120 години Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“

В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски”  бе открита документалната изложба „120 години история в лица - Учители и ученици в Софийската духовна семинария“. Експозицията се закри на 7 юли 2023 г.

От 9 до 31 октомври в Централно фоайе на националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”  има изложена експозиция  „120 години от създаването на Софийската духовна семинария и нейната библиотека”.

Библиотеката на Софийската духовна семинария се създава и формира заедно с раждането на духовното ни училище през 1903 г. Фондът на библиотеката съдържа ръкописи, архивни документи, старопечатни, редки и ценни издания на църковнославянски, гръцки, латински, еврейски, руски, немски, френски и др. езици. Те са грижливо подбирани и съхранявани през годините, за да се изгради изключително стойностна библиотечна сбирка с църковен, богословски и общообразователен характер.

На 19 октомври се състоя кулминацията на честванията, посветени на 120-ата годишнина от основаването на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“.
Негово Светейшество Българският патриарх Неофит изпрати поздравителен адрес до Ректора на Семинарията. В него той казва: „Бъдете достойни наследници на достойните ваши предци. Продължавайте с ревност и усърдие тяхното дело, което е дело апостолско и просветителско. Изучавайте и следвайте Завета на Рилския пустиножител, заедно с цялата аскетическа и духовна традиция на Църквата Христова, и бъдете „светлината на света“ (Мат. 5: 14) за обичния ни народ, на когото сте се посветили да служите.“

В словото си еп. Пахомий ни върна 120 г. назад във времето и каза: „Преди 120 години далновидните архиереи на родната ни Църква решават тук, на това място, на което се намираме днес, на Курубаглар – Сухите лозя – да бъде издигнат дом на Мъдростта…“ Очертавайки трудностите и проблемите на съвремието, Владиката продължи: „За нас ‒ малкото Христово стадо, е очевидно, че идващите дни ще ни изправят пред трудни, но не и непреодолими въпроси. Защото едно от най-важните неща, които младежите в Семинарията са учили, учат и ще учат, е това, че човекът е най-скъпото творение на Бога, че той носи Неговия безсмъртен образ… Духовното образование е пространството, където научно знание и духовно познание влизат в среща; където „как“ и „какво“ на науката се срещат със „защо“ на вярата. Схващането, че духовното образование няма бъдеще, е предразсъдък и Софийската семинария смирено и дръзновено вече 120 години го опровергава.“

Министърът на културата Кръстю Кръстев присъства в семинарския храм, където се отслужва празнична света Литургия от архиереите на Българската православна църква.
По повод 120-годишнина на Софийската духовна семинария президентът Румен Радев награди училището със специален плакет за неговия принос в образователната и духовна сфера в българското общество.

"Много е важно да се отбележи, че учениците в духовната семинария изучават всичките общообразователни предмети, както е и в другите училища у нас, но учат и богословски науки. Сред тях са Нов завет, Стар завет, догматика, апологетика, патрология, старогръцки език, латински език, църковнославянски език, руски и английски език. Тези предмети се изучават от осми до 12-и клас. Нашите ученици имат и часове по източно църковно пеене и по хорово пеене", обясни ректорът.

От 19 часа, в деня на Свети Йоан Рилски, Софийската духовна семинария, организира концерт в Народния театър по случай 120 годишнината от основаването си. Участие взеха хоровете на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски", на софийските свещеници, хор "Свети Наум" и хор "Агия". В препълнената зала митрополити от Св. Синод, епископи, духовници, православни християни, общественици и представители на държавната власт станаха свидетели на тържествения концерт, завършващ празничния ден, в който бе честван празника на св. Йоан Рилски в най-старото духовно училище у нас.

Между отделните изпълнения бе прожектиран документалният филм, посветен на историята на Семинарията. Така гостите успяха да са пренесат назад във времето, за да си припомнят дългия път на духовното образование в България и събитията около откриването на нашето училище. С този концерт гостите съпреживяха тези 120 години на трудове, вълнения, радости, борби, мечти, разочарования и надежди. В началото на концерта учениците от семинарията, под диригенството на г-н Костантинос Фотопулос, изпълниха песнопения в чест на св. Йоан Рилски. Свещеническият хор, под диригенството на ставр. ик. Кирил Попов изпълниха "Химн на свети Йоан Рилски" по текст на свещеник Христо Хиларетов и музика на Петър Динев - преподавател по църковна музика в семинарията от 1926 до 1944 г. Те изпълниха още две части от музикалната поема "Рилският пустинник", композирана от отец Кирил по стихове на Тихомир Павлов, чиято премиера се състоя неотдавна.

Първото наше богословско училище в Лясковския монастир е основано от именитият доблестен подвижник във величавата народна борба по Църковния въпрос Иларион Макариополски, по родно име Михайловски.

Като духовна школа, Софийската семинария е продължителка на Самоковското богословско училище, което продължава и доразвива започнатото от Богословското училище към Лясковския манастир "Св. Петър и Павел". Гимназията е общообразователно учебно заведение, което има за цел да подготви ученика да следва с успех науките в университета или висши технически училища. Според целта е избран и нареден учебният материал и затова гимназията не е могла да подготвя основни учители. Съвсем по друг начин стои въпросът с духовната семинария. Тя е специално учебно заведение, което има за задача да готви кандидати за духовно звание. Това се вижда от Устава на първото богословско училище при Лясковския манастир „Свети апостоли Петър и Павел”.

Първото наше богословско училище в Лясковския монастир е основано от именитият доблестен подвижник във величавата народна борба по Църковния въпрос Иларион Макариополски, по родно име Михайловски. Високата и честита мисъл за духовна семинария се поражда в Иларион Макариополски още с пристигането му от Цариград през Варна и Русе на 13 септември 1872 година като владика в Търново. Встъпването му върху блажената катедра на знаменития по ученост, книжовни трудове и родолюбива дейност патриарх Евтимий оказва решително влияние за благодатната идея.

Иларион Макариополски се бави повече от година, за да осъществи своята дълбока по замисъл идея за отваряне на епархийско богословско училище, поради високо осъзнаваната необходимост от системна подготвителна работа – основно да обсъди и изучи: къде и с какви средства, цел и програма, за да се основе училището. По първия въпрос – къде да се основе училището, Иларион Макариополски изоставя мисълта то да бъде в самия град Търново, предимно по липса на грамадни парични средства за строеж на голямо ново здание (с пансион за учениците). Ето защо се взема решение да се основе в Лясковския манастир „Св. св. Петър и Павел”, близък до Търново. На третия въпрос – целта на училището – решава се кратко и ясно: да приготвя добри свещеници и учители.

Иларион Макариополски

Относно програмата на училището, приема се да се въведе в първите три класа почти изцяло програмата за горните класове на Габровската гимназия, а като чист богословски курс се оставя само четвърти. За изработване програмата за образователните предмети Иларион Макариополски свиква съвещание през есента на 1873 г в Търново, между присъстващите са и русенският митропилит Григорий и варненско-преславският Симеон. Приготвя се Устав за училището, в който се посочва целта му, издръжката, управлението, качествата на учителите, задълженията на ректора, на надзирателя и иконома, правата и задълженията на учениците, храната, учебното време и др.

Търновските общинари се опитват да се противопоставят на това решение, искайки да задържат тази част средства за градските си училища. За съжаление Иларион Макариополски не е бил честит да се порадва повече време на създаденото от него Богословско училище – на втората година от създаването му той почива в Цариград (4 юли 1875 г.). В един от сандъците му тогава са намерени ценни книжа на стойност 360 турски лири с бележка „тези пари са за Богословското училище”. От тази сума се образува един основен капитал от 36,500 гроша за поддръжка на Петропавловската семинария.

На 15 юни започнали годишните изпити, те се провеждали по даден конспект чрез теглене на билет от всеки ученик и продължавали до храмовия празник на манастира – Петровден. Сред гъмженето от навалицата народ се раздават се отчетите (свидетелствата) за преминаване или не в следващия клас, раздават се награди в книги в два вида, според успеха на учениците: 1) „Иванко” от В. Друмев и 2) „Поглед върху произхода на българския народ” от М. Дринов.

Няколко думи за програмата на Първото Богословско в Лясковския манастир.

Тя обхваща два курса — гимназиален и чисто богословски. Гимназиалният курс е почти приравнен с курса на Габровската гимназия и се изучават следните предмети:
1 клас: катихизис, църковно библейска история, херменевтика, старобългарски език (морфология), църковно славянски език, риторика, всеобща история (стара), алгебра, естествена история, физика, физиология, френски език, турски език и църковно пеене.
2 клас: обща църковна история, литургика, старобългарски език (синтаксис), словестност, всеобща история (средна), алгебра, геометрия, физика, психология, естетика, земеделие, френски език, турски език и църковно пеене.
3 клас: българска църковна история, литература, всеобща история (нова и най-нова), алгебра, тригонометрия, космография, физическа география, физика, френски език, турски език и църковно пеене.
4 клас (богословският курс): догматическо богословие, нравствено богословие, каноника-патристика, екзегетика, пастирско богословие, обредословие, омилетика, педагогика, френски език и църковно пеене.

В семинарията се образува и ученическо дружество „Познай себе си”. В него учениците четат неделен ден сказки със съдържания: биографично, литературно, педагогично, нравоучително и самопознание. Напр. за Демостен, Данте, Петрарка, Сервантес, Шекспир, Сократ, Галилей, Коменски, отец Паисий, Софроний Врачански, за богомилството, „Науката някога и сега”, „Полза от четенето, какви книги трябва да се четат и правила за полезно четене” и т.н. Дружеството има и хубава библиотека.
Светият синод решава да изчака построяването на специално здание за Духовна семинария на подареното през 1897 г. от Столичната община място от 50 декара в местността Курубаглар - голо възвишение, южно от София. На 20 януари 1903 г. след благодарствен молебен и водосвет, извършен от Софийския митрополит Партений, започват учебните занятия. Йоаким Бакалов остава за ректор и всички учители от Самоковското богословско училище се преместват в София. През тази учебна година курсът на училището става шестгодишен.

През 1905 г. Столичната община дарява на Софийската духовна семинария още 30 декара земя и дворът се разширява до 94 декара. Под наблюдението на учителите семинаристите го превръщат много скоро в прекрасен парк.

Семинарските сгради са харесани за новооткрития Агрономически факултет. Студентите агрономи и семинаристите съжителстват трудно от 1920 до 1928 г. Подготвя се преместването на семинарията в Рилския манастир.

Министерският съвет в заседанието си на 28 юли 1920 г, постановява да се възложи на Министъра на Народната просвета да вземе всички мерки за пренасяне на Софийската духовна семинария в Рилския манастир и да внесе в предстоящата сесия на Народното събрание законопроект за разрешаване на кредит по пренасяне на Семинарията и обзавеждането и в Рилския манастир. Зданието на семинарията се определя за помещение на агрономически факултет при университета.
Това министерско постановление е изпратено до Св.Синод чрез Министъра на Народната просвета. Св. Синод още преди да го получи се осведомява и в заседания благоразсъди да протестира. Според основния закон на страната, инициативата за всички разпоредби, засягащи духовните училища, принадлежи на Св. Синод. И като имот тя е неотчуждаема църковна собственост, защото е строена със средства на църквата и от дарения на частни завещатели. На края на синодалното писмо се казва, че преместването на Семинарията, значи затварянето и, а това е равносилно с поставянето на господстващата в страната църква в положение на гонима.

Гласовете на протест в тази културна борба между държавата и църквата се чуват. Изглежда, че правителството не било добре осведомено върху програмата, целите и назначението на Семинарията.

След падането на земеделския режим започва нов възход и духовен подем в учебно-възпитателното дело на Софийската духовна семинария. Но избухва Втората световна война, а от бомбардировките на София са пострадали и семинарските сгради.

През септември 1950 г.  Софийската духовна семинария се слива с Пловдивската. Обединени под името Софийска духовна семинария, двете духовни училища са преместени на гара Черепиш, защото с правителствено решение сградите на Софийската духовна семинария са предоставени за Дворец на пионерите и се ползват за такъв до 1990 г. През пролетта на 1990 г., с министерско постановление, са върнати сградите на Софийската духовна семинария, като днес в тях продължава обучението и възпитанието на младежите в духа и традициите на национално-православните ценности.

Съставил „Из печата”: редакцията на „Диаскоп”

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.