Христина Мирчева: От прозореца на автобуса

Гледах от скука шофьорите на автомобилите, наредени в колони пред поредния светофар. От високата седалка в автобуса можех незабелязано за тях и удобно за мен да надничам дори в телефоните им, на които пишеха съобщения или говореха, изнервени от напрегнатия трафик.

Едно мръсно рено пълзеше вече час редом до нашия автобус. Въпреки лепкавата и студена мъгла, мъжът беше отворил прозореца и нервно изтърсваше навън пепелта от поредната цигара. Опитваше се да пише на някого по телефона, после да му звъни и пак да пише, но изглежда не получаваше никакъв отговор. Дали искаше да се свърже с гаджето си? Или търси парите, които отдавна е дал назаем, а онзи мръсник се крие и не вдига? Забравя, че е оставил недоизпушената цигара в пепелника и пали нова, която хвърля, защото вече е зелено и онези отзад надуват клаксони. Какво искате, бе мама ви стара, разчитам по устните му. Потегля рязко, като едва не се блъска в задницата на колата пред него и после изфучава напред, изпреварвайки цялата колона.

Ние продължаваме да пълзим от спирка на спирка. Наблюдавам други шофьори на други автомобили, всички втренчени в телефоните си, забравям за онзи отпреди малко, докато колоната не спира съвсем. Отцепили са пътя, мръсно рено се забило в един от таблоидите.

Този модел няма предпазна възглавница, чувам да казва някой на седалката пред мен.

07 февруари 2019

Фото: Личен архив

Христина Мирчева в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.