Доростолски митрополит Иларион (12 януари 1913-28 октомври 2009): Пагубността на гордостта

Гордостта заслепява човека и го прави да не познава своята немощ. Тя помрачава мисълта му и той почва да мисли за себе си високо и да се самозабравя. Гордостта влече след себе си ред пороци, които погубват човека. В зависимост от степента, гордостта кара човека да мисли, че той трябва да бъде център на внимание, на почести, похвали и ласкателства. Горделивият човек е обхванат от славолюбие, а то погубва душата. Славолюбието парализира духовния живот, защото то е едно ненаситно желание вън от мярката за първенство, за достойнство и почести. То води към пустословие, с нищо неоправдан стремеж към човешки суетни, лъжливи похвали, които лишават душата от небесна награда и я погубват. Иисус Христос казва: „Гледайте да не проявите своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак няма да имате награда при небесния Ваш Отец” (Мат. 6:11).

Гордостта погубва човека не само пред Бога, но и пред обществото, в което живее. С гордостта човек изгубва доброто си име, ако се е ползвал с такова. Не може да има уважение и доверие пред никого и от всички е изоставен. В Евангелието се казва: „Който възнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири – ще бъде въздигнат” (Мат.23:12). Животът ни уверява в неизменното изпълнение на тази истина. Който се възгордява, винаги пропада. „Възгордял се и затова го е сполетяла тая и тая беда” – казват често хората. Възгордели се и първите човеци и сгрешили. Възгордели се потомците на Ной – пожелали да си съградят град и кула, високи до небето, за да си спечелят име, преди да се пръснат по цялата земя. Но Бог им смесил езика, за да познаят глупостта на своето суетно намерение (Бит.11:3).

Фараон се възгордял и искал да погуби израилския народ, като издал повеля да се избият новородените еврейски деца от мъжки пол. Неочаквано обаче Моисей, водителят на израилския народ, отраснал и възпитан във Фараоновия двор, съкрушил силата на Фараона и потопил неговото войнство в Червено море, дето потънало „като олово в страшните води” (Изх.15:10).

Голиат се възгордял с физическата си сила, с високия си ръст, с военното си съоръжение, но неочаквано бил посрамен. Малкото овчарче Давид с камък и прашка надвило гордия филистимец ( I Цар. 17:50).

Навуходоносор, цар на Вавилон, също се е възгордял. Веднъж като се разхождал из царските дворци, си казал: „Не е ли това величественият Вавилон, който съградих за дом на царството със силата на моята мощ и за славата на моето величие” (Дан.4:27).

Уилям Блейк, "Навуходоносор, цар на Вавилон"

И в оня час Бог отнел разума на този цар, царството било взето от ръцете му и той, отдалечен от обществото на хората, започнал да се храни с треви като вол, станал в живота и външността си като звяр и така живял, докато познал, че Всевишният владее над всичко.

Ирод се възгордял и в своята самозабрава помислил, че властта му не ще има край. Един ден, облечен в царски дрехи високомерно говорил от трона си: „Това е Божий глас, а не човешки”. Тогава бил посрамен. Изведнъж Ангел Господен го поразил и той изяден от червеи, умрял (Деян. 12: 22-23).

Бог смирява гордите, „защото, което е високо у човеците, то е мерзост пред Бога” (Лук. 16: 15),  „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат” ( Иак. 4:6). Има ли нещо по-ужасно за човека от това да бъде изоставен от Бога? А щом се кичи с гордост, ще бъде изоставен от Него, защото на Бога е противна гордостта. Основанието за това противене личи от самата природа на Божията святост. Бог е „Алфа и Омега, начало и край, първият и последният” (Откр. 22:13). Бог е първопричина на всяко съвършенство. От него идва всичко добро, затова всяка слава трябва само Нему да се въздава. Нему е присъща и светостта. Пророк Исая видял ангели, които закривали лицата си от блясъка на Неговата слава и пеели: „Свят, свят, свят е Господ Саваот! Цялата земя е пълна с Неговата слава” (Ис. 6:3).

Всичко съществуващо е извикано от нищо. Няма място за гордост. Горделивият човек е изпълнил сърцето си със себе си. Надява се  на силите си, които не са негови. Не дава място в сърцето си на Божията благодат, която да го възрадва и укрепява в доброто. И като се лишава сам от Божията помощ, търпи неуспехи, докато се погуби.

Горделивият в своите успехи и дарования е подобен на сапунен мехур – когато се пусне във въздуха, той се оцветява красиво от слънчевите лъчи, но цветовете бързо се менят и изчезват, защото не са нещо съществено, принадлежащо на тази куха сапунена топка, а такива, които идват отвън, от слънцето. Красивата сапунена топка лети насам-натам, блъска се от вятъра нагоре-надолу, докато най-сетне се разбие във въздуха. Тъй и горделивият човек хвърчи нависоко, докато падне и бъде посрамен.

Из  „Смирение и гордост” от Доростолски митрополит Иларион, Издателство ПИК Велико Търново, 2012.

Редактор: проф. д-р Ивона Карачорова

Първо издание на „Смирение и гордост” В. Търново, 1944 г. Печатница А. Д. Паничков - Свищов

Книгата "Смирение и гордост" е преведена на английски от Стефан Михайлов и може да бъде намерена в Амазон тук

------

На английски е преведена и книгата на Негово Високопреосвещенство Митрополит Иларион Доростолски "Уроци от живота за живота" от Николай Милетков, ръкоположен за свещеник през 2006 година в Православната Църква в Америка (https://www.oca.org/parishes/OCA-SO-ABQSCD), а преди това завършил с благословението на Митрополит Иларион St. Vladimir's Seminary in NY.

Свещ. Николай Милетков с малкия си син Емилиян и с Митрополит Иларион.

Снимката е от 30 август 2007 г. и е направена от презвитерата на отец Николай Рейчъл.

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.