Екатерина Костова: Свети Никола от Залива на подковата

“Една неделя, докато по традиция палеше свещ в църквата, а после ходеше в параклисчето зад нея, за да се взира в надписа над вратата му „Опомни се“ и да мисли за земните страсти и небесното спокойствие, Ветка чу, че скоро ще има референдум за името на Черноморец. Нещо припари под лъжичката ù – точно така, както още помнеше, че ù припари, когато позна за първи път насладата да бъде с мъж.

– Отче, разбра ли, че ще гласуваме дали да се казваме Свети Никола или Черноморец? – побърза да иде до свещеника и да чуе отговора му.

– Кметът ми каза, че има подписка за това – отговори отец Стефан. – 50 души са направили инициативен комитет и искат хората да си кажат думата за преименуването.

– Ти какво мислиш, отче?

– Мисля, че Свети Никола винаги е бдял над това място. – отвърна свещеникът. Зелената арка над портата към двора на храма просветна и на Ветка ù се стори, че оформи ореол около главата му. Тръсна глава, за да изгони видението – беше абсурдно. Знаеше, че е абсурдно.

– Как ще убедим хората? Някои загубиха толкова много през последните години – въздъхна Ветка и не успя да поеме въздух отново. Огромната празнина в душата ù пак се беше надигнала и започваше да я задушава.

– Няма как да убедиш неверника във вярата си – каза ù малко рязко свещеникът. – Ти защо идваш в храма? Нали също загуби нещо толкова ценно, дъщеря си? Ветка не отговори. Не можеше. Празнината беше стигнала вече до гърлото ù и беше заседнала в него. Заплака.

– Опомни се! – заповяда ù отец Стефан. Тя се обърна и бавно, с приведени рамене, тръгна към дома си.

Вечерта, преди Никола да тръгне за нощната си смяна, в краткия половин час, когато се засякоха в къщата, Ветка го попита ще гласува ли градчето да получи името, което е носело от средата на ХІV век чак до комунизма, когато му е отнето, и което му се полага, за да върне най-после богатия улов на рибарите край бреговете му и благоденствието на жителите.

– Ти да не си луда? – без емоция ù отвърна Никола. – Дали се казва Свети Никола, Свети Петър или Черноморец, не ме интересува. Даже мога да живея в Свети Бургас или в Света Варна... – замълча и впи в очите ù най-дълбокото синьо, което беше останало в неговите – Впрочем ще гласувам, за каквото кажеш. Ако продадем къщата!

– Какво? – викна Ветка. Беше забравила идеята на мъжа си. По-скоро се виждаше как самата тя напуска града и даже страната. Но само го виждаше в мислите си – никога не беше правила опит да ги осъществи, защото все още миналото я спираше. – Ти си лудият. Трепахме се цял живот за тая къща. За какво? За да я продадеш?

– На теб за какво ти е тая къща? Доволна ли си, че я имаме, а седи празна? И какво, ако гласуваш да живееш в Свети Никола? Какво ще се промени? Някой ще дойде ли да живее тук?

– Леле! Никола! Ами децата? Ванко и Венера? Ами ние?

– За всички е затвор, за всички. Виж как се руши! Виж я – издърпа грубо жена си за ръкава и вдигна ръката си към покрива. Бяха сложили ламарина наместо керемиди годината, преди да почине дъщеря им. И оттогава нищо не бяха пипнали. Голите тухли на места се ронеха. Терасите стояха със започнати, но незавършени орнаменти от ковано желязо. Прозорците тъмнееха с дървена дограма, която дори не беше измазана или лакирана. Стъклата – като очи, които не виждаха – бяха набраздени със засъхнали от дъждовете през тази пролет петна. Без пердета. Без щори. Без нищо. Единствената украса на входната врата към стълбището, чийто отдавнашен мрамор стоеше нелепо на грапавите и неизмазани стени, беше некрологът на Марта.

– Кой ще дойде тук? Кой? – задъхваше се Никола.

– Боже!

– Викай Свети Никола! Ако те чуе... - Пусна я едва сега. Изтупа ръцете си. Метна тънкото като хартия яке на раменете си и тръгна. Желязната решетка на вратата към улицата издрънча. Отдалечаваше се с бързината на залязващото слънце. Последният му проблясък преди да се скрие падна върху тяхната къща”.

Откъс от романа на Екатерина Костова „Свети Никола от Залива на подковата“

Изд. Фаст Принт Букс 2016 г.

Екатерина Костова в Диаскоп

С наградата „По следите на Орфей“ за най-добро есе от Международния литературен фестивал "Орфей 2021"

Заглавна снимка: Премиера на стихосбирката "ОБРАТ-но в себе си", 2021 г. на Екатерина Костова в Петното на Роршах с Ина Иванова

Екатерина Костова

На плажа Постигет на Аликанте, Испания, 2017 г.

Екатерина Костова e родена в Пловдив. Живяла е в Испания, в момента се е установила в София. По образование e филолог, по професия – журналист с близо 30 години опит в телевизионната и радиожурналистиката.

Автор е на 6 книги: 3 прозаични - „Платното на Пенелопа" (1994 г. Изд. „Хр. Г. Данов“ с преиздание 2019 г. Изд. „Фаст Принт Букс”). „Писма под възглавницата“ (2014 г. ИК „Хермес“) и „Свети Никола от Залива на подковата“ (2016 г. Изд. „Фаст Принт Букс”) и 3 поетични - „Думите ме носят“ (2017 г. Фонд. „Буквите“), “ОБРАТ-но в себе си“ (2021 г., ИК „Жанет 45“) и „Кръстопът на тишината“ (2023 г. „Фаст Принт Букс“), издадена по Програма „Помощ за книгата“ на Министерството на културата.

Екатерина Костова е член на „Дружество на пловдивските писатели“ и Movimiento Poetas del Mundo. Носител е на национални и регионални литературни и журналистически награди.

В професионалната си биография записва работа в БНТ Пловдив, за БТВ, НОВА и БиАйТелевизия, както и за пловдивските редакции на Дарик и БНР. Автор е на информационни и благотворителни кампании за редки болести и младежи в неравностойно положение; на документални филми на здравна, социална и историческа тематика. Към този момент е автор и водещ на видео подкаста за култура, изкуство и каузи КИК с Екатерина Костова в авторския ù блог F2F TV (www.f2ftv.net). В него публикува публицистика и журналистика, както и свои литературни творби. Има ПР и редакторски опит.

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.