Ивона Карачорова: Славянският псалтир – превод, развой, редакции

Псалтирът е една от книгите на Стария завет в християнската Библия. Старият завет е еврейската Библия, наречена Танах, състояща се от 39 книги, която става част от християнската библия във всичките й преводи. Тя се формира постепенно, като окончателното й оформяне като цяло (като канон) минава през три етапа, отразени в трисъставния характер на еврейската Библия: 1. Законът (евр. Тора – Моисеевото петокнижие), 2. Пророци (евр. Невиим или Набелим), 3. Писания (евр. Кетувим), към които спада и Псалтирът. Появата на третата група „Писания“ съвпада с окончателното приключване на старозаветния канон в 100 г. след Хр. на равинския събор в палестинския град Ямния.

Псалтирът като всички старозаветни библейски книги е написан в оригинал на староеврейски език, който е ханаански диалект от северния дял на средносемитската група. В псалтирния текст, както и в останалите книги от еврейската Библия, срещаме практиката на непрекъснатото писане (scriptio continua – текстът е написан в един непрекъснат ред, без междусловни пространства) и консонантния текст (в староеврейския език липсват знаци за гласни звукове, пишат се само съгласните – консонантите).

Най-древните запазени текстове от еврейската библия са т. нар. свитъци или ръкописи от Кумран. Те са открити случайно през 1947 г. от няколко бедуини от племето таамире край потока Айн ел-Фешка (местността Хирбет Кумран край северозападния бряг на Мъртво море). Предполага се, че тези ръкописи са били част от библиотеката на есеите – малобройна секта в юдаизма, които са живеели по тези места. Оценени са от учените по редица исторически и палеографски белези, най-ранните са отнсени към 4-3 в. пр. Хр. Всички намерени ръкописи са силно повредени от природните условия, а някои от тях са посечени от вражеска ръка. Налични са откъси от всички еврейски библейски книги без книгата Естир.       

Свитъци или ръкописи от Кумран                                                               

 Псалтир (гр. Ψαλτήριον, стб. Псалтирь, псалтырь) е старозаветен сборник от религиозни песни (псалми), единственият поетичен сборник сред старозаветните книги. Първоначално думата е означавала голям струнен инструмент, подобен на арфата. В християнското богослужение Псалтирът преминава от еврейския канон, където се нарича „сефер техилим“  - хвалебни песни, възхваления.

За автор на псалмите се смята юдейският цар Давид (10 в. пр. Хр), но в много от тях съдържанието свидетелства за по-късен произход. В надписанията към всеки псалм като автори се посочват още цар Соломон, Асаф, Моисей, Кореевите синове (династия храмови певци и стихотворци), Етам Езрахит, Херман Езрахит. В надписанията към псалмите на цар Давид се приписват 73 (от 151) псалма. Има и анонимни псалми.

Св. Цар Давид

Псалмите са поетически произведения, предназначени предимно за изпълнение в храм (пеене или декламация при съпровод на музикални инструменти). Много от тях са съставени по определен повод и отразяват различни събития от живота на цар Давид. Еврейският Псалтир не е съставен наведнъж. Като поетически сборник той се формира постепенно и влиза в състава на еврейските канонични книги след редакция на текста. Предполага се, че окончателното оформяне на Псалтира е завършило в следпленния период около 6-5 век пр. Хр.

Псалмите са съставени по правилата на еврейската поезия. Стихосложението е тоническо, като единицата на стиха (мора) съответства на музикалния такт. Това е група срички (обикновено дума) под общо ударение. Псалмите, както и цялата старозаветна поезия, се характеризират с т. нар. parallelismus membrorum – ритмично повтаряне на една мисъл в два или три стихотворни реда. Тази особеност се свързва с предназначението им да се изпълняват от дует (от разделен на две хор или от двама солисти). Много от псалмите са дълбоко лични по съдържание – израз на душевни терзания, страх, радост, самотност, вина, ликуване, надежда и най-вече съкровена и искрена вяра.

Още по времето на цар Давид и малко след него Псалтирът влиза в богослужението в скинията, а по-късно и в храма. Постепенно се установяват правилата за храмовата им употреба, според които целият сборник се изчита за определен период от време. Псалтирът е бил основна книга в еврейското богослужение, за което свидетелстват и някои старозаветни текстове, най-вече Паралипоменон.

В различните преводи броят на старозаветните книги е различен: 1. В еврейската библия те са 39. Този състав на Стария завет е приет от протестантските богослужения и образуват старозаветния дял от протестантската библия; 2. Според православната традиция библейските книги на Стария завет са 50 (39 канонични и 11 неканонични). Каноничните книги са утвърдени на религиозни събори, докато неканоничните са писания, които се разпространяват, без да са приети и санкционирани като свети от религиозните водачи. Съставът на старозаветните книги в гръцкият православен превод, наречен Septuaginta, за който ще говорим малко по-късно, е именно този; 3. Католическата библейска традиция (Вулгата) включва 46 старозаветни книги. Вулгата е каноничният превод на латински на Библията за служба в католическата църква. Утвърден е за такъв на Трентския събор. Преводът е направен от св. Йероним по поръчка на папа Дамас I между 383 и 406 г. след Хр. Направен е от староеврейски.

Библията е най-превежданата книга на света. Най-новите библейски преводи обхващат почти всички говорими езици, техният брой възлиза на около 1400. 

Много важен  за преводите на Стария завет през раннохристиянската епоха в православния Изток, особено за славянската писменост и култура, е гръцкият превод на 70-те тълковници (Septuaginta, гр. οἱ ἑβομήκονια). Това е най-ранният запазен до днес превод на Танах (еврейската библия) на старогръцки език. Пълното заглавие е Ή μετάφρασις τῶν ἐβδομήκοντα, което означава „Преводът на Седемдесетте“.

Преводът на Седемдесетте

Според преданието той е изработен през 3 в. пр. Хр. в египетския  град Александрия по времето на египетския цар Птоломей II Филаделф (285-247 пр. Хр.).  По това време в Египет и особено в Александрия е имало добре организирана еврейска колония. Юдеите от елинистичната диаспора постепенно забравят еврейския език и започват да употребяват в частния си и религиозен живот старогръцкия език. Това налага изработването на старогръцки превод от 72 преводачи (по шестима от всяко от 12-те израилеви колена), всеки от които е работил самостоятелно в отделна килия, а накрая 72-та превода се оказали идентични. Поради натрупалите се промени в процеса на богослужебната употреба в текста на превода налага неколкократното редактиране на превода. Най-известната от последвалите редакции на Septuaginta е на антиохийския презвитер Лукиан, възприета от Антиохийската и Цариградската църква.

От текст по Лукиановата редакция през 9 в. е направен преводът на Библията на старобългарски език от светите братя Кирил и Методий. Те работят заедно със свои ученици и съмишленици върху съставянето на славянската азбука и после над преводите на библейски книги в манастира „Св. Полихрон“ на планината Олимп в Мала Азия. Тази дейност е подготовка за Моравската мисия, която им предстои, за която всички знаем в подробности. Тя е организирана по заповед на византийския император Михаил III  (842-867 г.) в отговор на молбата на моравския княз Ростислав да бъде изпратена във Велика Моравия мисия от учени мъже, които да разпространяват божието слово на славянски, да донесат богослужебни книги на славянски. Приема се, че Псалтирът е бил сред първите гръцки книги, преведени от Константин-Кирил и Методий преди заминаването им за Велика Моравия. Гл. 15 от Житието на Методий от Климент Охридски свидетелства: псалтырь бѣ тъкъмо  и еван҃глиѥ съ апⷭлъмь и избораными слѹжбами ц͠рквьныими съ философомъ прѣложилъ пьрьвѣѥ (Тъй като преди това той беше превел заедно с Философа само Псалтира, Евангелието с Апостола и избрани църковни служби).

Първоучителите превеждат Псалтира, приспособен за богослужението: текстът е разделен на катизми (от гръцкия глагол „катизо“ – седя), наречени още „седални“ – това са четения, по време на които може да се седи. Всяка катизма се състои средно от 9 псалма, групирани в три слави (антифони) - неголеми откъси от по три псалма, след които се чете трикратно „алилуя“. Във всички преписи и издания деленето на катизми е еднакво. Псалтирът стои в основата на цялото православно богослужение и влиза в състава на всички служби от денонощния кръг. Отделни псалми (напр. 50, 90) се четат всекидневно. Целият Псалтир се изчита за една седмица, а през Великия пост – два пъти седмично. Наред с последователното изчитане изчитане на Псалтира в богослужението се използват и подборки от различни псалми /напр. шестопсалмието, хвалитните, изобразителните, или стихове от псалмите, свързани в нова цялост (избраните псалми) или отделни псалми (стихове), които се изпяват или изчитат в различни моменти от службата. През Средновековието Псалтирът е бил любима книга във всички слоеве на обществото. Бил е използван и за домашно четене, както и за учебна книга по четене и писане и по нравствено възпитание, по него са и гадаели. Знали са го наизуст не само монаси и свещенослужители, но и миряни.

Поради тази приложимост на Псалтира той е бил много преписван. Псалтирните преписи надвишават многократно тези на другите библейски книги. Още руският славист И. Евсеев в началото на миналия век установява, че в различни книгохранилища, предимно в Русия, се пазят 3750 преписа на Палтира от периода 11 – 18 век, като общият брой на старозаветните преписи е 4145. Неслучайно авторът на списъка на славянските преписи на старозаветните книги Роберт Матисен прави уговорката, че в него не се включват преписите на Псалтира, тъй като са изключително много (R. Mathiesen – Handlist  of Manuscripts Containing Church Slavonic Translation from the Old Testament. – Polata Knigopisnaia, Vol. 7, 1983). 

В еврейската Библия и в различните преводи Псалтирът включва 150 псалма. Само в Сетуагинтата има още един неканоничен псалм – 151. В наслова му е посочено, че е „вне числа“, т.е. присъединен е към останалите псалми, след като сборникът е оформен окончателно.

Славянските първоучители превеждат Псалтира, приспособен за богослужението: текстът е разделен на катизми и е следван  от т. нар.  библейските песни. Те се присъединяват още в раннохристиянския период към Псалтира. Това са  откъси от други библейски книги, близки до псалмите по съдържание и поетична форма. Осем от тях са старозаветни, една е новозаветна: 1. Първа песен на Моисей /Изход 15: 1-19/, 2. Втора песен на Моисей /Второзаконие 32: 1-44/, 3. Молитва на Ана, майката на пророк Самуил /1 Царства 2: 1-10/, 4. Молитва на пророк Авакум /Авакум 3: 1-19/, 5. Песен на пророк Исая /Исая 26: 9- 20/, 6. Молитва на пророк Йона /Йона 2: 3-10/, 7. Молитва на тримата отроци в огнената пещ /Данаил 3: 26-46/, 8. Песен на тримата отроци /Данаил 3:52-88/, 9. Песен на Богородица /Лука 1: 46-55/ и молитвата на пророк Захария /Лука 1: 68-79/. Постепенно към тях се присъединяват и други текстове. Това са т. нар. служебни псалтири, които от своя страна се делят на два типа: прост (неследовен) и с последования (следовен). Неследовният обикновено включва: 151 псалма, разделени на 20 катизми (последният не влиза в катизма), библийските песни и различни текстове с практическо богослужебно значение, пасхалия, лунник, различни канони, често избраните псалми на Никифор Влемид. И другият вид – следовните Псалтири освен псалтирния текст и обичайните за простия (неследовния) Псалтир последования се включва и Часослов, т. е. последования на дневните служби. Следовните Псалтири са изключително разнообразни по състав. В тях влизат и текстове от други богослужебни книги – понякога до 50 отделни части.

 Интересът към псалтира е изключително голям още в раннохристиянската литература. Появяват се т. нар. тълковни псалтири, при които всеки стих или полустих от текста се тълкува поотделно. Познати са тълкуванията на Ориген, както и на редица византийски автори като Евсевий Кесарийски, Теодорит Кирски, Дидим Александрийски, Исихий Иерусалимски, Василий Велики и много други. Според някои изследователи тълкуванията към Псалтира са стотици. Има и друг начин на тълкувания – т. нар. катени /от лат. catena – верига/. При тях към определен стих се „навързват“ тъкуванията на няколко автора.

Свети Теодорит Кирски

В славянската ръкописна традиция са известни преводите на две от византийските тълкувания – на Теодорит Кирски и на Исихий Иерусалимски, известно и като Псевдо-Атанасиево. Теодоритовото тълкувание е преведено по времето на цар Симеон в Преславската книжовна школа, като заедно с превода на тълкуванията е редактиран и самият псалтирен текст в духа на школата. Старобългарският превод на тълкуванията на Теодорит Кирски  е известен по ограничен брой ръкописи от източнославянски произход. Най-стар е фрагментарно известният Чудовски псалтир (по името на Чудовския манастир в Москва) от 11 век (ГИМ, Чуд. 7), написан на пергамент, и десетина преписа от 15 – 16 в. , написани върху хартия.

Другият преведен на старобългарски псалтирен коментар е Исихиевият или Псевдо-Атанасиев. Псалтирният текст, придружен от тези коментари, е много древен, следва текста на най-старите известни псалтири. Приема се, че преводът е направен през 10-11 в. Засвидетелстван в много преписи, най-ранен от които е Евгениевският псалтир от 11 в. (Санкт Петербург, БАН, 4.5.7 и РНБ, F.п.I. 23).

Няколко от тези преписи са представени в  изданието на един от най-ранните известни псалтири с Исихиевите тълкувания – Болонския псалтир от 12 в. (1907), дело на големия славист от хърватски произход Ватрослав Ягич. То е много богато – успоредно с основния текст е даден този на Погодиновия псалтир от XIII в., а като разночетения са включени други преписи на псалмите с тези коментари – Софийски псалтир или Песнивец на цар Иван Александър от 1337 г., Букурещкия псалтир от 1411 г., сръбски ръкопис, писан за севастократора Бранко Младенович. Отделно са присъединени разночетения от Толстовия псалтир от 11-12 в. По мое мнение това едно от най-добрите издания на ръкопис в палеославистиката досега.

Свети Исихий Иерусалимски

В настоящия момент колектив от български учени работи върху изданието на Песнивеца на цар Йоан Александър от 1337 г., който се съхранява в архива на Българската академия на науките в София под № 2. В ръкописа освен псалмите с Исихиевите тълкования е включена и Похвала на царя от анонимен автор, написан е по царска поръка. В този колектив влизат проф. Елисавета Мусакова, гл. ас. Цветомира Данова и аз. Изданието е непосредствено предстоящо.

По описанието в том V от описите на ръкописите в НБКМ в ръкопис № 1415 от 1627 г. от ръкописната сбирка на библиотеката е засвидетелстван славянски превод на тълкуванията на Йоан Златоуст към отделни псалми: 5, 132, 6, 7, 129, три тълкувания към пс. 50.  В сборник от първата половина на 15 в., ЦИАИ № 326, е поместен текстът на втората част на Златоустовите тълкувания върху Псалтира, както пише в Сводния каталог на българските ръкописи, запазени в България. Не зная какво се крие зад това определение, защото не съм видяла ръкописа. Именно Златоустовите тълкувания са предмет на моите научни занимания в последно време.  Славянският превод на коментарите на Йоан Златоуст към Псалтира е непроучен, тяхното изучаване е една от задачите на бъдещите изследвания върху историята на славянския Псалтир.

Но да се върнем  към създаването на славянския превод на псалтирния текст. Както вече казахме той е част от подготовката Св. св. Кирил и Методий за Моравската мисия. Тъй като първата славянска азбука, създадена от тях, е глаголицата, преводът на Псалтира, както и на останалите книги, е бил написан на глаголица. Добре известно е как завършва тази мисия. Изгонените след смъртта на Методий през 855 г. ученици на светите братя са се разпръснали. Някои са били продадени в робство, няколко са заминали за днешна Хърватия, а Климент (по-късно Охридски), Наум, Ангеларий и Горазд заминават за България, където са посрещнати от българския княз Борис. Те отнасят от Моравия и славянския Псалтир, написан на глаголица.

Свети Йоан Златоуст

Най-старият известен препис на славянския Псалтир  е т. нар. Синайски псалтир от 11 в., който се пази в библиотеката на манастира „Св. Екатерина“ на Синайския полуостров. В същата библиотека се съхранява и другият глаголически псалтир, известен като Псалтир на Димитър Олтарник, датиран от 11 – 12 в. Три глаголически псалтира са известни от продукцията на хърватската глаголическа школа, основана от Методиевите ученици, които след напускането на Велика Моравия се отправят за Хърватско и Далмация, където основават хърватската глаголическа школа. Това са: Парижкият и Лобковският, които са богослужебни, и тълковният Виенски. Псалтирни текстове, написани с хърватска глаголица, са включени и в редица хърватски глаголически бревиари. Глаголическият псалтир, вероятно донесен от Кирило-Методиевите ученици в България, е бил транслетириран (записан с кирилица) в създадения от тях Преславски книжовен кръг и така е започнало разпространението на текста по православните земи.

Синайски псалтир, XI в. и Псалтирът на Димитър Олтарник, 11-12 в.

Началото на научния интерес към историята на славянския Псалтир датира от края на 19 в. – началото на 20 в. През 1877 г. руският учен В. И. Срезневски издава опис на известните тогава ръкописни псалтири от 11 до 14 в., придружен с изследване. Него той различава две редакции в развоя на текста – южнославянска (с тълкувания) и руска (без тълкувания), отделно поставя псалтирния текст, придружен от тълкуванията на Теодорит Кирски.

Хърватският учен М. Валявец  (1890), че е имало един превод, написан с глаголица.  Той дели псалтирите на глаголически и кирилски, които от своя страна са от сръбска и българска редакция.

Много важно изследване за историята на славянския псалтир е уводната статия „О редакциях славянской псалтыри“ към Описа на ръкописните псалтири в библиотеката на Московската синодална типография на руския учен В. А. Погорелов (1910). В нея той отделя четири редакции в развоя на славянския Псалтир. Първата е наречена южнославянска или първоначална. Това е преводът на светите братя, доколкото е представен в Сиинайския псалтир от 11 в. Втората редакция В. Погорелов нарича тълковна, защото е представена само от псалтирния текст, придружен от тълкуванията на Теодорит Кирски, за които вече говорихме. Тя е направена в Преславския книжовен кръг и се характеризира с това, че успоредно с превода на тълкуванията според преводаческите принципи на преславската школа е редактиран и самият готов вече псалтирен превод. Тази редакция е направена по времето на цар Симеон. Третата редакция е наречена руска, защото е представена предимно в руски преписи няма целенасочен характер. Четвъртата редакция по Погорелов е назована „нова“ или „поправена“, характеризира се със стремеж към архаизация и приближаване на славянския текст до гръцкия.

Интересът към историята на старобългарския превод на Псалтира се подновява през втората половина на 20 в. Й. Хам (1976) говори за два пласта псалтирен текст – по-стар, възникнал през втората половина на 9 в. заедно с първите преводи на богослужебните книги от солунските братя и е с южнославянски произход, а вторият е дело на преславските книжовнци. През целия си професионален път аз работя върху славянските псалтири като се започне от докторската ми дисертация – особености на първоначалния превод, редакции, особености на някои от редакциите, съпътстващи текстове, изследване на отделни преписи.    На тази проблематика посвети живота си и Катрин-Мери Макроберт от Оксфордския университет във Великобритания.

В по-нови изследвания отделената от В. Погорелов нова (поправена) редакция се определя като „атонска или светогорска“, тъй като се приема, че е част от мащабното редактиране на славянските богослужебни книги, предприето на Атон през 14 в., което се споменава в приписки към два светогорски ръкописа. На тази редакция са посветени редица изследвания.

При проучванията руската палеославистка Е. В. Чешко устновява съществуването на още една редакция на псалтирния текст, наречена „Норовска“,  засвидетелствана само в един препис – Норовския псалтир от 14 в. Промените в тази редакция следват плътно гръция оригинал, поради което се отразяват на смисъла и структурата на славянския текст и влизат дори в разрез с неговите норми.

Като отделна редакция се разглежда и текстът на Киприяновия псалтир от 15 в. Тя е дело на българския духовник Киприян, един от учениците на Патриарх Евтимий, който след падането на Търново под турска власт заминава за Русия и след време става митрополит Киевски и на цяла Русия. Редкцията носи неговото име „киприянова“. Именно тази редакция е последната в развоя на славянския ръкописен псалтир.

Софийски псалтир от 1337 г. и Боянски псалтир от втората половина на 13 в.

Тя влиза в кодифициането на славянската Библия, направено през 1499 г. от новгородския архиепископ Генадий, който извършва пълен преглед, поправки и допълнения и създава първият и единствен славянски ръкописен библейски свод, т. нар. Генадиевска библия.   

Според най-новите изследвания върху историята на славянски Псалтир са отделени пет редакции: 1) първоначална или архаична с основен представител глаголическият Синайски псалтир от 10–11 в. – Синайски манастир „Света Екатерина”, Cod. slav. 38 (Северянов 1922); 2) преславска, с тълкованията на Теодорит Кирски, с представител фрагментарно запазеният Чудовски псалтир от 11 в. – Москва, ГИМ, Чуд 7 (Погорелов 1910); 3) норовска – с единствен представител Норовският псалтир – Москва, ГИМ, Увар 285 (Чешко и др. 1989); 4) атонска (светогорска) – представители Томичов псалтир – Москва, ГИМ, Муз 2752 (Джурова 1988), Киевски псалтир - ГПБ, ОЛД П F6 (Вздорнов 1978); 5) Киприянова – Киприянов псалтир - Москва, РГБ , фонд 173 №142, Пс 1373.

Това е краят на развоя на ръкописната традиция на славянския Псалтир. С разпространението на гениалното изобретение на Йоханес Гутенберг – книгопечатането,  направено през 1455 г., разпространението на човешкото знание и памет преминават на качествено нов етап.  Следват първите печатни славянски Библии – Острожката на княз Константин Константинович Острожки /1581 г./ и Елисаветинската /1751/. Появяват и се първите печатни славянски псалтири. Но ръкописната традиция на славянския Псалтир, която ви представих, е изследвана на основата на сравнително много малко ръкописи и тепърва ще се допълва и детайлизира с включването на нови и непроучвани преписи от славянското ръкописно наследство.

Проф. д-р Ивона Карачорова

Ивона Карачорова в Диаскоп

Коледен брой на Диаскоп 01-31 декември 2023

© Христина Мирчева

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.