ЗДРАВКО ПОПОВ: „В ЗДРАЧА”

Бележка от редакцията

Днес условията на живот са толкова печални, че хората у нас отдавна са изгубили вяра в своите водачи. Страшната икономическа криза е надвиснала над всички. В градовете е страшно, а в селата е още по-мизерно положението. Няма веселие, няма смях, а само омърлушени лица, черни мисли, тъжни и често озлобени разговори. Безпътицата увлича българите от лошо към по-лошо и  виждаме  само мрачна перспектива. Не бихме стигнали до такова страшно положение, ако у нас са повече социалните „пророци”,  които съзнават нещастието на народа, участват в неговите болки и търсят лек за него. „Диаскоп” в продължение на една година, в съботното си издание публикува такива сатирични творби. Днес, с любезното разрешение на писателя Здравко Попов, представяме негова творба от 1983 г., но забележително актуална и за съвремения живот.

Беше най-обикновена квартална градинка, с няколко пейки, сърничка от бронз, навела се да попасе, и чешмичка, очевидно в състояние да даде вода тогава, когато сърничката пропасе наистина. Здрачът също тъй бе най-обикновен здрач, без да крие нещо кой знае колко тайнствено в себе си.

Първият от силуетите, прикрил се на най-притулената от пейките, навярно би останал и съвсем незабелязан, ако от време на време не просветваше с цигарата си. Точно това обстоятелство даваше възможност на втория силует съвършено вярно да се ориентира в здрача. Така той непосредствено приближи първия с котешките си стъпки, осъществявани в маниер, досущ изкопиран от „Том и Джери”. Тази предпазливост успя напълно: пушещият се усети едва когато другият го улови за ухото. Той скочи като при досег с питон и начаса се удуши в раздираща кашлица. Съвсем ясно се видя и това, как той бе поведен за ухото в няколко обиколки около пейката.

- Гълъбчето... – чу се в подчертано саркастичен тон. – Душицата...

Доброто синче, което преди час и половина се измъкна от къщи, без да се обади, та майка му, горката, се побърка от притеснение: какво е станало с Ицко, дали пак някой от неговите приятели калпазани не му е подсвирнал под балкона и не го е помъкнал нанякъде... Ами ако пресече на червено, какъвто е завеян, ами ако духне някой вятър, както е излязъл без палто...

Тук вторият силует рязко смени тона, като направо ревна:

- Магаре с магаретата! Веднага да изплюеш тази цигара!

Ответният вокал се оказа плачлив и дрезгав, до продран:

- Не мога да я изплюя бе, тате, глътнах я!...

- И сега? И сега, питам? Ти как мислиш да я караш бе, какво си решил

ти бе, да довършиш майка си ли си решил!

- Не съм решил да я довършвам бе, татко...

- Решил си! Решил си! Точно това си решил! Ти онзи ден обеща ли

да се обаждаш като излизаш, бе? Ти откъде взимаш пари за цигари, бе?

Долови се достатъчно отчетливо, че пушачът не желае да се подчини веднага. Родителят обаче по такъв начин дръпна няколко пъти ухото му надолу, че поради разтърсването в главата на опонента явно се настаниха други решения.

- Я обръщай джобовете: веднага, веднага, веднага!

Впрочем тук родителят пусна ухото и сам се зае с претърсването на непрокопсаника.

- Охо, ама той си угаждал човекът... „Арда” с филтър! Я чакай, чакай... И джобно ножче понесъл синковецът... На тебе колко пъти ти се каза с ножче да не ходиш, бе!

Тук отекна плесник, чу се и съответният хленч.

- Млък! Млък! Я чакай да видим какви са тези пари...

Силуетът драсна клечка кибрит и се съсредоточи в шепата си.

- Седемдесет и пет стотинки! Толкова пари!... И лъжеш, че даваш

цялата си пенсия на майка си! На шейсет и три години стана и не се отказа от тези твои шмекерлъци...

Снимка - личен архив на "Диаскоп"