НОВИ КНИГИ: Ангелина Василева и „Луиз Глик – Нобел 2020“

Миналият месец, по време на Алеята на книгата в София, излезе книгата ми „Луиз Глик – Нобел 2020“ с кратки очерци за всяка една от дванадесетте стихосбирки на поетесата. С този проект Издателство „Карина – Мариана Тодорова“ спечели конкурс „Помощ за книгата 2023“. Планирала съм премиера във Варна на 24 октомври от 18.00 ч. в Малката арт зала на Радио Варна и на 9 ноември от 18.00 часа в София в Американския център в Столична библиотека. Донесете свое любимо стихотворение от голямата поетеса, което да прочетете. Аз ще донеса преводи на стиховете, които съм превеждала за книгата.

Ангелина Василева

Пътека в Нортууд

Според мен,
ние сме същите, каквито бяхме
на пътеката
онзи следобед:
октомври е,
виждам
как  слънцето залязва
и удължава
паралелните ни
сенки. А ти,
например, за какво
си мислеше, така
вторачен в своите
обувки? Спомням си,
че говорихме за
колата ти
в продължение
на цялата гора:
сред толкова посърналост
винобоят
беше избуял
в лилави гроздове — така
желанието викаше
любовта за живот.
Но този избор винаги
се отнася
и за двете страни,
както каза ти,
в тъмнината
ти се приисква,
би го сторил отново.

От „Къщата в блатото“

На площада

От две седмици той гледа едно и също момиче,
виждал го е на площада. Може би двайсетгодишно,
пие кафе следобед, малката глава
е наведена над списанието.
Той гледа от другия край на площада, преструва се,
че купува нещо, цигари или букет цветя.

Тъй като той не знае за нея,
сега властта на жената над него е много голяма, разпалвана от въображението.
Той е неин затворник. Тя казва думите, които той ù дава,
с глас, който той си представя, нисък и мек,
глас от юга, защото тъмната коса трябва да е от юг.

Скоро тя ще го забележи, после ще започне да го очаква.
Може би тогава косата ù всеки ден ще бъде току-що измита
и тя ще поглежда през площада, преди да сведе очи над списанието.
И след това ще станат любовници.

Но той се надява това да не се случи веднага,
защото каквато и власт да упражнява сега над тялото, над емоциите му,
тя няма да има никаква власт след като се обвърже –

ще се оттегли в онзи личен свят на чувства,
в който влизат жените, когато обичат. И обитавайки в него,
ще бъде като човек без сянка, който не живее на света;
в този смисъл толкова малко от полза за него,
че едва ли ще има значение дали ще живее или ще умре.

От „Живот на село“

Направих тази снимка на Луиз Глик при получаване на Нобеловия медал по време на Covid. Беше толкова велик момент за лирическата поезия — сдържана, но емоционална, да бъде издигната на световната сцена. Поглед от задната й веранда. Хенри Кол

Нощна разходка

Сега, когато тя е остряла,
младите мъже не я заговарят,
така че нощите са свободни,
улиците, които по здрач бяха толкова опасни,
са станали безопасни като поляната.

В полунощ градът е тих.
Лунната светлина се отразява от каменните стени;
по тротоара отекват нервните звуци
на мъже, които бързат за вкъщи, при своите жени и майки; тъй късно
вратите са заключени, прозорците са тъмни.

Когато минава, те не я забелязват.
Тя е като сухо стръкче в поле от трева,
така че очите ù, които някога не се повдигаха от земята,
сега са свободни да идат където си поискат.

Когато улиците ù омръзнат, при хубаво време се разхожда
в нивите, където свършва градът.
През лятото понякога отива чак до реката.

Младежите се събираха недалеч оттук,
но сега реката е плитка, защото няма дъжд, така че
брегът е пуст —

Тогава имаше пикници.
Момчетата и момичетата се отделяха по двойки,
накрая се отправяха към гората,
където винаги е здрач.

Гората е празна сега —
голите тела са намерили други места да се крият.

В реката има достатъчно вода за нощното небе
да изрисува шарки върху сивите камъни. Луната е ярка,
един камък сред много други. Надига се вятър
и брули дръвчетата, които растат по ръба на реката.

Когато гледаш едно тяло, виждаш история.
Ако тялото вече не се вижда,
историята, която то се опитва да разкаже, се губи.

В нощи като тази тя отива чак до моста
преди да се обърне.
Всичко още мирише на лято.
И нейното тяло отново изглежда като тялото, което имаше като млада,
блестящо под леките летни дрехи.

От „Живот на село“

Ангелина Василева в Диаскоп

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.