Александра Ивойлова: Галерия за калинографии

Не ни се вярва, че вече го няма. Всъщност – няма ли го? Нали изкуството му остава. Да, но той беше личност, обхващаше пространството, създаваше атмосфера. А това живо присъствие, макар да оставя тук своите знаци, няма да се върне. Ставри Калинов отиде в по-добрия свят. Банално утешение! И все пак …

Една привечер преди години с баща ми спряхме пред витрината на затворената вече галерия. Гледахме произведенията му, коментирахме. Ето че той се появи отнякъде, отвори вратата – художниците се познаха и приятелски се заприказваха. Ставри ни покани вътре – и с неподражаемото си красноречие ни въведе в своя свят. Един човек, който не робува на канони, който, като истински артист на сцената-живот, създава свои правила.

Тогава не устоях на предизвикателството да опиша преживяното. Днес всичко се връща отново и отново – в минало време. В отдавна отминало време – сякаш вчера …

Това е царство на фантазията, на щедростта и неограничените  възможности. Всъщност, имам чувството, че три пъти повторих една и съща дума: свобода. Защото галерията му е жива – изцяло негово дело. Прилича на фантастично същество, което е отворило врати към своята утроба, поглъща ни и ни обсебва. Невъзможно е да се опишат всички образи, които срещаме тук, да се разгадаят неведомите пътища, по които изникват от пространството. Според Ставри Калинов те съществуват, а той ги извиква от невидимия свят. „Нещата никога не са случайни, те могат да бъдат случени“ – казва, изпитвайки радостта на откривател, който успява да се добере до сърцевината на нещата. Онази единствено жива сърцевина – част от естеството, върху която „академията“ на живота ни натрупва пластове обезличаваща заблуда.

Картини-стъклопластики, рамки, в които образите простират своето лъчение, или пък такива, които с причудливи форми, птици и орнаменти навлизат в композициите, скулптури върху постаменти от дебело стъкло, лица, надничащи зад решетки от пукнатини, бронзови човешки фигури, замрежили пространството с нишки изтеглена материя – сякаш застинало време, колони, скали и странни разпятия, фаюмски портрети, живописвани с конци бод след бод – тържество на непознати техники, яркост на емоцията, наслаждение … И в тази пъстрота – винаги открояващият се почерк на художника! Можем да го различим сред всички останали, защото авторът е „индивид“, както казва, т.е. „един див вид“. Дълго време е търсил лекотата, с която по природа сме дарени, лекотата да се изказваме. Удоволствието да „плагиатстваме Бога“. И е открил вратите, през които може да отприщва заложеното от Него. Ето го удоволствието заради самото удоволствие: „Това е бохемството!“ – казва Ставри Калинов. Оттук нататък може само да се изненадва от самия себе си. Да очаква. Да задвижва материята. И пак да се изненадва. Да не пре-по-дава, а да бъде „давател“. И да ни води из лабиринта на своите калинографии. Напомня калиграфия – тя експрисира душата, разкрива закодиран смисъл. А калинографията? Също. Само че тук има и едно „но“, което подсказва: но безкрайно различно! Това „но“ прави почерка „калинов“. Произведенията – уникални. (В такива моменти ни обзема желание да се изразяваме без думи, с непосредствените си възприятия.)

Насред галерията две лъскави черни пиана очакват да бъдат докоснати, за да прозвучи пространството. Да проговори. Разбира се, на непреводимия език на музиката.

Рибарят – символ на Несебър

Самобитен, мистичен, бунтар …

Роден е на 15 ноември 1944 г. във Видин, в семейството на Реджина и Никифор Калинови. (Зодия „Скорпион“, с всички произтичащи от това последствия: магнетизъм, проницателност, творчески заряд, жизнелюбие …). Средното си образование завършва в родния си град. Спортува активно – колоездене, вдигане на тежести, гребане. Най-големият му успех в спорта е шампионската титла за юноши на 10 км кану.

Съществува ли предопределеност на съдбата? Всеки има своя отговор. Едно е ясно – истинският творец е личност. Много повече са талантите, отколкото осъществените творци. Защото – така твърдят психолозите –  личността е по-рядко явление от таланта. След три безуспешни опита да постъпи във Висшия институт за изящни изкуства „Николай Павлович“, Ставри Калинов доказва несъстоятелността и абсурда на подобен „неуспех“. Работи на свободна практика в областта на плаката и търговската реклама, скулптурата и живописта. В крайна сметка е приет в Художествената академия, специалност „Дърворезба“ (при проф. Асен Василев), която завършва през 1977 г. Но винаги е твърдял, че силата е в незнанието, в необременената от догми творческа енергия.

През 1980 г. е първата му самостоятелна изява, така наречената „Сребърна изложба“ в жанра малка пластика. Нататък движението, което чертае творческия му път, набира скорост. Самостоятелни изложби в различни градове по света: Париж, Лозана, Лондон, Торино, Мелбърн, Сидни, Франкфурт на Майн, Дюселдорф, Лос Анджелис … У нас всяка е събитие, за което могат да се изпишат страници. През 1992 г. в галерия „Макта“ показва копринени произведения-колажи и интерпретации на картини на Рембранд, Густав Климт, Ван Гог, Владимир Димитров-Майстора и др. В галерия „Кати“ е представителната му изложба с метални скулптури- чудовища, живописни платна и салон на малката пластика. Сензационната му изложба „Мухълът“ през 1995 г. е наградена с „Кристална звезда“ на галерия „Макта“ за най-добра изложба – калинографска  техника и биоматериал.

Св.св. Константин и Елена

През 1996 г. между Пламен Хранков и Ставри Калинов се сключва уникален договор за меценатство, който няма аналог в културната история на България. Според него бизнесменът предоставя на художника идеални условия за живот и работа в хотела „Замъка Хранков“ в Драгалевци, а творецът се ангажира да дари свои произведения (по собствена преценка), както и да участва в културната програма на хотела – изложби, важни срещи и пр. Още същата година Ставри Калинов прави в ателието си в „Замъка“ сеанс, на който, в присъствие на посланиците на Белгия, Индия, Испания, Корея, Мароко и др., демонстрира новата си калинографска техника, като прави графика за 20 минути. Ателието му е посетено от световните елитни дизайнери в модата Пако Рабан и Лойд Дейвид Клайн.

За да разкрием отчасти невероятната му творческа енергия, ще отбележим някои от по-важните му изяви. През 1997 г. има три изложби в Швейцария; самостоятелна изложба в галерия „Ценител“ – „195-те часа на Ставри Калинов“ – калинография и скулптура от бронз; на 24 май папа Йоан Павел II получава в Рим статуетка на Св.св. Константин и Елена, дело на художника. Негова е 10-метровата статуя на Рибаря – новият символ на Несебър; паметникът на децата, загинали пред дискотека „Индиго“ през 2001 г.; паметникът в градинката пред БТА „Истината за перото“, символизиращ незевисимата журналистика... С щедростта и алтруизма си е оказвал безвъзмездна помощ – дарения и спомоществователства – на организации с идеална цел, държавни мисии и инициативи. Министерството на културата му присъжда наградата „Златен век“ за особен принос в развитието и популяризирането на българската култура.

Наричат го уникален, самобитен, мистичен, бунтар… „Както навремето колата е била наименована на нейния създател, става дума за „Форд“, така и Ставри Калинов направи своето си откритие – споделя художникът. – Това е начало и от този момент ще се казва калинография, т.е. оригинал, защото не може да се направи копие“.

Последната му изложба е в началото на тази година, във фоайето на хотел „Милениум“ в София. За него всеки ден без работа е загубен ден.

Ставри Калинов остана артист до края на пътя си. Като истински  homo ludens не спря да израства в свободата.

„Най-голямата мощ на художника е неограничеността му да работи. Това е чистият вид на новата идея и неговата нова идея в чист вид.“ „Няма граници. С граници работят тъй наречените „учители“. „Моята работа е моето бохемство“.*

... И продължава и днес да ни разкрива тайните кодове на света.

––––––––––––––––––––––

*цитати из книгата на Любомир Стойков „Калинография“, Разговори със Ставри Калинов, 1998 г.

Снимките са от официалната страница на Ставри Калинов във фейсбук:

Ставри Калинов / Stavri Kalinov- painter and sculptor 

Александра Ивойлова в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.