съгласно решението: той, като почетен член, е начело на „Експертния институт за комикс изкуство и картинни романи” при пловдивското дружество „Диаскоп”.

В тази насока се има предвид извънредно големия брой негови статии като специална научна рубрика, проучваща изкуството на комиксите и картинните романи, публикувани от 1982 г. до днес, те са повече от 120. В този брой не влизат популяризиращите материали. Актуалността на неговите статии е еднакво валидна и днес, като много автори с признание се обръщат към тях, за да черпят информация и знания от извора. За пример е българската страница в международната енциклопедия за комикси „Lambiek”, сръбския сборник посветен  на “Зигомар” и т.н.

Георги Чепилев анализира състоянието на съвременното Девето изкуство у нас и по света. Направи бележка, че е необходим правилник за Експертния институт и набеляза две важни цели: Борба с антиестетичните комикси и графични новели и просвета чрез популяризиране на тези творби, които са съобразени с Етичния кодекс  на Деветото изкуство. Той припомни, че Кодекса е редактиран и публикуван с благословението на  Западноевропейския митрополит Антоний през 2009 г. в тираж 80 000 бр. във вестник „Стандарт”. Извънредно интересно за присъстващите беше съобщението, че в момента международните изследователи се интересуват от, цитирам: „На пръв поглед връзката между „комикси“ и „изкуство“ някога изглеждаше проста – ленти по вестници и списания и книгите, които се считаха за плод на творчески усет, но те самите не бяха законно сред изкуствата”.

Защо комиксите били изключени от историята на изкуството през по-голямата част от 20 век? – на този въпрос отговаря първата научна статия за Деветото изкуство - „Изкуство ли е комиксът”, отпечатана през средата на 80-те г. в пловдивският в-к „Комсомолска искра”.  И какво означава, продължи Георги Чепилев,  фактът, че производството на комикси сега е станало по-тясно свързано със света на изкуството? – Виждаме противоречиви мнения на критици и учени по отношение на ролята, която комикс изкуството е поело, след поп изкуството на Рой Лихтенщайн.

Важно е не само мнението, което светът на изкуството има за комиксите, но и мислите на различни личности, които сътрудничат в създаването на комикси и графични романи ( по отношение на позицията им в художествено-културната среда) – дали се съобразяват и искат да бъдат дефинирани като пълноправни артисти или ако предпочитат да запазят ролята на „аутсайдер“, свободни от конвенции и правила на традиционното изкуство. Тук почетният член на Експертния институт за комикс изкуство и графични новели със загриженост спомена, че не прави чест на колеги от София, които преди години нашепнаха и внушиха: в града Европейска столица на културата да се следва втората линия, тази на аутсайдерите, изразяващи се чрез антиестетиката на отвратителното. В резултат една наивна дейност с наименование – град на хамалите и град на измамите. Той припомни, че никак не са подходящи тези ъдърграунд и постмодернизъм  в гр. Пловдив, където се дава началото на българското комикс изкуство и графични романи, през 1890 г. във вестник „Таласъм” от Георги Данчов Зографина. Няма по-лошо от това да се впрегне красотата и творческия гений в услуга на егоизма и жестокостта.

 У нас в България не възнамеряваме да проучим, но имаме предложени отговори за  еволюцията на изкуството, родено като популярен и развлекателен обект, но което с времето успя да придобие собствена идентичност. В Пловдив се публикува серия от статии, изследващи формирането на жанровете в Деветото изкуство и те са налични на два езика.

В заключение Георги Чепилев каза, че тъй като същността на изкуството е дейност, която сродява с великия смисъл на красотата, а всеки човек си има собствени насоки в мисълта, творческите търсения и постижения се осъществяват в насоки определени от житейската философия на твореца.

Не трябва да се забравя, че изкуството е обвързано с редица явления и белези на всяко общество: морал, идеологии, религия, наука, техника, социално икономическо развитие и пр.

Изкуството е способност – с разни средства да изобразява прекрасното (изящното), което долавяме в света. Самото название на естетичното чувство произлиза от гръцката дума „estisis”, което означава „усещане”. И то не е само физиологически, но и психологически акт, усещането на прекрасното е духовен акт. Природата ни е конструирала така, че изпитваме тотално физиологично неприемане на определени сетивни дразнения. Типичен пример е категорията на отвратителното – например при миризмата на мърша, проявяваме инстинктивна реакция да не пребиваваме в една и съща среда с източника. Всяко сетивна проява на отвратително води до изключване възможността за естетическо възприемане. За съжаление днес умишлено или неумишлено, от хлапета или негодници у нас се предлагат голям брой неестетични творби, наречени комикси или графични новели, което е парадокс, защото обхваща полюсно противоположни прояви – порнография, кичозност, непристойност, вулгарното, патологичното, уродливото, ужасите и пр. недостойни за истинското изкуство и традиция „ценности”.  При положение, че антиизкуството в програмите си иска и настоява да бъде антипод на традиционното изящно изкуство, всеки опит за намиране обединяващи връзки помежду им, означава неразбиране.

Изкуството не е занаят, колкото и изкусен да е той, като такива са вписани професиите на илюстратора и графичния дизайнер и това означава, че при тях няма творчество. А карикатуристите непонятно как са попаднали в групата на изящното изкуство, забравяйки, че бащата на българската карикатура Александър Божинов е изключен от художествената академия заради карикатурно творчество. Нека ви припомним как Илия Бешков се гордееше със своята журналистическа карта. Освен че Александър Божинов е бил професор, на неговата визитна картичка пише: художник – карикатурист – журналист, но това е тема за самостоятелно проучване.

Прекрасното е това, което изобразява една нравствена идея: милосърдие, любов, саможертва и пр. напр. дейностите и живота на Майка Тереза или Майка Гавриила.

Вън от това имаме само хубаво или грозно, но не прекрасно. Понякога прекрасното може да има на вид и грозна форма, ако изисква съдържанието. Грозотата може да бъде фон, върху който се разгръща красотата, но той е без собствена ценност и значение. Грозното се свързва с характеристичното и затова карикатурата и комиксите са характеристични и не са към изящното изкуство. Но извън границата на изкуствата е сатиричното – изобразяването на грозотата в човешкото битие, социалните язви, пороци, злини, морални поквари и т.н. Но художествеността на сатирата е винаги под въпрос, защото тя преследва практически цели – да  разобличава, да уязвява злото, аморалността, обществената и нравствена разруха, което са непоетически и нехудожествени цели. Примирителна роля има комичното, затова съществуват два вида сатира: благородна и обикновена. Първият вид е очистен от язвителните отрицателни черти и приобщава сатирата към хумора, което е в сферата на комикс изкуството.Отговори на тези въпроси има публикувани в сайта на пловдивското дружество за комикс изкуство и картинни романи „Диаскоп”.

Конференцията приключи с раздаване на награди и специализирана литература в тесен кръг, изказа се благодарност на литературната редакторка и председател на дружеството Христина Мирчева за всекидневния принос за грижите на сайта при дружество „Диаскоп”. Похвално бе предложението на секретаря на дружеството Стилиана Георгиева, да се направи още един, втори сайт, който да е по-модерен  и подобен на този от галерия „Lambiek”. На него да се публикуват предимно материали от Експертния институт за комикс изкуство и картинни романи, както и предлагане за закупуване на препоръчани художествени творби от Деветото изкуство. Има мечта сайта да носи името на Георги Данчов Зографина, но това трябва да бъде съобразено законово. Гласува се и предложение за напечатване в сборник на материалите от тази извънредно важна за българското Девето изкуство конференция.

Със сърдечен поздрав: Надзвездин (адвокат)

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.