Славица Гаджова Свидерска: "Убежища на страха" - "Картографиране на себе си"

Издигайки своя мощен, безкомпромисен глас срещу всякакви вариации на „политиката на страха“, авторката успява да закотви и победи страха не с отчаяние, бягство или пренебрежително отношение, а чрез сътворяване на мирно, спокойно, безопасно, почти магически защитено кътче. Именно в това циклично повторение на началото и края е изходът, спасението от ирационалния страх в този свят тук и сега.

д-р Лидия Капушевска–Дракулевска

УБЕЖИЩА НА СТРАХА

Когато ме е страх
влизам в къщата на моето детство 
там има няколко подадени ръце
които ме вдигат когато ще залитна
там за всяка грешка има гума
и вълшебна съставка в млякото с какао

Когато ме е страх
влизам в къщата от рисунката на сина ми
нейните стени не допускат злото
бравата на входната врата
се отключва с ключ от съня 
стаите ухаят на канелени сладки
стълбите водят към луната
нарисувана с флумастер
тя има очи и уста
и прилича на хляб който ще нахрани всички 
щом стане тънък като кора 
отново става кръгъл и вкусен

Когато ме е страх
влизам в килера с играчки на сина ми
там има достатъчно кубчета да се
създаде отново светът
по някое плюшено мече
и пластмасов пистолет
да го насоча към страха
когато ме е страх
влизам в къщата на моето детство
влизам в къщата от рисунката на сина ми

Стихотворения от книгата на Славица Гаджова Свидерска "Картографиране на себе си"
изд. Ерго 2023
Превод от македонски: Поли Муканова
Редактор: Владимир Левчев, Мартин Христов
Художник: Омана Кацарска
Страници: 52
Цена: 16 лв.

Публикува се със съдействието на автора и издателството.

Картографиране на себе си

В чудесните стихове, с които Славица Гаджова Свидерска картографира себе си, откриваме целия свят: от „Охридско“ до „Африканско“ до „Арктично“ стихотворение, от домашните архиви на телата до убежищата на страха. Свидерска е македонска, но и космополитна поетеса с неповторим творчески почерк. С лекота и непринуденост тя постига завидна дълбочина и високо качество в поезията си. Всяко стихотворение в тази книга е откровение.

Владимир Левчев

За Славица Гаджова е много важно индивидуалното, интимно познавателно преживяване, пронизано от номадски експедиции, а тъкмо такива експедиции дават допълнителна сила, камъчета в композирането на мозайката, още една оптика в открояването на предизвикателствата, които ни предлага животът и които необичайно освежават духа.

д-р Звонко Танески

Славица Гаджова Свидерска

Славица Гаджова Свидерска (1984, Македония) е поетеса, преводач, есеист, литературен теоретик, доктор на филологическите науки. Издала е стихосбирките: „Безкрайност“ (2001), „Писма“ (2012), „Политики на любовта“ (2015) и „Тела“ (2016). Автор е и на научни монографии: „Литература и дискурси на властта“ (2013), „Литература и политическо насилие“ (2018), както и на литературно-философските есета „За смисъла и абсурда“ (2017). Носителка е на наградите: „Енхалон“ на Стружките вечери на поезията (2012), „Ацо Караманов“ на „Карамановите поетически срещи” (2016), „Орфеева лира“ на престижния фестивал на поезията „Орфей“ в Пловдив, България (2019). През 2022 г. печели наградата „Македонски литературен авангард“ за книгата „Политики на страха“ (2021). Нейната поезия е превеждана на английски, китайски, български, сръбски, хърватски, босненски, чешки, словашки, турски и албански.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.