Изложбата "Архив I: София" на фотографа Иван Доков — портал към измерение, където границите на времето се размиват

17.11.2023
Снимка 1

Ателие 28 представя

Иван Доков

Архив I: София

2003 — 2023

Фотографска изложба и представяне на фотокнига

21 ноември — 15 декември 2023

Откриване: 21 ноември 2023 от 18.30 часа

В света на фотографията съществува един диалект, визуален език, който надхвърля синтаксиса и думите, рисувайки картина от емоции, истории и настроения. Самата София, майсторски изкъпана в черно-бели градски пейзажи, уловени от фотографа Иван Доков, е неизследвана поезия. Обективът на Доков е машина на времето, преодоляваща пропастта между София от миналото и София с нейното жизнено, вечно развиващо се настояще.

Пред прозорливото око на Доков хармонично се разгръща София, град на парадоксите. Лекият вихър на цигарен дим, шепотът, доловен в паркове и улички и натрапчивите отзвуци на историята се сливат в танц на светлина и сенки, всички представени в монохромна симфония. Както поетът подбира думите си с педантична прецизност, така и Доков подготвя своите сцени, извличайки същността на многоликия характер на София.

Доков майсторски улавя тези мимолетни мигове, запазвайки ги за поколенията. Възторженият поглед на минувача, танцът на дъждовните капки върху асфалта и ехото от трамваите, което отеква из улиците и булевардите на София – всички тези елементи заговорничат да създадат визуален разказ, който капсулира душата на града.

София е град на шепот и тайни, а снимките на Доков служат като визуални поеми, които ни приканват да подслушаме нейните енигматични разговори. Във всеки кадър откриваме фрагмент от историята на София, поглед към нейните интимни срещи и ода за вечния дух, който вирее в нея.

Като увлекателен писател, който оставя място за интерпретация в полетата на текста си, градските пейзажи на Доков са изпълнени с красотата на двусмислието. Те ни привличат да участваме в акта на разказване на истории, да влеем собствените си интерпретации в разказа. Неподвижността на самотна фигура на пейка в парка, преливането на архитектурни линии и случайното съпоставяне на фрагменти – това са градивните елементи на визуалната литература на Доков.

Както при всеки артист, същността на тяхната работа се крие не само в техническата прецизност или естетическото качество, но и в резонанса, който поразява в сърцата на онези, които я гледат.

София на Иван Доков е покана за съзерцание. Той предизвиква чувство на носталгия, признателност за мимолетните моменти и дълбока връзка с човешкия опит.

София на Иван Доков е ода за непреходността. Всяка снимка капсулира поетичен фрагмент от постоянно променящата се идентичност на града. Неговите черно-бели градски пейзажи предлагат дълбока гледна точка към сложния и непрекъснато развиващ се разказ на София, където миналото и настоящето хармонизират във визуален сонет на елегантно безвремие.

В света на фотографията работата на Иван Доков е доказателство за непреходната сила на обектива да капсулира духа на място и време. Неговата София е градска пейзажна симфония, където всеки кадър резонира с дълбоката красота на съществуването. Именно в красноречивата тишина на неговите фотографии откриваме гласа на София, вечна муза за тези, които търсят да уловят нейната същност.

На страниците на първата му фотокнига обективът на Иван Доков се превръща в медиум, през който опознаваме града и себе си. Неговите черно-бели градски пейзажи не са просто изображения; те са отражения на постоянно променящото се човешко преживяване в град, където миналото и бъдещето се гонят непрекъснато. В работите си Доков отправя покана за преминаване през метафоричен праг, където миналото и настоящето се сливат. Ефирното качество на тези фотографски композиции ни примамва да се движим по вечните улици на София, където историческото и съвременното участват в постоянен танц на предефиниране.


Обхванат на страниците на Архив I:
София, фотографският обектив на Доков е издигнат до статуса на пътеводител през един град, който е едновременно неуловим и дълбоко залегнал в човешкия разказ. Взаимодействието на светлина и сянка ни насърчава да прегърнем енигматичния характер на живота, който отразява непрекъснато развиващия се облик на София.

Фотокнигата служи като портал към измерение, където границите на времето се размиват, където сенките артикулират неизказаните разкази от историята на града, а светлината разкрива фрагменти от неговото разгръщащо се бъдеще. Работата на Иван Доков в София служи като почит към изкуството да се капсулират мимолетни моменти и да се превърнат в трайни свидетелства на паметта. Архив I: София надхвърля ефимерното, канейки ни да се впуснем в съзерцание на града и впоследствие на нашето собствено съществуване. Тази фотографска разходка в сърцето на София празнува непреходната привлекателност на града и ролята му като хранилище за нашите колективни преживявания и разкази.

 

Информация: Ателие 28

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.