Мисловен експеримент #2: "Водопад" на художничката Надежда Олег Ляхова в Структура Project Room

27.09.2023
Снимка 1

Структура Project Room

Мисловен експеримент #2

Надежда Олег Ляхова. Водопад

Куратор: Аксиния Пейчева

Арт мениджър: Теодора Джерекарова

28 септември - 28 октомври 2023

Откриване: 28 септември 2023 от 18.00 до 20.00 часа

В изложбата „Водопад“ Надежда Олег Ляхова преплита в почти поетично наративно търсене вълнуващите я теми, които до голяма степен засягат всеки творец. Такъв е например въпросът за това как се стига до същността на творческия импулс, присъстващ априори в човешкото съзнание. Той е необяснима, в същото време припозната от авторката като крайно непреодолима нейна черта, която има нужда да бъде изследвана. 

В проекта „Мисловен експеримент“ Надежда Олег Ляхова избира да погледне от нестандартна за нея гледна точка – тази на изкуствения интелект. В разговор с д-р Мариана Тодорова, тя прави опит да изясни дали е възможно рационализирането на това желание за създаване на изкуство през призмата на технологията. Способен ли е изкуственият интелект, който по начало има задачата да се превърне в огледален образ на човешкото съзнание, да дешифрира и тази човешка функция – желанието за създаване на изкуство и така да „обясни“ това, което се случва с авторката цял живот? Пресечната точка между вътрешните импулси на Надежда и новите факти, които тя научава след срещата, откриват визуална форма в 10-минутно видео, често използвано от нея изразно средство, което се превръща в дневник, личен размисъл, инкорпориращ колебания, концепции и настроения.

В него тя изхожда от стара работа, заснета през 2006 г., в която рисува върху огледало, правейки препратка към портрета на Елена Карамихайлова „Пред огледалото“. Тя избърсва многократно своето собствено отражение, като не става съвсем ясно дали по този начин иска да го избистри или заличи. Градацията на нейния облик в последствие преминава през различни метаморфози. Той бива театрално покрит с маски, които се превръщат в обекти, отделяйки се самостоятелно в пространството, отвъд своя първоизточник – „калъп“, който може да мултиплицира нейния образ до безкрай. Друг път част от лицето й изчезва във фона изцяло. Всички тези проявления се завихрят в игра на търсене на отговори „от“ и „за“ себе си. Цялото действие на постоянно заличаване и преоткриване напомня на иризация – многократно вътрешно отражение, характерно за морските организми, в което обектът успява да се слее с околната среда и да осъществи мимикрия. В случая с Надежда опитът за сливане е не само с околната среда, но и със своята собствена същност в най-откровената й проява. А това се оказва почти невъзможно, защото процесът на себеопознаването е сложен, поради един единствен факт –същността не е статична, а се променя с времето. В този водопад от състояния се прокрадва и една тревожна мисъл – дали след тази игра на рационализация на човешкото съзнание и пресъздаването му в изкуствен интелект, е възможно не толкова да спечелим, колкото да загубим по пътя нещо човешко и дали задачата на твореца не е точно тази – да се превърне в „съхранител“.
 

Структура Project Room е обособено пространство в галерията, посветено на показването на млади автори. Избран с конкурс куратор до 35 г. ще реализира 4 изложби в рамките на една година. Инициативата е подкрепена от Национален фонд Култура.

Тази година конкурсът за куратор спечели Аксиния Пейчева. Очаквайте първата изложба през юни. Тук ви запознаваме с куратора и основните аспекти на идеята, която предстои да бъде развита.

Терминът „Мисловен експеримент“ описва опит, който „проверява“ валидността на дадена теория в търсенето на конкретен (или в случая възможно абстрактен) отговор. Проектът се състои в провеждането на серия от неформални разговори, в които художник разговаря с експерт в дадена научна сфера. Това създава един своеобразен поток от информация, който може да повлияе (или не) на последващото създаване на художествен продукт, представен в самостоятелна изложба в Структура Project Room.

Разговорите се случват при определени правила, които на практика са напълно условни, като целят единствено да поставят страните в състояние, в което между тях да се създаде обмен – на идеи, на концепции, на посоки на мисълта.

След провеждането на разговорите, художникът продължава работата по самостоятелна изложба, която бива (или не) повлияна от обсъждането.

Експериментът е възможно да бъде обявен за успешен при хармонично или дисхармонично ниво на комуникация. В същите случаи е възможно той да бъде обявен и като неуспешен.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЧАСТНИ КУЛТУРНИ ОРГАНИЗАЦИИ“

Надежда Олег Ляхова

Надежда Олег Ляхова родена е през 1960. Тя е автор на видеа, инсталации, акции, обекти. Използва хартия, ламарина, пирони, лъжици, сапун, пясък, лед, сладолед, захарен памук, фотоапарат и камера. Сред по-важните й самостоятелни изложби са: „На кухненската маса“, Little Bird Place, София (2020); „Как си?“, галерия Структура, София (2019); „Ctrl Z”, галерия Аросита, София (2016); „Рамки“, Софийска градска художествена галерия (2013); „еко истории“, Склада, София (2011); „Глобално и дългосрочно ситуацията е положителна“, Софийска градска художествена галерия (2009); „Умерен оптимизъм“, ул. 6- ти септември № 9, София (2008); Надежда Олег Ляхова, Център за съвременно изкуство, Панчево, Сърбия (2008); „Софийски лъвове“, Artists’ Association fabs, Варшава (2006) и Гьоте-институт, София (2005); „Vanitas“, Музей на изкуството, Йокохама, Япония (2004). През 2009 печели наградата Гауденц Б. Руф.

Аксиния Пейчева

Аксиния Пейчева (р. 1990 г., Кюстендил, България) живее и работи в София. Завършва специалност „Стенопис“ в НХА. Придобива образователно-научна степен доктор в НХА (2019), в момента е преподавател в специалност „Стенопис“, НХА. Завършва образователната програма за млади художници „Близки срещи – визуални диалози school4artists“ на ИСИ-София (2017). Член е на Института за съвременно изкуство от 2021 г. Сред самостоятелните й изложби са: Анатомия на процеса: Приказка за края” (2022), куратор Васил Владимиров, галерия Структура, София; Приказка за края (2021), галерия Heerz Tooya, Велико Търново, България; Биореконструкция (…на един бъдещ момент) (2019), Галерия ИСИ-София, куратор Недко Солаков, „Картография на травмата” (2018), галерия ИСИ-София, куратор Лъчезар Бояджиев. Нейни творби са показвани на Manifesta 14, Прищина, Косово; галерия Drugomore, Риека, Хърватия; Фестивал Ars Electronica, Австрия.

Фокусът на нейната работа е процесът на „визуален превод“, където тя изследва възможни начини за преместване на части от информация между различни области на знанието – „как една или няколко научни области могат да бъдат комбинирани, за да се отговори на въпрос, важен само за изкуството“. Тя често си сътрудничи с учени, като проектите й са придружени и от теоретична част, резултираща от продължително изследване на определени теми, които включват визуалния превод на музика или болка.

 

Информация: Марина Славова, +359 890 116 300, [email protected]

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.